Вярата, вирусът и врели-некипели
Българската православна черква би трябвало да се научи да комуникира със актуалния свят съответно и ясно
© Юлия Лазарова " Колко случаи има в историята, когато страшни епидемии са прекъснати с божията помощ? Описано е, потвърдено е. Ние вършим всичко допустимо Господ да даде всичко, с цел да се приключи тази пандемия. " С тези думи Ловчанският митрополит Гавриил отбрани решението на Българската православна черква да не затваря храмовете за идните великденски празници макар ограничаващите ограничения, наложени в страната поради пандемията от COVID-19.
Така на процедура България се оказа измежду дребното страни в Европа, в които храмовете останаха отворени, а ограниченията, които би трябвало да съблюдават вярващите - по-скоро пожелателни. И това на фона на всички предизвестия на спешния щаб, че пикът на епидемията в страната се обрисува таман след празниците и би трябвало да се избегне събирането на доста хора в храмовете. Защо поредицата от совалки на държавното управление и щаба до Светия синод останаха без необикновен резултат не стана ясно. Защо вярата беше опълчена на отговорността за здравето - също. Заради COVID-19 даже папата на Римокатолическата черква отслужва богослужения без вярващи, Вселенската и Руската патриаршия също затвориха храмовете си. На този декор Българската православна черква в лицето на Ловчанския митрополит Гавриил отбрани даването на причестяване от една лъжичка с аргумента, че " в никакъв случай не се е предавала и разширявала болест в църкви, където се правят тайнства ". Изказването му провокира необятно отвращение в обществените мрежи и медиите, само че БПЦ остана непреклонна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мерки по избор
На 30 март синодът, вицепремиерът Томислав Дончев и ръководителят на Националния действен щаб ген. Венцислав Мутафчийски стигнаха до съглашение - великденската работа да е навън, само че храмовете да останат отворени при строги ограничения за стерилизация, както и причастията да се дават с обособени лъжички. На 4 април Мутафчийски помоли " всички български жители ": " Не ходете на никое място, не ходете на църковни служби. В Сеул 5000 души се заразиха на църковна работа. " Допълнителни ограничения от страна на страната обаче не бяха признати. " Ние сме секуларна страна - страната и църквата са отделени една от друга, за което са се били и някои от най-светлите мозъци на човечеството. Законът въпреки всичко идеално го е написал - свободата на вероизповеданията не може да пречи на националното здраве ", разяснява пред " Капитал " политологът Първан Симеонов, шеф на " Галъп интернешънъл ".
На 9 април среща на премиера Борисов със Светия синод завърши с още едно съглашение - в храмовете да отидат единствено " извънредно нуждаещите се, които имат същинска потребност и тя е по-силна от страха да се разболеят от ковид " по думите на Борисов. Защото има хора, за които затварянето на достъпа до храма би било " като да им отрежем командното дишане ". По време на взаимната им изява митрополит Гавриил за следващ път разгласи, че " храмовете са свободни от вируси ", а църквата ще вземе всички защитни ограничения на Великден.
Цветница обаче към този момент повдигна въпроси за спазването им. Според организация БГНЕС в църквата " Света Неделя " в София причестяване се е давало с една и съща сребърна лъжичка, а в zonaburgas.bg беше оповестено и видео на свещеници, които също причастяват по този начин.
Кой " държи " връзката
В самия синод се видяха различия по тематиката. Още на 12 март Русенският митрополит Наум прикани вярващите с най-малкото подозрение за признаци да си останат у дома. Пловдивският митрополит Николай на 19 март в послание към миряните ги освободи от наличие на свещенодействие.
Въпросът е за какво синодът оставя Гавриил Ловчански да го съставлява пред обществото и властта. Историкът и основен редактор на " Християнство и просвета " доктор Момчил Методиев позволи пред " Капитал ", че " просто тъй като Гавриил е най-гласовит и с най-крайни възгледи, синодът го е пуснал да отбрани решението на църквата. Както виждате, неговата първична концепция беше да пази премиера. Той влезе в тази среща на 9 април с едно желание, а пък излезе нещо напълно друго ".
Един от огромните проблеми на БПЦ в тази рецесия е неналичието на ясна връзка от страна на синода към обществото. " В София най-малко апелите ми се костват съответни - църквата ще служи на Великден, само че вярващите са насърчавани да не вървят на черква. Проблемът за мен е, че се позволи да няма единодушие от страна на целия синод ", счита Методиев. " Вижте какъв брой епископи излязоха с персонални мнения вярващите да останат вкъщи. Но има и други, които споделиха, че храмът е свободен от вируса, което е, меко казано, несъответстващо и безконтролно и води до рецензии на цялата черква ", разясниха пред " Капитал " и източници от църквата.
В сегашната обстановка отговорността се пада на обособените свещеници и чиновници в храмовете да обезпечат действително съблюдаване на ограниченията. " В Русе към този момент няма ограничаване да се служи, като съблюдаваме рестрикциите и се стараем да не излагаме хората на заплаха. Става както в магазина - да се дезинфекцира преди и след свещенодействие, да стоят хората на отдалеченост, да стоят с маски. Спазваме го съзнателно и усърдно ", изясни свещеникът в русенската черква " Св. Николай " отец Стефан Стефанов. Той осъжда случаите на предоставяне на причестяване с обща лъжичка и без никаква стерилизация. " Настройва се обществото против църквата точно поради такива безотговорни и недобросъвестни свещеници. " И добави, че има способи причастието да се даде без риск за разпространяване на заболяването: " Лъжичката се потапя в дълбока чаша с най-силния алкохол - 95 градуса, а причастяването може да се случи и без лъжичка, като авансово причастието да се нареже на дребни кубчета и върху всяко от тях се капне по една капка от чашата. "
За кого са ритуалите
" Българите са едни от минимум религиозните хора в Европа. Тук православието е по-скоро възприятие за принадлежност към общественост и е по-битово, с тази суеверна страна - да мина под масата, да взема върбата. Мнозина са тези, които преглеждат църквата като нещо " за здраве ", разяснява Първан Симеонов. Затова при възбраната на тези ритуали поради вируса хората в храмовете внезапно понижават.*
" Има два типа християни - тези, които са постоянни, схващат богослужението и вземат участие не като наблюдаващи, а интензивно в храма, и други, които са хиляди и на Връбница идват за върбовата клонка и нямат никакво разбиране от вярата, от църквата, от богослужението, от богословието. Слез като бе взето решение да не се раздава върба, бяха 20-ина души може би в целия храм ", описа отец Стефанов. Според него от изключителното състояние се виждат и някои положителни страни: " Това освен че не пречи на богослужението, прави го някак си по-духовно, тъй като тази външна обредност, тя се измества и остава същински духовното. "
Какво вършат другите
Коронавирусната пандемия накара съвсем всяка религиозна организация по света да премисли по какъв начин да продължи работата си и да трансформира богослуженията, с цел да няма физически контакт сред хората. В доста страни храмовете бяха затворени, а проповедите и молитвите продължиха по телевизионни канали и радиостанции или в интернет.
Засегнати от ограниченията са и някои епархии на БПЦ зад граница. Отец Добромир Димитров, който живее и работи в Оксфорд и принадлежи към Западноевропейската епархия, описа пред " Капитал ": " Ние не служим литургии, тъй като храмът, който използваме, е на Англиканската черква, а тя подреди затварянето на всички храмове преди две седмици. Излъчваме службите си онлайн, а този, който желае да вземе причестяване, ние отиваме при него. " Според отец Димитров обстановката е сложен компромис за вярващите, на които църквата и религията могат да дадат разтуха в несигурното време на пандемията. " Но сме в карантина и съблюдаваме това, което управляващите ни споделят. "
В репортаж за италианските свещеници от първата линия на битката против епидемията New York Times цитира монсеньор Джулио Делавите от епархията в Бергамо, една от най-тежко засегнатите области, с думите: " Свещеникът постоянно е покрай хората. За положително или неприятно това е неговата причина за битие. "
Католическата черква е показана и в България посредством Никополската, Софийско-Пловдивската епархии и епархията на католиците от източен ритуал. " И тримата епископи още през цялото време реагираха с инструкции, основани на напътствията точно на щаба. От самото начало бяха взети ограничения за стерилизация, както и за отбягване по оптимален метод на физически контакт сред вярващите. Литургиите се отслужват от свещениците всеки ден, само че без директното присъединяване на вярващите в самия храм ", изясни пред " Капитал " генералният викарий на Никополската епархия монсеньор Страхил Каваленов. " Аз имам две енории - във Велико Търново и в Габрово. Дойдоха напълно малко хора в този момент на великденските празници, само че съм в непрестанен телефонен и онлайн контакт с тези, които избраха да останат по домовете си и им липсва това общностно измерение на църквата. "
*След публицистичното довеждане докрай на този брой на Капитал, Св. Синод разгласи, че на Великден на миряните няма да е разрешено да минават под масата, върху които се изнася Христовата плащаница, или да целуват плащаницата.
© Юлия Лазарова " Колко случаи има в историята, когато страшни епидемии са прекъснати с божията помощ? Описано е, потвърдено е. Ние вършим всичко допустимо Господ да даде всичко, с цел да се приключи тази пандемия. " С тези думи Ловчанският митрополит Гавриил отбрани решението на Българската православна черква да не затваря храмовете за идните великденски празници макар ограничаващите ограничения, наложени в страната поради пандемията от COVID-19.
Така на процедура България се оказа измежду дребното страни в Европа, в които храмовете останаха отворени, а ограниченията, които би трябвало да съблюдават вярващите - по-скоро пожелателни. И това на фона на всички предизвестия на спешния щаб, че пикът на епидемията в страната се обрисува таман след празниците и би трябвало да се избегне събирането на доста хора в храмовете. Защо поредицата от совалки на държавното управление и щаба до Светия синод останаха без необикновен резултат не стана ясно. Защо вярата беше опълчена на отговорността за здравето - също. Заради COVID-19 даже папата на Римокатолическата черква отслужва богослужения без вярващи, Вселенската и Руската патриаршия също затвориха храмовете си. На този декор Българската православна черква в лицето на Ловчанския митрополит Гавриил отбрани даването на причестяване от една лъжичка с аргумента, че " в никакъв случай не се е предавала и разширявала болест в църкви, където се правят тайнства ". Изказването му провокира необятно отвращение в обществените мрежи и медиите, само че БПЦ остана непреклонна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мерки по избор
На 30 март синодът, вицепремиерът Томислав Дончев и ръководителят на Националния действен щаб ген. Венцислав Мутафчийски стигнаха до съглашение - великденската работа да е навън, само че храмовете да останат отворени при строги ограничения за стерилизация, както и причастията да се дават с обособени лъжички. На 4 април Мутафчийски помоли " всички български жители ": " Не ходете на никое място, не ходете на църковни служби. В Сеул 5000 души се заразиха на църковна работа. " Допълнителни ограничения от страна на страната обаче не бяха признати. " Ние сме секуларна страна - страната и църквата са отделени една от друга, за което са се били и някои от най-светлите мозъци на човечеството. Законът въпреки всичко идеално го е написал - свободата на вероизповеданията не може да пречи на националното здраве ", разяснява пред " Капитал " политологът Първан Симеонов, шеф на " Галъп интернешънъл ".
На 9 април среща на премиера Борисов със Светия синод завърши с още едно съглашение - в храмовете да отидат единствено " извънредно нуждаещите се, които имат същинска потребност и тя е по-силна от страха да се разболеят от ковид " по думите на Борисов. Защото има хора, за които затварянето на достъпа до храма би било " като да им отрежем командното дишане ". По време на взаимната им изява митрополит Гавриил за следващ път разгласи, че " храмовете са свободни от вируси ", а църквата ще вземе всички защитни ограничения на Великден.
Цветница обаче към този момент повдигна въпроси за спазването им. Според организация БГНЕС в църквата " Света Неделя " в София причестяване се е давало с една и съща сребърна лъжичка, а в zonaburgas.bg беше оповестено и видео на свещеници, които също причастяват по този начин.
Кой " държи " връзката
В самия синод се видяха различия по тематиката. Още на 12 март Русенският митрополит Наум прикани вярващите с най-малкото подозрение за признаци да си останат у дома. Пловдивският митрополит Николай на 19 март в послание към миряните ги освободи от наличие на свещенодействие.
Въпросът е за какво синодът оставя Гавриил Ловчански да го съставлява пред обществото и властта. Историкът и основен редактор на " Християнство и просвета " доктор Момчил Методиев позволи пред " Капитал ", че " просто тъй като Гавриил е най-гласовит и с най-крайни възгледи, синодът го е пуснал да отбрани решението на църквата. Както виждате, неговата първична концепция беше да пази премиера. Той влезе в тази среща на 9 април с едно желание, а пък излезе нещо напълно друго ".
Един от огромните проблеми на БПЦ в тази рецесия е неналичието на ясна връзка от страна на синода към обществото. " В София най-малко апелите ми се костват съответни - църквата ще служи на Великден, само че вярващите са насърчавани да не вървят на черква. Проблемът за мен е, че се позволи да няма единодушие от страна на целия синод ", счита Методиев. " Вижте какъв брой епископи излязоха с персонални мнения вярващите да останат вкъщи. Но има и други, които споделиха, че храмът е свободен от вируса, което е, меко казано, несъответстващо и безконтролно и води до рецензии на цялата черква ", разясниха пред " Капитал " и източници от църквата.
В сегашната обстановка отговорността се пада на обособените свещеници и чиновници в храмовете да обезпечат действително съблюдаване на ограниченията. " В Русе към този момент няма ограничаване да се служи, като съблюдаваме рестрикциите и се стараем да не излагаме хората на заплаха. Става както в магазина - да се дезинфекцира преди и след свещенодействие, да стоят хората на отдалеченост, да стоят с маски. Спазваме го съзнателно и усърдно ", изясни свещеникът в русенската черква " Св. Николай " отец Стефан Стефанов. Той осъжда случаите на предоставяне на причестяване с обща лъжичка и без никаква стерилизация. " Настройва се обществото против църквата точно поради такива безотговорни и недобросъвестни свещеници. " И добави, че има способи причастието да се даде без риск за разпространяване на заболяването: " Лъжичката се потапя в дълбока чаша с най-силния алкохол - 95 градуса, а причастяването може да се случи и без лъжичка, като авансово причастието да се нареже на дребни кубчета и върху всяко от тях се капне по една капка от чашата. "
За кого са ритуалите
" Българите са едни от минимум религиозните хора в Европа. Тук православието е по-скоро възприятие за принадлежност към общественост и е по-битово, с тази суеверна страна - да мина под масата, да взема върбата. Мнозина са тези, които преглеждат църквата като нещо " за здраве ", разяснява Първан Симеонов. Затова при възбраната на тези ритуали поради вируса хората в храмовете внезапно понижават.*
" Има два типа християни - тези, които са постоянни, схващат богослужението и вземат участие не като наблюдаващи, а интензивно в храма, и други, които са хиляди и на Връбница идват за върбовата клонка и нямат никакво разбиране от вярата, от църквата, от богослужението, от богословието. Слез като бе взето решение да не се раздава върба, бяха 20-ина души може би в целия храм ", описа отец Стефанов. Според него от изключителното състояние се виждат и някои положителни страни: " Това освен че не пречи на богослужението, прави го някак си по-духовно, тъй като тази външна обредност, тя се измества и остава същински духовното. "
Какво вършат другите
Коронавирусната пандемия накара съвсем всяка религиозна организация по света да премисли по какъв начин да продължи работата си и да трансформира богослуженията, с цел да няма физически контакт сред хората. В доста страни храмовете бяха затворени, а проповедите и молитвите продължиха по телевизионни канали и радиостанции или в интернет.
Засегнати от ограниченията са и някои епархии на БПЦ зад граница. Отец Добромир Димитров, който живее и работи в Оксфорд и принадлежи към Западноевропейската епархия, описа пред " Капитал ": " Ние не служим литургии, тъй като храмът, който използваме, е на Англиканската черква, а тя подреди затварянето на всички храмове преди две седмици. Излъчваме службите си онлайн, а този, който желае да вземе причестяване, ние отиваме при него. " Според отец Димитров обстановката е сложен компромис за вярващите, на които църквата и религията могат да дадат разтуха в несигурното време на пандемията. " Но сме в карантина и съблюдаваме това, което управляващите ни споделят. "
В репортаж за италианските свещеници от първата линия на битката против епидемията New York Times цитира монсеньор Джулио Делавите от епархията в Бергамо, една от най-тежко засегнатите области, с думите: " Свещеникът постоянно е покрай хората. За положително или неприятно това е неговата причина за битие. "
Католическата черква е показана и в България посредством Никополската, Софийско-Пловдивската епархии и епархията на католиците от източен ритуал. " И тримата епископи още през цялото време реагираха с инструкции, основани на напътствията точно на щаба. От самото начало бяха взети ограничения за стерилизация, както и за отбягване по оптимален метод на физически контакт сред вярващите. Литургиите се отслужват от свещениците всеки ден, само че без директното присъединяване на вярващите в самия храм ", изясни пред " Капитал " генералният викарий на Никополската епархия монсеньор Страхил Каваленов. " Аз имам две енории - във Велико Търново и в Габрово. Дойдоха напълно малко хора в този момент на великденските празници, само че съм в непрестанен телефонен и онлайн контакт с тези, които избраха да останат по домовете си и им липсва това общностно измерение на църквата. "
*След публицистичното довеждане докрай на този брой на Капитал, Св. Синод разгласи, че на Великден на миряните няма да е разрешено да минават под масата, върху които се изнася Христовата плащаница, или да целуват плащаницата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ