Църквата бе сърцето на Априлското въстание, каза архимандрит Стефан в Сливен
Българската православна черква е била сърцето на Априлското въстание и духовна опора на народа в устрема му към независимост. Това сподели архимандрит Стефан от Сливенската митрополия по време на, чийто хазаин е Националният пресклуб на Българската телеграфна организация (БТА) в Сливен.
По думите му, в случай че революционните комитети могат да бъдат избрани като „ мозъка “ на въстанието, то църквата е била неговото сърце. Той акцентира, че доста от огромните възрожденци са били тясно свързани с Българската православна черква, която е съхранила националния дух и съзнание в годините на иго. Свободната Българска екзархия е предвестител на свободната българска страна, добави архимандритът.
Като образец за ролята на духовенството той уточни Сливенския митрополит Серафим – „ спокоен воин “ на Априлското въстание. Без да взе участие директно в революционни дейности, митрополитът със своя престиж и покровителство е съдействал Сливен да бъде пощаден от опожаряване. Благодарение на неговите писма до Екзарх Йосиф, които екзархът поръчва да бъдат преведени на британски, Западът, Европа, Америка стартират да схващат за това, което се случва в България, означи архимандрит Стефан.
„ Никой свещеник не е имал за приоритет да вземе оръжие в ръце, само че свещеното право на независимост и стремежът към избавление са били благословени от църквата “, сподели още той. Според него църковното единение, олицетворено от Българската екзархия, е изиграло основна роля в процесите на националното избавление.
Архимандрит Стефан акцентира смисъла на историческата памет и нуждата да се съхраняват вярата, традициите и езикът като основа на националната еднаквост. Той изрази вяра живата памет за подвига на героите да бъде защитавана и излъчена на идващите генерации.
Събитието е част от поредност полемики, с които Българска телеграфна агенция предизвика диалози във връзка 150-годишнината от Априлското въстание. Форумът е проведен от Българска телеграфна агенция и е част от самодейността на – за отбелязване на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 година, когато се навършват 1400 години от основаването през 632 година на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България.
По думите му, в случай че революционните комитети могат да бъдат избрани като „ мозъка “ на въстанието, то църквата е била неговото сърце. Той акцентира, че доста от огромните възрожденци са били тясно свързани с Българската православна черква, която е съхранила националния дух и съзнание в годините на иго. Свободната Българска екзархия е предвестител на свободната българска страна, добави архимандритът.
Като образец за ролята на духовенството той уточни Сливенския митрополит Серафим – „ спокоен воин “ на Априлското въстание. Без да взе участие директно в революционни дейности, митрополитът със своя престиж и покровителство е съдействал Сливен да бъде пощаден от опожаряване. Благодарение на неговите писма до Екзарх Йосиф, които екзархът поръчва да бъдат преведени на британски, Западът, Европа, Америка стартират да схващат за това, което се случва в България, означи архимандрит Стефан.
„ Никой свещеник не е имал за приоритет да вземе оръжие в ръце, само че свещеното право на независимост и стремежът към избавление са били благословени от църквата “, сподели още той. Според него църковното единение, олицетворено от Българската екзархия, е изиграло основна роля в процесите на националното избавление.
Архимандрит Стефан акцентира смисъла на историческата памет и нуждата да се съхраняват вярата, традициите и езикът като основа на националната еднаквост. Той изрази вяра живата памет за подвига на героите да бъде защитавана и излъчена на идващите генерации.
Събитието е част от поредност полемики, с които Българска телеграфна агенция предизвика диалози във връзка 150-годишнината от Априлското въстание. Форумът е проведен от Българска телеграфна агенция и е част от самодейността на – за отбелязване на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 година, когато се навършват 1400 години от основаването през 632 година на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ