Който не работи, не трябва да яде
Българската 
национална приказка „ Който не работи, не би трябвало да яде “ е записана от именития български създател Ангел Каралийчев. Тя по характерен за българския фолклор метод извежда на напред във времето трудолюбието като полезност. Неслучайно от дребни израстваме с поговорки като: „ Работата краси индивида, мързелът го грози. “ или „ Няма положително без пот “. Това е, тъй като трудът заема централна роля в българската просвета епохи наред. Считан за незаменима добродетел, той е в основата на сюжета на доста български битови приказки. Функцията на приказката „ Който не работи, не би трябвало да яде “ е поучителна, а самата поука е изведена още в заглавието.
КОЙТО НЕ РАБОТИ, НЕ ТРЯБВА ДА ЯДЕ
Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове:
- Мамината дъщеричка не трябва да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, тъй като ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, тъй като нейното рамо е нежно и не е научено да мъкне цялостни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, тъй като тя е научена да спи на мекичко. Старите сватове се спогледаха, само че нищо не споделиха.
- Обещайте ми, че в никакъв случай няма да й казвате неприятна дума. Нейните уши не са научени да слушат неприятни думи.
- Колкото за неприятна дума, недей се тревожи, в нашата къща такова нещо няма - проговори остарелият сват и се качи на каруцата. До него се намести свекървата, а откъм гърба седнаха младоженецът и Галинка. Потеглиха за другото село. Цял ден пътуваха, тъй като селото беше надалеч. Вечерта, щом дойдоха, свекървата запретна ръкави, подготви една баница, закла пиле, свари го в тенджерата, слезе в зимника и наточи вино. А Галинка седеше на едно столче, скръстила ръце, и си думаше:
" Ах, каква чевръста жена е тая моя свекърва, също като майка ми. Добър живот ще живеем тук ". Навечеряха се хубаво и легнаха да спят. Изтърколи се нощта. На другия ден остарелият свекър се дигна рано и разсъни всички:
- Хайде - викна той, - ставайте да вървим на равнищата!
- Какво ще вършим там? - потърка сънените си очи Галинка и почна сладко да се прозява.
- Ще копаем царевица.
- С мотики ли? - попита мамината дъщеричка.
- То се знае, че с мотики - обади се свекървата.
- Аз няма да дойда.
- Защо? - запита младоженецът.
- Защото мотиката е тежка, а пък аз не трябва да подвигам тежки работи.
- Остави я - рече бащата. - Нека разтреби къщата и подготви ястие за тази вечер. И тук би трябвало човек.
Отидоха домакините на равнищата, а младата булка остана у дома. До пладне се излежава. Като се дигна, тя усети, че е изгладняла, и почна да търси нещо за ястие, само че не откри нищо в тенджерите.
- Нищо не ми оставили, не запомнили са ме - протегна се Галинка и влезе в градината да погледа цветята. - Ах, че хубави цветя! - викна тя, почна да ги къса и да ги мирише.
Малките пчели летяха бързо от цвят на цвят и радостно бръмчаха.
- Тези пък за какво ли са се разбързали? - рече Галинка и потегли мързеливо към близкото черешово дърво.
Полежа на тревата под дървото, пресегна, както лежеше, откъсна няколко череши, с цел да залъже глада си, и почна да се прозява. Тъй прекара деня. Вечерта тримата копачи се върнаха объхтани от работа, капнали от отмалялост. Озърнаха се и що да видят: къщата неразтребена, в менците няма вода, огнището угаснало, кокошките заспали ненахранени. Свекървата хвърли мотиката и на първо време сграбчи менците. Донесе вода от чешмата. Накладе огъня, постави картофи в тенджерата и замеси една бяла погача. Набързо подготви вечерята. Галинка я гледаше, седнала на един стол, и си клатеше краката. Когато вечерята беше подготвена, свекървата предложения всички:
- Хайде сядайте да вечеряме!
Галинка се намести първа. Свекърът взе погачата и я разчупи на три части. Едното даде на жена си, другото - на сина си, а третото остави за себе си.
- А на невестата? - обърна се към него свекървата.
- Тя не е гладна. Който не работи, не огладнява.
Галинка прехапа устни, нацупи се и стана от трапезата. Прибра се в стаята си и почна да плаче. Цяла нощ не можа да заспи от апетит. На сутринта се повтори същото. Тримата служащи отидоха да садят зеленчукова градина. Галинка не рачи да тръгне с тях.
- Слънцето пече доста - рече тя, - ще почернея.
Оставиха я отново у дома. И този ден разгалената булка не пипна нищо. Намери под една чиния крайщник изсъхнал самун, оставен за кучето, изяде го и отново се излежава до вечерта в градинката. И нали не донесе вода да я полее, хубавите цветя почнаха да вехнат. Късно вечерта тримата служащи се върнаха отново, капнали от отмалялост. Свекървата, навъсена, замеси погача и когато седнаха на трапезата, свекърът още веднъж раздели погачата на три части. Галинка остана с празни ръце.
- Защо не даваш самун на невестата? - попита свекървата.
- Защото, който не работи, не трябва да яде! - отвърна свекърът.
Цяла нощ Галинка се въртя гладна в леглото и дълго мисли. Задряма на разсъмване. Щом пропяха трети петли, тя скочи. Потърси с очи свекъра, свекървата и мъжа си, само че не ги видя, тъй като бяха излезли на равнищата още по мрачно. Тогава Галинка запретна ръкави. Разтича се насам-нататък. Измете къщата и двора. Донесе вода от чешмата, поля цветята в градинката, накладе огъня и сготви ястие за служащите. Замеси брашно в нощвите. Изпече една погача. Като свърши всичката къщна работа, сграбчи хурката и седна да преде на прага. Вечерта изтощените служащи, като видяха какво е свършила невестата - очите им светнаха. Галинка постави трапезата, подаде погачата на остарелия сват и с боязън зачака да види какво ще направи. Свекърът пое погачата и я разчупи на четири къса. Най-големия подаде на Галинка и рече:
- Яж, чадо, ти заслужи хляба си, тъй като през днешния ден си се трудила хубавичко!
Галинка пое хляба и почна да яде. Никога не беше яла подобен сладостен самун.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
