Българската православна църква почита днес паметта на св. пророк Илия

Българската православна черква уважава през днешния ден паметта на св. оракул Илия (стар стил). Църковният празник е наименуван от народа Илинден. Св. Илия се тачи от всички християни, като най-големия древен оракул, и дружно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му значи " цитадела Господня ". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предсказал заради греховете суша, която траяла три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на същинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника. Житието на пророка показва по какъв начин при гибелта му огнена каляска с огнени коне го отнесла с ураган на небето. Същия облик рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна каляска, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични показа, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали " летните гръмотевици, летните трескавици ". Според националните показа св. Илия е стопанин на летните небесни стихии и градушката. Той върви по небето със златна каляска и преследва ламята, която " пасе " житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и отдолу под копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се съблюдава строго възбраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на фамилията. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската софра се подрежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Имен ден честват всички, които носят името Илия (означава - мощ Божия), Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и други.