БНБ може да въведе допълнителни изисквания към банките при кредитиране на домакинствата
Българската национална банка може да вкара спомагателни условия към банките при отпущането на заеми за семействата, излиза наяве от обява на шефа на централната банка Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на банките в България. В нея Радев още веднъж отбелязва, че измежду целите на Българска народна банка е влизането в еврозоната.
" Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система, което може да наложи използването на спомагателни макропруденциални ограничения от страна на Българска народна банка през 2024 година, като да вземем за пример налагането на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата ", написа гуверньорът Димитър Радев в януарски бюлетин на банковата асоциация.
Според него " този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации пред банковия бранш, като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда, съчетани с продължаваща релативно висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми ".
" Материализирането на тези провокации би оказало напън върху облагите на банките, чиито обилни растежи през 2023 година се дължат в немалка степен на еднократни резултати, в това число от забавянето на преместването на по-високите лихви по заемите върху лихвите по депозитите. Следователно, еднократните позитивни резултати за рентабилността би трябвало да се употребяват на първо място за създаване на спомагателни буфери през 2024 година ", написа Радев.
Той добавя, че " Българска народна банка има подготвеност да влияе в допълнение върху кредитната активност у нас както посредством цялостния набор от принадлежности на макропруденциалната политика, по този начин и посредством лимитираните принадлежности на паричната политика, с които разполага. Целта на тяхното потребление при нужда би била двупосочна: поддържане на буферите в банковата система на съответно ниво и евакуиране на спомагателна ликвидност, което би основало предпоставки за понижаване на потребителското търсене и на кредитирането, а по този метод и за угнетяване на инфлацията и увеличение на вероятността за осъществяване на критерия за конвергенция, обвързван с ценовата непоклатимост ".
" Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система, което може да наложи използването на спомагателни макропруденциални ограничения от страна на Българска народна банка през 2024 година, като да вземем за пример налагането на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата ", написа гуверньорът Димитър Радев в януарски бюлетин на банковата асоциация.
Според него " този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации пред банковия бранш, като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда, съчетани с продължаваща релативно висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми ".
" Материализирането на тези провокации би оказало напън върху облагите на банките, чиито обилни растежи през 2023 година се дължат в немалка степен на еднократни резултати, в това число от забавянето на преместването на по-високите лихви по заемите върху лихвите по депозитите. Следователно, еднократните позитивни резултати за рентабилността би трябвало да се употребяват на първо място за създаване на спомагателни буфери през 2024 година ", написа Радев.
Той добавя, че " Българска народна банка има подготвеност да влияе в допълнение върху кредитната активност у нас както посредством цялостния набор от принадлежности на макропруденциалната политика, по този начин и посредством лимитираните принадлежности на паричната политика, с които разполага. Целта на тяхното потребление при нужда би била двупосочна: поддържане на буферите в банковата система на съответно ниво и евакуиране на спомагателна ликвидност, което би основало предпоставки за понижаване на потребителското търсене и на кредитирането, а по този метод и за угнетяване на инфлацията и увеличение на вероятността за осъществяване на критерия за конвергенция, обвързван с ценовата непоклатимост ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ




