Сирни Заговезни - ден за прошка
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празникНеделя Сиропустна, именуван от народаСирни ЗаговезниилиПрошка. Празникът се отбелязваседем седмици преди Великдени една седмица след Месни Заговезни, а след него -от на следващия ден, стартира Великият пост.
На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисквавсеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати- за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна вхрамоветев страната християните се събират завечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички -духовнициимиряни- си желаят един от различен амнистия ивзаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според националните обичаи вечерта на празникапри родителите се събиратсемействата и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезнипрошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Характерен бит за този ден е паленето наогньове (клади), аслед като прегорят,се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава иПоклади. В някои краища на България е публикуван обичаяторатници(огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Много известен е и обичаятхвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него,лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвятбаница със сирене,варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се прави и обичаятхамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.Dariknews.bg, списък
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични подиуми и благославят за здраве и изобилие. В групата нормално има лидер, именуван " хаджия " и " кукерска младоженка " или " баба " - мъж, облечен в парцаливи женски облекла и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи концепцията за " последно облажаване ".
За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е алегорична. Постът не значи единствено вегетарианство. Сексът също е строго неразрешен.
Постенето есвоеобразна магия, която би трябвало да провокира плодородието. В традицията той значи краткотрайна гибел, след която наложително следва ново раждане. Така се символизира безконечният кръговрат, завъртане на цикъла от неплодородие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриватоплодителната функцияна ритуалите.
На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисквавсеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати- за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна вхрамоветев страната християните се събират завечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички -духовнициимиряни- си желаят един от различен амнистия ивзаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според националните обичаи вечерта на празникапри родителите се събиратсемействата и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезнипрошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Характерен бит за този ден е паленето наогньове (клади), аслед като прегорят,се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава иПоклади. В някои краища на България е публикуван обичаяторатници(огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Много известен е и обичаятхвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него,лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвятбаница със сирене,варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се прави и обичаятхамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.Dariknews.bg, списък
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични подиуми и благославят за здраве и изобилие. В групата нормално има лидер, именуван " хаджия " и " кукерска младоженка " или " баба " - мъж, облечен в парцаливи женски облекла и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи концепцията за " последно облажаване ".
За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е алегорична. Постът не значи единствено вегетарианство. Сексът също е строго неразрешен.
Постенето есвоеобразна магия, която би трябвало да провокира плодородието. В традицията той значи краткотрайна гибел, след която наложително следва ново раждане. Така се символизира безконечният кръговрат, завъртане на цикъла от неплодородие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриватоплодителната функцияна ритуалите.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ