Край на евтините пари: Поскъпва ли кредитът за жилище?
Българската национална банка предприе дейности за изстудяване на рекордно повишения пазар на жилищно кредитиране в България. Централната банка реши да усили размера на т.нар антицикличен буфер, който комерсиалните банки би трябвало да заделят, когато отпускат заеми с по-голям риск, в които влизат и жилищните до 1.5% от януари 2023 година
Това е втора сходна стъпка откакто през септември индикаторът бе нараснал от 0,5 на 1% за тримесечието започващо от 1 октомври 2022г.
Мярката има за цел да усили запасите на финансовите институции и по този метод да понижи свободните пари на банките за кредитиране.
Събитието съответства по време с позиции и решения Федералния запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка и за прекъсване на ерата на евтините пари получила нов подтик с началото на пандемията през 2020 година
От началото на централните банки по света започнаха да обезпечават по-лесен достъп на комерсиалните финансови институции до финансиране, което докара до рекордна инфлация и взрив в кредитирането на физически лица и бизнеси.
Как ще стягането на достъпа до евтини пари ще повлияе ипотечните заеми у нас?
Случващото се е задействане на инструмент в арсенала на Българска народна банка за да се ограничи опцията за формиране балон в кредитирането. Това е меко предизвестие и благоразумна мярка, която няма да окаже директно въздействие върху процеса на кредитиране, счита ръководителят на Българския конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян.
На първо време е допустимо да забележим, че банките ще стартират да изискват повече във връзка с обезпечението на заемите, които отпускат на своите клиенти или да оферират по-дълъг интервал на погасяването им за по-поносими вноски.
Не се чака повишение на лихвите по новотпуснатите заеми, както и за заеми, които към този момент се изплащат, сподели още Хампарцумян за.
Той предизвести, че в случай че високите стойности на инфлация се задържат по-дълго време е допустимо централните банки да покачат своите съществени лихви, което да се отрази и на крайният клиент. Но дефинира този сюжети за малко евентуален.
Действията на централните банки няма да доведат директно до увеличение на лихвите по нови и към този момент отпуснати заеми, сподели още Хампарцумян.
Пред кредитният специалист Тихомир Тошев уточни, че не чака смяна в лихвените политики на банките.
Снимка: bTV През 2022 година ние следим за първи път в историята разпределяне на жилищни заеми достигащо 5 милиарда лева, означи той. Спрямо предходната година растежът е с 17%, а за 2020 година той чака пазарът още веднъж да нарасне с към 7-8%.
Една от аргументите за бъдещата агресия е, че банките в България са цялостни с пари, и те няма да бъдат очевидно наранени даже в случай че наложи да заделят повече средства към антицикличния финансов буфер, уточни специалистът по кредитиране.
Хампарцумян и Тошев регистрират, че сега банковата система няма систематичен проблем с необслужвани заеми и че всеобщият клиент, който се е възползвал от опцията краткотрайно да спре да погасява отговорностите си около пандемията е почнал да ги погасява още веднъж.
Това е втора сходна стъпка откакто през септември индикаторът бе нараснал от 0,5 на 1% за тримесечието започващо от 1 октомври 2022г.
Мярката има за цел да усили запасите на финансовите институции и по този метод да понижи свободните пари на банките за кредитиране.
Събитието съответства по време с позиции и решения Федералния запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка и за прекъсване на ерата на евтините пари получила нов подтик с началото на пандемията през 2020 година
От началото на централните банки по света започнаха да обезпечават по-лесен достъп на комерсиалните финансови институции до финансиране, което докара до рекордна инфлация и взрив в кредитирането на физически лица и бизнеси.
Как ще стягането на достъпа до евтини пари ще повлияе ипотечните заеми у нас?
Случващото се е задействане на инструмент в арсенала на Българска народна банка за да се ограничи опцията за формиране балон в кредитирането. Това е меко предизвестие и благоразумна мярка, която няма да окаже директно въздействие върху процеса на кредитиране, счита ръководителят на Българския конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян.
На първо време е допустимо да забележим, че банките ще стартират да изискват повече във връзка с обезпечението на заемите, които отпускат на своите клиенти или да оферират по-дълъг интервал на погасяването им за по-поносими вноски.
Не се чака повишение на лихвите по новотпуснатите заеми, както и за заеми, които към този момент се изплащат, сподели още Хампарцумян за.
Той предизвести, че в случай че високите стойности на инфлация се задържат по-дълго време е допустимо централните банки да покачат своите съществени лихви, което да се отрази и на крайният клиент. Но дефинира този сюжети за малко евентуален.
Действията на централните банки няма да доведат директно до увеличение на лихвите по нови и към този момент отпуснати заеми, сподели още Хампарцумян.
Пред кредитният специалист Тихомир Тошев уточни, че не чака смяна в лихвените политики на банките.
Снимка: bTV През 2022 година ние следим за първи път в историята разпределяне на жилищни заеми достигащо 5 милиарда лева, означи той. Спрямо предходната година растежът е с 17%, а за 2020 година той чака пазарът още веднъж да нарасне с към 7-8%.
Една от аргументите за бъдещата агресия е, че банките в България са цялостни с пари, и те няма да бъдат очевидно наранени даже в случай че наложи да заделят повече средства към антицикличния финансов буфер, уточни специалистът по кредитиране.
Хампарцумян и Тошев регистрират, че сега банковата система няма систематичен проблем с необслужвани заеми и че всеобщият клиент, който се е възползвал от опцията краткотрайно да спре да погасява отговорностите си около пандемията е почнал да ги погасява още веднъж.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ