Синдикат Образование: Новият предмет в училищата ще възпитава децата като добри и отговорни хора
Българската просветителна система би трябвало освен да построява у децата познания и умения, само че и да ги възпитава като положителни и виновни хора, защото добротата се образува посредством образование. Това мнение обявиха с писмо до медиите от Синдикат " Образование ".
Становището е на база извършено национално проучване по отношение на политиката за образование и образуване на ценностната система на децата и учениците, показват от Следствен отдел към окръжна прокуратура " Подкрепа ".
Ето и цялата позиция на Синдиката:
Министерството на образованието и науката (МОН) одобри тактика за образование, а идната стъпка е въвеждането на обособени образователни предмети, свързани с тази тематика, като един от тях е „ Добродетели и вяра “.
Припомняме, че в българската просветителна история е имало сходни предмети като „ Вероучение “, „ Гражданско обучение “, „ Отечествено образование “ и други.
В проучването на Синдикат „ Образование “ участваха 6 358 души, измежду които педагогичен експерти (61,8%), педагогичен експерти с управителни функционалности (4,4%), непедагогически експерти (4,4%), родители (17,1%), възпитаници (0,7%) и други заинтригувани лица (11,6%).
Възрастовото систематизиране демонстрира, че максимален дял имат респондентите сред 45 и 55 години (31,1%), следвани от групите 35–45 години (21,3%) и 55–60 години (18,8%).
На въпроса дали утвърждават въвеждането на наложителен образователен предмет „ Добродетели и вяра “ в образователната стратегия на българските учебни заведения, 80,2% от интервюираните дават отговор позитивно. 10,4% са срещу тази концепция, до момента в който 9,3% не могат да преценяват. Това ясно демонстрира мощната социална поддръжка за консолидиране на нравствени и религиозни полезности в просветителната система.
Относно равнището на образование и образуване на ценностна система в българското учебно заведение, единствено 24,1% считат, че просветителната система се оправя с възпитателния съставен елемент. Останалите са безапелационни, че възпитанието не е приоритет и се неглижира. Това отразява доста неодобрение от съществуващата процедура и акцентира нуждата от особено внимание към възпитанието в учебното заведение.
По въпроса за записа в Конституцията на Република България, в който източноправославната вяра е избрана като обичайната, а не публична, мненията са разнопосочни. 37,7% не утвърждават този запис, до момента в който 26,6% го считат за добър. 35,7% от респондентите не могат да преценяват. Тези резултати демонстрират липса на изрично публично мнение по въпроса.
На въпроса дали просветителната система в България би трябвало да образува освен сполучливи и способени, само че и положителни хора, 97,6% от интервюираните дават отговор утвърдително. Едва 0,6% считат, че добротата е несъвместима с триумфа, а 1,8% не могат да преценяват.
Безспорният консенсус по този въпрос акцентира разбирането, че нравственото образование е неразделна част от образованието и личностното развиване.
Относно ролята на Българската православна черква в преподаването на християнските добродетели измежду учениците, 76,1% от респондентите считат, че тя би трябвало да бъде по-активна. 10,9% са на противоположното мнение, а 13% не могат да преценяват. Очевидно е, че забележителна част от обществото вижда в Църквата значим честен ориентир и чака тя да играе по-активна роля в построяването на полезностите на младите генерации.
На въпроса дали възраждането на вярата и духовните полезности ще способства за построяването на същинска ценностна система у бъдещите жители на България и света, 85,2% от респондентите дават отговор позитивно, а единствено 7,6% не са съгласни. Тези резултати демонстрират, че преобладаващото мнение в обществото е, че духовността играе основна роля в личностното развиване и обществената непоклатимост.
Националното проучване засяга публичен консенсус и предпочитание за активизиране на възпитанието в просветителната система и образуването на непреходни духовни полезности.
Безспорната поддръжка за въвеждане и преподаване на добродетели и вяра свидетелства за потребността от постоянна нравствена основа в просветителната система.
Данните също по този начин акцентират паниката по отношение на неналичието на съответна ценностна ориентировка измежду учениците и упованията за по-активна роля на Българската православна черква в този развой.
Според друго проучване на Синдикат Образование 87,4% от запитаните учители, родители и заинтригувани са твърдо за въвеждане на оценка за дисциплинираност. 92,1% пък са за това да се съблюдава възбраната за телефони в клас, като част от съблюдаване на учебния устав.
Становището е на база извършено национално проучване по отношение на политиката за образование и образуване на ценностната система на децата и учениците, показват от Следствен отдел към окръжна прокуратура " Подкрепа ".
Ето и цялата позиция на Синдиката:
Министерството на образованието и науката (МОН) одобри тактика за образование, а идната стъпка е въвеждането на обособени образователни предмети, свързани с тази тематика, като един от тях е „ Добродетели и вяра “.
Припомняме, че в българската просветителна история е имало сходни предмети като „ Вероучение “, „ Гражданско обучение “, „ Отечествено образование “ и други.
В проучването на Синдикат „ Образование “ участваха 6 358 души, измежду които педагогичен експерти (61,8%), педагогичен експерти с управителни функционалности (4,4%), непедагогически експерти (4,4%), родители (17,1%), възпитаници (0,7%) и други заинтригувани лица (11,6%).
Възрастовото систематизиране демонстрира, че максимален дял имат респондентите сред 45 и 55 години (31,1%), следвани от групите 35–45 години (21,3%) и 55–60 години (18,8%).
На въпроса дали утвърждават въвеждането на наложителен образователен предмет „ Добродетели и вяра “ в образователната стратегия на българските учебни заведения, 80,2% от интервюираните дават отговор позитивно. 10,4% са срещу тази концепция, до момента в който 9,3% не могат да преценяват. Това ясно демонстрира мощната социална поддръжка за консолидиране на нравствени и религиозни полезности в просветителната система.
Относно равнището на образование и образуване на ценностна система в българското учебно заведение, единствено 24,1% считат, че просветителната система се оправя с възпитателния съставен елемент. Останалите са безапелационни, че възпитанието не е приоритет и се неглижира. Това отразява доста неодобрение от съществуващата процедура и акцентира нуждата от особено внимание към възпитанието в учебното заведение.
По въпроса за записа в Конституцията на Република България, в който източноправославната вяра е избрана като обичайната, а не публична, мненията са разнопосочни. 37,7% не утвърждават този запис, до момента в който 26,6% го считат за добър. 35,7% от респондентите не могат да преценяват. Тези резултати демонстрират липса на изрично публично мнение по въпроса.
На въпроса дали просветителната система в България би трябвало да образува освен сполучливи и способени, само че и положителни хора, 97,6% от интервюираните дават отговор утвърдително. Едва 0,6% считат, че добротата е несъвместима с триумфа, а 1,8% не могат да преценяват.
Безспорният консенсус по този въпрос акцентира разбирането, че нравственото образование е неразделна част от образованието и личностното развиване.
Относно ролята на Българската православна черква в преподаването на християнските добродетели измежду учениците, 76,1% от респондентите считат, че тя би трябвало да бъде по-активна. 10,9% са на противоположното мнение, а 13% не могат да преценяват. Очевидно е, че забележителна част от обществото вижда в Църквата значим честен ориентир и чака тя да играе по-активна роля в построяването на полезностите на младите генерации.
На въпроса дали възраждането на вярата и духовните полезности ще способства за построяването на същинска ценностна система у бъдещите жители на България и света, 85,2% от респондентите дават отговор позитивно, а единствено 7,6% не са съгласни. Тези резултати демонстрират, че преобладаващото мнение в обществото е, че духовността играе основна роля в личностното развиване и обществената непоклатимост.
Националното проучване засяга публичен консенсус и предпочитание за активизиране на възпитанието в просветителната система и образуването на непреходни духовни полезности.
Безспорната поддръжка за въвеждане и преподаване на добродетели и вяра свидетелства за потребността от постоянна нравствена основа в просветителната система.
Данните също по този начин акцентират паниката по отношение на неналичието на съответна ценностна ориентировка измежду учениците и упованията за по-активна роля на Българската православна черква в този развой.
Според друго проучване на Синдикат Образование 87,4% от запитаните учители, родители и заинтригувани са твърдо за въвеждане на оценка за дисциплинираност. 92,1% пък са за това да се съблюдава възбраната за телефони в клас, като част от съблюдаване на учебния устав.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ