Галъп: Църквата остава сред най-одобряваните институции у нас
Българската православна черква е измежду най-одобряваните институции у нас, демонстрират данни от сондаж на „ Галъп интернешънъл болкан “. Доверието в Църквата все още е 43,1%, при съмнение от 35,8%.
Три четвърти от интервюираните се дефинират като православни, само че малко под две трети заявяват религия в Бог. Това разминаване сред самоопределянето като „ православен " и декларираната религия в Бога, произтича от събитието, че Българската православна черква се възприема освен от верска позиция, като религиозна организация, само че и от световна позиция – като историческа институция, непроменяемо обвързвана с българското общество и държавност, а в избрана степен и като част от обичайна идентификация на българската националност.
Нивата на заявена религия не се трансформират значително в последните години у нас.
75,3% у нас се дефинират като православни. Като мюсюлмани се дефинират 9,9%, а 11% настояват, че не са религиозни. Останалите се разпределят сред вероизповедания с по-малко разпространяване. 59,5% у нас настояват, че имат вяра в Бог, а 27,5% не имат вяра. Останалите не са в положение да дефинират. Данните са съвсем идентични на последното у нас премерване преди две години.
Новият български патриарх Даниил се употребява с позитивен рейтинг, т.е. доверие (30,6%) минус съмнение (27%) дава позитивно число и това е добра стартова позиция. Това е необичайност във връзка с обществени фигури у нас, само че в това време е предстоящо във връзка с набожен водач. Все още обаче съмнението и непознаването са съществени: 22,6% се двоумят, а 19,8% не са осведомени или даже не са чували за личността на патриарха.
19,7% у нас декларират, че постоянно посещават богослужения. Нарочно проучване следва да покаже какви са пропорциите в обособените религиозни групи.
Изследването е извършено сред 1 и 9 август 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Три четвърти от интервюираните се дефинират като православни, само че малко под две трети заявяват религия в Бог. Това разминаване сред самоопределянето като „ православен " и декларираната религия в Бога, произтича от събитието, че Българската православна черква се възприема освен от верска позиция, като религиозна организация, само че и от световна позиция – като историческа институция, непроменяемо обвързвана с българското общество и държавност, а в избрана степен и като част от обичайна идентификация на българската националност.
Нивата на заявена религия не се трансформират значително в последните години у нас.
75,3% у нас се дефинират като православни. Като мюсюлмани се дефинират 9,9%, а 11% настояват, че не са религиозни. Останалите се разпределят сред вероизповедания с по-малко разпространяване. 59,5% у нас настояват, че имат вяра в Бог, а 27,5% не имат вяра. Останалите не са в положение да дефинират. Данните са съвсем идентични на последното у нас премерване преди две години.
Новият български патриарх Даниил се употребява с позитивен рейтинг, т.е. доверие (30,6%) минус съмнение (27%) дава позитивно число и това е добра стартова позиция. Това е необичайност във връзка с обществени фигури у нас, само че в това време е предстоящо във връзка с набожен водач. Все още обаче съмнението и непознаването са съществени: 22,6% се двоумят, а 19,8% не са осведомени или даже не са чували за личността на патриарха.
19,7% у нас декларират, че постоянно посещават богослужения. Нарочно проучване следва да покаже какви са пропорциите в обособените религиозни групи.
Изследването е извършено сред 1 и 9 август 2024 година измежду 802 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ