Българската позиция по случая "Скрипал" е правилната, разумната и работещата

Българската позиция по случая "Скрипал " е вярната, рационалната и работещата позиция. Това съобщи пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова.

Според нея все още няма европейски документ, който задължава страните от Европейския съюз да имат единна позиция по проблема, а всяка страна е оставена да работи съгласно личните си външнополитически ползи и цели. Позицията на България щеше да бъде необяснима преди 10 години, когато обстановката в света беше много по-спокойна – преди рецесиите, уточни Илияна Йотова:

„ В днешно време, когато битката с тероризма, интернационалните спорове са безусловно пред вратите ни, една такава позиция от страна на българската страна, която резервира престижа си измежду европейските сътрудници, а въпреки това резервира опцията да бъде медиатор в връзките с Русия, е не просто рационалната, а работещата позиция. “

България не е единствената страна, запазила необикновен тип неутралитет, предприемайки най-слабата мярка с извикването на посланика ни в Москва за съвещания, означи вицепрезидентът и даде образци с реакциите на страни като Малта, Люксембург и Словакия. Според Йотова, Съветът по сигурността към Министерския съвет е показал мъдрост, а "единството в Европа не трябва да бъде свещена крава ". Имало е доста случаи, в които сходно единение не е било проявявано и към нас, напомни тя:

„ Наясно сме, че една огромна част от акцията за излизането на Англия беше извършена и на гърба и на жителите от Източна Европа. Не желая да върша този паралел, само че когато приказваме за единение, би трябвало да бъдем доста деликатни. Единство под ултиматум и напън няма по какъв начин да бъде реализирано. "

За три месеца от своето председателство България съумя да придвижи напред много от така наречен брюкселски досиета, които до края на този мандат би трябвало да бъдат решени, регистрира вицепрезидентът:

"Аз съм по-взискателна и считам, че България трябваше да направи доста повече по промяната в Дъблин, която ни касае съответно, по политиката за убежища, тъй като сме външна граница на Европейски Съюз. Не ми се желае този въпрос да бъде решаван напълно в председателство на Австрия и Румъния, тъй като това са страни, които гледат по различен метод на този въпрос. Австрия е заинтригувана от това един път вечно да бъде затворен Балканския път, тъй като това е проблематичният път за нея - през Македония и Сърбия, а целите на Румъния са в по-друга посока - Румъния се смята за страна от вътрешността на Европейския съюз, целите й са повече към Средна и Западна Европа. Именно на България се полагаше опцията да бъде малко по-амбициозна в тази посока, а не просто да се следват бавните темпове, с които Европа реагира. Трябваше да бъде страна с повече самочувствие и да форсира този развой. "

Според Илияна Йотова срещата Европейски Съюз - Турция във Варна е разчупила ледовете и е дала сигнал както към Европейски Съюз, по този начин и към страните отвън Европа, че разговорът би трябвало да продължи, тъй като Европа би трябвало да излезе от клопката, в който сама е попаднала.

През последните години Европа е изгубила лидерските си позиции, счита вицепрезидентът:

„ Дори абсурд - от два мандата към този момент имаме висш представител във външната политика, а по едно и също време с това Европейски Съюз избра в доста интернационалните сложни, конфликтни обстановки ролята на външен наблюдаващ и остави други страни безусловно да се разпореждат в тези спорове. Предпазливо отношение, недооценка, едва водачество. Няма ги тези визионери, не знаем по какъв начин ще наподобява Европа след един или два мандата. Страх, в случай че щете, нерешителност за по-смели хрумвания – всичко това е част от огромната тематика за какво Европейски Съюз се отдалечи от жителите. “

За мен беше неточност и несполучлив опит методът, по който беше определен последният ръководител на Европейска комисия, акцентира Йотова:

„ От волята на партията, въпреки и в европейски мащаб, която е спечелила изборите. Това беше несполучлив опит, тъй като той от единствено себе си постави политически отпечатък върху цялата Комисия, а това е, през цялото време орган, умислен като надорган, като законодателен орган, който би трябвало да работи за ползите на жителите, а не за избрана политическа идеология. "

Как ще наподобява Европа в идващите пет или седем години ще зависи от разпределението на средствата, означи още Илияна Йотова:

„ Многогодишната финансова рамка, полемиката и разногласието по нея ще стартират също от България и това е значимо, тъй като България би трябвало да има своя позиция по тази тематика. Аз в действителност приветствам всички български политици, които застанахме твърдо зад продължение на кохезионната политика, политиката на доближаване, тъй като имаше доста мощни гласове в Европа тя да бъде сменена с нещо друго, само че 80 % от българските общини на процедура се устоят от европейски средства и би трябвало да си го кажем напълно почтено. “

Диалогът какво и по какъв начин би трябвало да се промени в Европа е просрочен, само че България като председателстваща Съвета на Европейски Съюз има шанса да го стартира на всички равнища, тъй като в обществото той върви, съобщи вицепрезидентът:

„ Но за жалост на този стадий ние имаме два, да речем, по-основни документа. Единият - Бялата книга, която по този начин и не получи кой знае какво разпространяване измежду европейските общества, просто тъй като е един научен документ: още веднъж мъчно понятен. Не можеш да "напъхаш " 500 милиона европейски жители в пет разновидността. Другото, което също си заслужава съществено внимание, беше една чудесна тирада на френския президент Макрон, неслучайно пред Сорбоната, пред младежите - за бъдещето на Европа. Мисля, че в България от дейните ни жители, от младежите могат да дойдат доста положителни хрумвания, които да бъдат дадени на политиците. “

Необходимо е да бъде изменен Лисабонският контракт, с цел да станат координационните дейности за битката с тероризма по-обвързващи сред държавите-членки, подчертава върху друга своя позиция Илияна Йотова.