Българската православна църква трябва да преразгледа отказа си да участва

Българската православна черква би трябвало да преразгледа отхвърли си да взе участие в тържествата по случай 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия. Това се споделя в позиция на Движение „ Възраждане “.

В средата на ноември 2017 година главата на Македонската православна черква архиепископ Стефан се обърна към Българската патриаршия с молба да бъде оказана поддръжка за признаването на представляваната от него религиозна институция. На 27.11.2017 година Светият синод в София публично пое „ уговорката да окаже цялостно подпомагане, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко належащо за установяването на канонически статут на МПЦ. “ Решението бе признато с цялостно единогласие. В претекстовете бе наблегнато, че „ Свети деятел Павел учи за Църквата, че е тяло Христово, като споделя „ И по кое време страда един член (от тялото Христово), страдат с него всички членове; по кое време се слави един член, радват се с него всички членове ” (I Кор. 12:26) “.

В тази връзка, в Движение „ Възраждане “ сме озадачени от позицията на същия орган от през вчерашния ден – 14.05.2018 година С нежно болшинство е отклонена поканата на македонския архиепископ Стефан представители на Българската православна черква да вземат участие в тържествата във връзка 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, която ще бъде маркирана на 27 май в гр. Охрид, Република Македония. Отхвърлена е даже опцията на събитието да участва Старозагорският митрополит Киприан. Тук ще напомним, че той е ръководител на комисията, избрана да води договарянията за признаването на македонската черква.

В Движение „ Възраждане “ сме разтревожени, че във време, когато политици и други обществени фигури от двете страни на държавната граница намират смелостта да загърбят дребнотемието, висшите духовници в София отстъпват от към този момент декларирани свои отговорности. Не другаде, а в своето решение от 27.11.2017 година Светият синод прецизира, че влиза в борбата за самостоятелността на македонската черква „ със схващане за своя заветен дълг “. Самият патриарх Неофит означи: „ Това е най-малкото, тъй като те са наши братя, наш народ. “ Достатъчен повод да пренебрегнем укорите на сръбски и гръцки свещеници, чиито прародители със мощ прогониха българския клир от Вардарска и Егейска Македония през 1913 година, декларират от придвижването.

Доколкото актът от през вчерашния ден е признат без присъединяване на патриарх Неофит в съвещанието, се надяваме, че той е плод на комплициране и недомислие. С голямо почитание, само че и с отчетливо неспокойствие от Движение „ Възраждане “ чакаме духовният ни хайлайф да преразгледа отношението си към поканата от страна на македонския църковен глава и да изпрати свои представители на тържествата във връзка 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия. Защото „ по кое време се слави един член, радват се с него всички членове ”!, се споделя още в позицията на Движение „ Възраждане “. /БГНЕС