Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан

...
Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан
Коментари Харесай

Сирни заговезни e – младите вземат прошка от по-възрастните

Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя сиропустна, именуван от народа Сирни заговезни или Прошка.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него – от на следващия ден, стартира Великият пост.

На Сирни заговезни православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба .

На този ден се напомнят Христовите думи: „ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “. Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.

В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане . След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава „ люлеене “. Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.

Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки . Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ (слама от царевица) и „ черешовина “ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР