Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан

Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя сиропустна, именуван от народа Сирни заговезни или Прошка.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от на следващия ден, стартира Великият или Великденският пост.

На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ".

Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.

На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.

На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава " люлеене ". Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.

Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява " мамуляк " /слама от царевица/ и " черешовина " /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.

Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.