Търсим пари от Норвегия за спасяване на старите ни филми
Българската национална филмотека за следващ път ще кандидатства пред Норвежкия финансов механизъм, с цел да получи пари, с които да бъде цифровизиран най-малко част от архива й, заяви шефът на културния институт Антония Ковачева, оповестява " Дунав мост ".
реклама
Тя напомня, че в няколкото складове на филмотеката се съхраняват 9 528 родни заглавия и 4 348 задгранични от 54 страни. До момента е цифровизирана една доста дребна част от истинските ленти, предава Монитор.
От т.г. филмотеката е оповестена за второстепен разпоредник на бюджета, с 80 на 100 са увеличени парите за издръжката, които едвам стигали за заплати и дребни поправки на сградния фонд. Едва 27 са чиновниците в институцията, съвсем всички до преди месец са били на минимална работна заплата. Оказва се, че в най-голямото извънстолично вместилище /в Стара Загора/ има единствено един чиновник и той е назначен на половин численост като…пазач. Там се съхраняват над 200 т кино ленти, употребявани за прожекции във времена, когато единствено в Югоизточна България е имало 380 покрити и 40 летни държавни киносалона. Преди две години Български национален фронт (българска политическа е подготвил план, с който е кандидатствано пред норвежкия механизъм, само че по този начин и не се стигнало до финансирането му. Антония Ковачева, която е шеф на филмотеката от 2013 година се надява сегашният опит да бъде сполучлив, съгласно експертните пресмятания за цялостната цифровизация на фондовете ще са нужни най-малко 10 години и 2 млн евро, без в сумата да е включено закупуване на техниката. При потребление на външна услуга сумата набъбва двойно. До в този момент страната е предоставила целево единствено 400 000 лева за цифровизация на кинонаследството.
Почти невероятно е потреблението на кинофонда за прожекции, както поради авторските права /70 години след гибелта и на последния участник в изработката на филма/така и поради неналичието на готови оператори за няколкото оживели /в Стара Загора и София/ киномашини, показа Ковачева във връзка оферти от поданици на Града на липите там да се отвори аналог на столичното кино „ Одеон “. Тя припомня, че хранилището в Стара Загора е с необикновен режим на защита, макар че нямало заплаха от пожар в трезорите, където се съхраняват ацетатните ленти. В старозагорското вместилище, чийто киносалон разполага със 148 места се пазят над 7 хиляди копия от 2500 заглавия на наши и задгранични филми, а картотеката стартира с шведския филм " АББА ", който е дошъл в Града на липите на 26 юни 1985-а, след което е обиколил салоните на Ивайловград, Казанлък, Кърджали, Тополовград, Сливен и Кърджали, с цел да стигне до тогавашното детско населено място Качулка в Балкана над Сливен и да се завърне вечно в гнездо под номер 955 - гнездо на металния стелаж. Следват " А бяхме млади ", турският " Автобусът " и така нататък чак до " Ян Бибиян ", постъпил на 6 август 1985-а г.В трезора се съхраняват и 3 копия от първия български пълнометражен игрален филм " Калин Орела " на режисьора Борис Борозанов. Те са заведени по описите през 1978-а дружно с плаката, чиято орис обаче е незнайна, откакто го изискали от столичната централа и пропуснали да го върнат. Преди време за София са отпътували и всички 213 плаката, напомня някогашният към този момент шеф на институцията Симеон Първанов, който е отговарял за старозагорското вместилище цели 27 години.
реклама
Тя напомня, че в няколкото складове на филмотеката се съхраняват 9 528 родни заглавия и 4 348 задгранични от 54 страни. До момента е цифровизирана една доста дребна част от истинските ленти, предава Монитор.
От т.г. филмотеката е оповестена за второстепен разпоредник на бюджета, с 80 на 100 са увеличени парите за издръжката, които едвам стигали за заплати и дребни поправки на сградния фонд. Едва 27 са чиновниците в институцията, съвсем всички до преди месец са били на минимална работна заплата. Оказва се, че в най-голямото извънстолично вместилище /в Стара Загора/ има единствено един чиновник и той е назначен на половин численост като…пазач. Там се съхраняват над 200 т кино ленти, употребявани за прожекции във времена, когато единствено в Югоизточна България е имало 380 покрити и 40 летни държавни киносалона. Преди две години Български национален фронт (българска политическа е подготвил план, с който е кандидатствано пред норвежкия механизъм, само че по този начин и не се стигнало до финансирането му. Антония Ковачева, която е шеф на филмотеката от 2013 година се надява сегашният опит да бъде сполучлив, съгласно експертните пресмятания за цялостната цифровизация на фондовете ще са нужни най-малко 10 години и 2 млн евро, без в сумата да е включено закупуване на техниката. При потребление на външна услуга сумата набъбва двойно. До в този момент страната е предоставила целево единствено 400 000 лева за цифровизация на кинонаследството.
Почти невероятно е потреблението на кинофонда за прожекции, както поради авторските права /70 години след гибелта и на последния участник в изработката на филма/така и поради неналичието на готови оператори за няколкото оживели /в Стара Загора и София/ киномашини, показа Ковачева във връзка оферти от поданици на Града на липите там да се отвори аналог на столичното кино „ Одеон “. Тя припомня, че хранилището в Стара Загора е с необикновен режим на защита, макар че нямало заплаха от пожар в трезорите, където се съхраняват ацетатните ленти. В старозагорското вместилище, чийто киносалон разполага със 148 места се пазят над 7 хиляди копия от 2500 заглавия на наши и задгранични филми, а картотеката стартира с шведския филм " АББА ", който е дошъл в Града на липите на 26 юни 1985-а, след което е обиколил салоните на Ивайловград, Казанлък, Кърджали, Тополовград, Сливен и Кърджали, с цел да стигне до тогавашното детско населено място Качулка в Балкана над Сливен и да се завърне вечно в гнездо под номер 955 - гнездо на металния стелаж. Следват " А бяхме млади ", турският " Автобусът " и така нататък чак до " Ян Бибиян ", постъпил на 6 август 1985-а г.В трезора се съхраняват и 3 копия от първия български пълнометражен игрален филм " Калин Орела " на режисьора Борис Борозанов. Те са заведени по описите през 1978-а дружно с плаката, чиято орис обаче е незнайна, откакто го изискали от столичната централа и пропуснали да го върнат. Преди време за София са отпътували и всички 213 плаката, напомня някогашният към този момент шеф на институцията Симеон Първанов, който е отговарял за старозагорското вместилище цели 27 години.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ