Българската национална филмотека за пореден път ще кандидатства пред Норвежкия

...
Българската национална филмотека за пореден път ще кандидатства пред Норвежкия
Коментари Харесай

Търсим пари от Норвегия за спасяване на старите ни филми

Българската национална филмотека за следващ път ще кандидатства пред Норвежкия финансов механизъм, с цел да получи пари, с които да бъде цифровизиран най-малко част от архива й, заяви шефът на културния институт Антония Ковачева, оповестява " Дунав мост ".

``
реклама

Тя напомня, че в няколкото складове на филмотеката се съхраняват 9 528 родни заглавия и 4 348 задгранични от 54 страни. До момента е цифровизирана една доста дребна част от истинските ленти, предава Монитор.

От т.г. филмотеката е оповестена за второстепен разпоредник на бюджета, с 80 на 100 са увеличени парите за издръжката, които едвам стигали за заплати и дребни поправки на сградния фонд. Едва 27 са чиновниците в институцията, съвсем всички до преди месец са били на минимална работна заплата. Оказва се, че в най-голямото извънстолично вместилище /в Стара Загора/ има единствено един чиновник и той е назначен на  половин численост като…пазач. Там се съхраняват над 200 т кино ленти, употребявани за прожекции във времена, когато единствено в Югоизточна България е  имало 380 покрити и 40 летни държавни киносалона. Преди две години Български национален фронт (българска политическа е подготвил план, с който е кандидатствано пред норвежкия механизъм, само че по този начин и не се стигнало до финансирането му. Антония Ковачева, която е шеф на филмотеката от 2013 година се надява сегашният опит да бъде сполучлив, съгласно експертните пресмятания за цялостната цифровизация на фондовете ще са нужни най-малко 10 години  и 2 млн евро, без в сумата да е включено закупуване на техниката. При потребление на външна услуга сумата набъбва двойно. До в този момент страната е предоставила целево единствено 400 000 лева за цифровизация на кинонаследството.

Почти невероятно е потреблението на кинофонда за прожекции, както поради авторските права /70 години след гибелта и на последния участник в изработката на филма/така и поради неналичието на готови оператори за няколкото оживели /в Стара Загора и София/ киномашини, показа Ковачева във връзка оферти от поданици на Града на липите там да се отвори аналог на столичното кино „ Одеон “. Тя припомня, че хранилището в Стара Загора е с необикновен режим на защита, макар че нямало заплаха от пожар в трезорите, където се съхраняват ацетатните ленти. В старозагорското вместилище, чийто киносалон разполага със 148 места  се пазят над 7 хиляди копия от 2500 заглавия на наши и задгранични филми, а картотеката стартира с шведския филм " АББА ", който е дошъл в Града на липите на 26 юни 1985-а, след което е обиколил салоните на Ивайловград, Казанлък, Кърджали, Тополовград, Сливен и Кърджали, с цел да стигне до тогавашното детско населено място Качулка в Балкана над Сливен и да се завърне вечно в гнездо под номер 955 - гнездо на металния стелаж. Следват " А бяхме млади ", турският " Автобусът " и така нататък чак до " Ян Бибиян ", постъпил на 6 август 1985-а г.В трезора се съхраняват и  3 копия от първия български пълнометражен игрален филм " Калин Орела " на режисьора Борис Борозанов. Те са заведени по описите през 1978-а дружно с плаката, чиято орис обаче е незнайна, откакто го изискали от столичната централа и пропуснали да го върнат. Преди време за София са отпътували и всички 213 плаката, напомня някогашният към този момент  шеф на институцията Симеон Първанов, който е отговарял за старозагорското вместилище цели 27 години.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР