Българската народна банка (БНБ) публикува много важна и фундаментална информация

Българската национална банка (БНБ) разгласява доста значима и фундаментална информация за еврозоната, еврото и лв.! В нея се изяснява в детайли по какъв начин ще се случи смяната, по какъв начин ще бъдат наранени цени, заплати и заплащания.

 публикува текста без редакторска интервенция:

Въпроси и отговори

Какво съставляват Евросистемата и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)?

– Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на страните – членки на Европейски Съюз. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова непоклатимост. Без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ подкрепя общата икономическа политика в границите на Съюза в сходство с правилото на отворена пазарна стопанска система при свободна конкуренция.

За разлика от ЕСЦБ, Евросистемата включва единствено ЕЦБ и националните централни банки на страните членки, чиято парична единица е еврото. Чрез Евросистемата се дефинира и ползва паричната политика на еврозоната, осъществяването на валутни интервенции, ръководството на формалните запаси в задгранична валута на страните членки и насърчаването на естественото действие на платежните системи.

Как се управлява Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)?

– ЕСЦБ се управлява от органите за взимане на решения на ЕЦБ – Управителен съвет (УС), Изпълнителен съвет (ИС) и Генерален съвет (ГС).

Управителният съвет е основният орган за взимане на решения на ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и шефовете на националните централни банки на страните от еврозоната. Неговите насоки и решения обезпечават осъществяването на предоставените на ЕЦБ и Евросистемата задания.

Изпълнителният съвет се състои от ръководителя, заместник-председателя и четирима други членове. Всички членове се назначават от Европейския съвет, който взема решение с квалифицирано болшинство.

Генералният съвет включва ръководителя и заместник-председателя на ЕЦБ и шефовете на националните централни банки (НЦБ) на страните членки на Европейски Съюз, т.е. включва представители на всички страни от еврозоната и всички страни отвън еврозоната в Европейски Съюз. Другите членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, ръководителят на Съвета на Европейски Съюз и един член на Европейската комисия могат да участват на съвещанията на Генералния съвет, само че нямат право да гласоподават. Председателят на ЕЦБ осведоми Горско стопанство за решенията на УС на ЕЦБ. Генералният съвет на ЕЦБ ще бъде разхлабен, когато всички страни членки на Европейски Съюз вкарат единната валута.

Кой дефинира паричната политика на Евросистемата?

– Управителният съвет на Европейската централна банка формулира паричната политика на Евросистемата, в това число решенията, отнасящи се до междинни цели на паричната политика, главните лихвени проценти и депозирането на запаси в ЕСЦБ, и приема нужните насоки за тяхното използване.

Обикновено Управителният съвет заседава два пъти месечно. Той проучва икономическата и паричната динамичност и на всеки шест седмици приема решения по паричната политика. На другите си съвещания Съветът разисква основно въпроси, засягащи други задания и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. За да се обезпечи разделянето на отговорностите по надзора от дилемите на ЕЦБ по паричната политика и другите отговорности, се организират обособени съвещания на Управителния съвет.

Решенията, свързани с паричната политика, се коментират в детайли на конференция, която се организира един път на шест седмици. Пресконференцията се води от ръководителя със съдействието на заместник-председателя на ЕЦБ.

Как се организират гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ?

– Управителният съвет взема решения с нормално болшинство от гласовете на членовете, имащи право на глас, с изключение на когато не се изисква 2/3 от гласовете за взимане на решение. За осъществяване на гласоподаване в Управителния съвет е нужен кворум от две трети от членовете, които имат право на глас. Понастоящем шефовете са разпределени в две групи. Първата група има четири гласа при гласоподаване, а втората разполага с единадесет гласа. Управителите се редуват, като правата се употребяват въз основа на месечна ротация.

На какъв принцип са разпределени шефовете на национални банки в тези две групи за взимане на решения?

– Управителите са разпределени в двете групи съгласно каузи на страната членка в съвкупния БВП по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на страните членки, чиято парична единица е еврото.

Първата група – в нея влизат Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия – се състои от петима шефове, а втората – от шефовете на останалите НЦБ.

Колко постоянно всеки един от шефовете на централна банка от еврозоната взе участие във взимането на решения в съответните групи?

– Изследване на ЕЦБ демонстрира, че при 21 шефа честотата на гласоподаване на тези в първата група е 80%, а на тези от втората – съвсем 70%.

България взе участие ли в Генералния съвет на ЕЦБ?

– От присъединението на България към Европейски Съюз Българската национална банка е част от ЕСЦБ, шефът на Българска народна банка е член на Генералния съвет на ЕЦБ и взе участие в съвещанията, които нормално се организират четири пъти в годината. За осъществяване на гласоподаване на съвещанията на Генералния съвет е нужен кворум от две трети от членовете му или техните заместници. Решенията на Генералния съвет се вземат с нормално болшинство, като съществува опция решенията да могат да бъдат вземани и посредством писмена процедура. За Генералния съвет на ЕЦБ не се ползва ротационната система, която се отнася до разпределението на правото на глас сред членовете на Управителния съвет на ЕЦБ.

Какви са отговорностите на Генералния съвет?

– Генералният съвет дава отговор за: консултациите от името и от подготвеност на ЕЦБ на планове на актове на Съюза или националните управляващи, в това число по обсега и приложението на законодателството на Съюза, отнасящо се до надзора върху кредитните институции и стабилността на финансовата система; събирането на статистическа информация; правене на годишните отчети на ЕЦБ; установяването на нужните правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на интервенциите, осъществявани от НЦБ; приемането на ограничения по отношение на логаритъма за записване на капитала на ЕЦБ; определянето на референтни стойности, които да се ползват при оценката на икономическата конвергенция според Маастрихтските критерии, в това число определянето на изключения при използването на критерия за ценова стабилност; определянето на изискванията за работа на личния състав на ЕЦБ; способства за реализирането на нужната подготовка за неотменимо фиксиране на обменните курсове на валутите на държавите-членки на Европейски Съюз с дерогация по отношение на еврото.

Какво съставлява Европейската централна банка?

– Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Нейната основна цел е да поддържа цените постоянни. Преди всичко, това става посредством установяване на съответни лихвени проценти, само че през годините са се развили и други принадлежности на паричната политика.

Освен това ЕЦБ дава отговор за упражняването на контрол над банките в рамката на единния контролен механизъм (ЕНМ).

Как се образува капиталът на Европейската централна банка?

– Във връзка с присъединяване си в ЕСЦБ всяка НЦБ записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в логаритъма за записване на капитала на ЕЦБ е сходен на този при определянето на правата на глас, само че за разлика от него тежестта на всяка НЦБ се дефинира от каузи на съответната страна в общото население и в брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднообразно тегло в финансовия логаритъм. Европейската централна банка поправя дяловете на всеки пет години и при всяка смяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала ѝ. Последната смяна е от 1.02.2020 г. Към 1 януари 2024 година капиталът на ЕЦБ възлиза на 10.8 милиарда евро и се образува от НЦБ на всички страни членки на Европейски Съюз.

В момента България внася ли средства в Европейската централна банка?

– Във връзка с присъединяване си в ЕСЦБ от 2007 година, Българска народна банка, както и останалите национални централни банки (НЦБ) отвън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разноски на ЕЦБ, като изплаща дребен % от каузи си в записания капитал на ЕЦБ.

На какъв брой възлизат сега вноските на националните централни банки на страните отвън еврозоната?

– От 29 декември 2010 година вноските на националните централни банки отвън еврозоната съставляват 3.75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединението към еврозоната, НЦБ на съответните страни нямат право на дял от разпределимата облага на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ. Като пълновръстен член на Евросистемата, Българска народна банка ще би трябвало да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 година е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ.

Националните централни банки дават ли на ЕЦБ задгранични аварийни активи?

– Националните централни банки на страните членки дават на ЕЦБ задгранични аварийни активи, разнообразни от валутите на страните членки, евро, аварийни позиции на МВФ и специфични права на тираж (СПТ), до размер, равностоен на 50 милиарда евро. Вноската на всяка участваща НЦБ се дефинира съразмерно на каузи ѝ в капитала на ЕЦБ. Целите на ръководството на задграничните запаси на ЕЦБ по реда на своето значение са: ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Валутните запаси на ЕЦБ обезпечават съществуването на задоволителна ликвидност, с цел да може тя да организира валутни интервенции при нужда.

Кой реализира паричната политика на Евросистемата?

– Изпълнителният съвет реализира паричната политика в сходство с насоките и решенията, признати от Управителния съвет. При реализирането на тази активност Изпълнителният съвет дава нужните инструкции на националните централни банки.

Изпълнителният съвет на ЕЦБ се състои от ръководител, заместник-председател и четирима други членове.

ЕЦБ прави ли интервенции на валутния пазар?

– ЕЦБ реализира интервенциите на валутния пазар едностранно или координирано с други централни банки. ЕЦБ не организира политика за интензивно таргетиране на валутния курс на еврото, като досега е интервенирала на валутния пазар единствено през 2000 година и 2011 година През третото тримесечие на 2000 година ЕЦБ координирано с централната банка на Япония и Федералния запас интервенира на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD с размери от надлежно 1.5 милиарда евро и 1.6 милиарда евро заради опасения от вероятни последствия от слабия курс на еврото върху световната стопанска система. През четвъртото тримесечие на 2000 година ЕЦБ интервенира едностранно на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD в общ размер от надлежно 1.5 милиарда евро и 5.6 милиарда евро заради опасения от последствия от слабия курс на еврото по отношение на съществени валути върху ценовата непоклатимост в еврозоната. През първото тримесечие на 2011 година ЕЦБ интервенира координирано с централната банка на Япония на валутния пазар на EUR/JPY с общ размер от 0.7 милиарда евро заради придвижвания във валутния курс на йената след естествено злополучие в Япония.

Какво значение има сега паричната политика на ЕЦБ за благосъстоянието на жителите в България? А след въвеждане на еврото?

– В момента паричната политика на Европейската централна банка оказва индиректно въздействие върху благосъстоянието на жителите в България. Това е по този начин, тъй като България е под валутен ръб, при който левът е закрепен към еврото. Всяка смяна в лихвените проценти на ЕЦБ може да повлияе на лихвите по заеми и депозити в България, въпреки и с известно забавяне и по-слабо изразено влияние спрямо страните от еврозоната. След въвеждането на еврото, въздействието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като да вземем за пример стратегиите за количествени удобства и стабилизационните механизми. Това може да докара до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и нараснала финансова непоклатимост.

Какво ще се промени във връзка с паричната политика в България след участието ни в еврозоната?

– При паричен съвет (в момента), при който е налице необратимо закрепен курс на лв. към еврото, въздействието на ЕЦБ върху българската стопанска система е индиректно, защото левът е закрепен към еврото. Промените в лихвените проценти на ЕЦБ могат да повлияят в известна степен на разноските по заеми и доходността на депозитите. България няма гъвкавостта да ползва самостоятелна парична политика, което затруднява оправянето с вътрешни стопански рецесии. Всякакви външни стопански шокове би трябвало да бъдат обезщетени посредством фискални политики или структурни промени.

След като България стане част от еврозоната, ще бъде под директното въздействие на паричната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е огромна смяна, защото в изискванията на паричен съвет способността за независими дейности към този момент е мощно лимитирана. Това значи, че ЕЦБ ще дефинира лихвените проценти и други парични принадлежности, които ще оказват директно въздействие върху кредитирането, спестяванията и вложенията в страната. В допълнение, България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който може да помогне при положение на стопански рецесии. Това ще усили финансовата непоклатимост и доверието в стопанската система.

В Евросистемата какви минимални запаси би трябвало да поддържат кредитните институции?

– Евросистемата задължава кредитните институции да поддържат минимални запаси по сметки в националните централни банки. Всяка кредитна институция следва да поддържа избран % от своите потребителски депозити (както и някои други банкови задължения) в депозитна сметка в съответната НЦБ, приблизително за избран от ЕЦБ интервал на поддържане на запасите (шест седмици). УС на ЕЦБ може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на нужните минимални запаси. В случаите на тяхното неспазване ЕЦБ има право да постанова наказателна рента и други наказания със подобен резултат.

До януари 2012 година банките са били задължени да поддържат в националната си централна банка най-малко 2% от избрани пасиви, основно депозити на клиенти, като след януари 2012 година нивото е намалено до 1%.

Как ще се трансформират запасите на банките в Българска народна банка?

– На датата на присъединение към еврозоната отговорностите на Българска народна банка към банките, деноминирани в левове, ще се трансформират по формалния закрепен курс на лв. към еврото в отговорности на Българска народна банка към банките, деноминирани в евро. Банките ще продължат да се разпореждат със средствата си в Българска народна банка, като още от първия ден след приемането на еврото размерът на запасите им може и евентуално ще се промени в резултат на осъществяваните от тях интервенции, както и заради факторите, разказани по-долу.

След присъединението към еврозоната ставката на наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България ще бъде намалена от настоящите 12% до настоящо 1%, като в същото време ще бъде понижена и базата, върху която се начислява ставката.

Резервната база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се одобряват и 50% от касовите наличия, в това число в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата аварийна база ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От аварийна база ще бъдат изключени отговорностите към кредитни институции от еврозоната, което ще докара до изключване от аварийна база на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите с контрактуван матуритет над 2 години, депозитите, контрактувани за прилагане след предупреждение над 2 години, репо покупко-продажбите и дълговите скъпи бумаги, издадени с автентичен матуритет над две години, ще бъде прилагана ставка от 0%. За всички останали пасиви, включени в аварийна база, ще бъде прилагана ставка от 1%.

По приблизителни оценки с данни за октомври 2024 година базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се намалила с към 6.3 милиарда лв., а ЗМР на банките биха се намалили с към 15 милиарда лв..

За средствата, надвишаващи наложителните минимални запаси, банките с достъп до инструментите на паричната политика ще могат да получават приход от Българска народна банка, употребявайки депозитното облекчение при лихвен %, избран от Евросистемата за този инструмент. Конкретните стойности са тук:

https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/key_ecb_interest_rates/html/index.en.html

Банките получават ли рента по наложителните минимални запаси?

– Минималните запаси се държат по аварийни сметки, деноминирани в евро, при съответните национални централни банки във всяка страна членка от еврозоната, в която са открити кредитните институции. Съгласно изменението на член 9 от Регламент (ЕС) 2021/378 по отношение на използването на условията за минимални запаси, считано от 20 септември 2023 година, наличностите от минимални запаси се олихвяват с 0 % (нула процента).

Съгласно Решение на ЕЦБ/2019/31, свръхрезервите (наличностите от запаси, които надвишават наложителните резерви), се олихвяват с 0 % (нула процента) или с лихвения % по депозитното облекчение, което от двете е по-ниско.

Какви стопански резултати могат да се чакат от намаляването на ставката на наложителните минимални запаси след присъединението на Българска народна банка към Евросистемата?

– При опазване на настоящите условия, характеризиращи се със забележителна ликвидност в банковата система в страната, и отчитане на пазарните упования за динамичността на лихвените проценти в еврозоната, се чака освободеният за банките запас от наложителните минимални запаси (ЗМР) да продължи да се поддържа в салдото на Българска народна банка, като бъде трансфериран в по този начин нареченото „ депозитно облекчение “. „ Депозитното облекчение “ е ликвидно облекчение с непрекъснат достъп, което се употребява от комерсиалните банки в еврозоната, с цел да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.

След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата Българска народна банка ще стартира да ползва лихвения % по депозитното облекчение за поддържаните от банките средства по това облекчение, до момента в който в настоящия паричен режим лихвеният % по свръхрезервите на банките в Българска народна банка е 0%. Поддържаните от банките средства по депозитното облекчение биха представлявали за тях на практика безрисков актив, който все още дава позитивна рентабилност, заради което може да се чака, че те биха трансферирали по-голямата част от освободения финансов запас от наложителни минимални запаси към депозитното облекчение. Това значи, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. В резултат на това не биха се следили обилни макроикономически резултати от понижаването на ставката на ЗМР върху динамичността на заемите и динамичността на крайните потребителски цени в страната.

Опитът на Хърватия демонстрира, че директно след присъединението на страната към еврозоната се следи трансформиране на по-голямата част от депозитите на комерсиалните банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на наложителни минимални запаси, към депозитното облекчение. Данните за растежа на заема за семействата в Хърватия демонстрират, че в годината след присъединението ѝ към еврозоната не се следят основни разлики в темповете на напредък на жилищните и потребителските заеми по отношение на тези, следени преди присъединението. При заема за нефинансовите предприятия се регистрира доста ускорение на растежа в годината преди присъединението и надлежно доста закъснение в годината по-късно в резултат на базов резултат, като не е наложително тези развития да са директно свързани със самото присъединение към еврозоната.

Каква е гаранцията, че след участието ни в еврозоната България няма да заплаща сметката на най-задлъжнелите страни, като да вземем за пример Гърция?

– След финансовата рецесия през 2010 година бяха въведени обилни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата непоклатимост в еврозоната. Бяха засилени разпоредбите за фискална дисциплинираност (наблюдение и наказания за неспазване на бюджетните правила) посредством въвеждането на Фискалния пакт, който изисква страните членки да поддържат уравновесени бюджети и да лимитират структурния недостиг до 0.5% от Брутният вътрешен продукт.

Създаден беше ЕМС като непрекъснат фонд за подкрепяне на страни от еврозоната с финансови усложнения. Той дава заеми след разбор на дълговата резистентност и при строги условия, вписани в стратегия за икономическо пригаждане, която следва да се извършва от държавата-кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички страни членки разискват мониторингов отчет от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в множеството случаи се ползва взаимно финансиране със средства и от Фонда).

Чрез построяването на банковия съюз бяха въведени механизми за контрол и преструктуриране на банки, в това число Единният контролен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови рецесии. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи равнища на капитал и ликвидност, с цел да се оправят с стопански шокове, без да е нужна интервенция на страната.

Тези промени целят да предотвратят повтаряне на рецесии като тази от 2010 година и да обезпечат по-голяма финансова непоклатимост в еврозоната.

Кои банки в България надзирава ЕЦБ?

– ЕЦБ дава отговор за надзора над избраните в България като значими институции във всички аспекти на тяхната активност, в това число отдалечен контрол, инспекции на място, оценка на модели, оценка за надеждност и склонност на членове на управителните органи на банките.

От страна на националните способени органи, обект на контрол, са по този начин наречените „ по-малко значими институции “ (Less Significant Institutions, LSI), чийто брой в Европейски Съюз е 2475 (кредитни институции, клонове, финансови холдинги и смесени финансови холдинги) с активи в размер 1,8 трилиона евро. Надзорът над „ по-малко значимите институции “ е директна отговорност на националните способени органи, като ЕЦБ посредством съответната конструкция на ЕНМ реализира съответната надзорна функционалност – композиция от поддържащи методически функционалности и директни компетенции.

Коя институция има пълномощията да издава и лишава лицензи на кредитни институции?

– След основаването на Единния контролен механизъм (ЕНМ) Европейската централна банка (ЕЦБ) играе основна роля в издаването на лицензи за банки в еврозоната. Националните централни банки или националните надзорни органи (ако не са част от тях) вършат първична оценка след подадено заявление за лиценз. Тя включва оценка на сходството с условията за финансова адекватност, ръководство и други критерии. На тази основа националният орган изготвя рекомендация към ЕЦБ, която взима окончателното решение за издаване или отвод на банков лиценз. Така се подсигурява, че банките в еврозоната дават отговор на единни стандарти, което разрешава отмерено и транспарантно контролиране на банковата активност в еврозоната и предотвратява рисковете, свързани с финансовата неустойчивост.

Освен да издава и лишава лицензи на кредитни институции, ЕЦБ е оправомощена да прави оценка придобиването на квалифицирани дялови участия в кредитни институции, да прави контролен обзор, в това число стрес-тестове и възможното им обществено обявяване, с цел да дефинира дали разпоредбите, тактиките, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции, и личният капитал, който те държат, обезпечават устойчиво ръководство и покритие на техните опасности и въз основа на този контролен обзор да постанова на кредитните институции характерни спомагателни финансови условия, характерни условия за обществено обявяване, за ликвидност и други ограничения, както и да обезпечава спазването на пруденциалните правила на Европейски Съюз.

Какви промени ще настъпят в структурата на салдото на Българска народна банка?

– В изискванията на паричен режим на закрепен курс на националната валута Българска народна банка разгласява обособени счетоводни салда на ръководство „ Емисионно “ и на ръководство „ Банково “, както и консолидиран баланс, направени в сходство с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФА), признати от Европейския съюз, Закона за счетоводството и Закона за Българска народна банка. След присъединение към еврозоната Българска народна банка ще разгласява баланс на банката и консолидиран баланс в сходство с правната рамка на ЕЦБ за счетоводна и финансова отчетност, МСФА, Закона за счетоводството и закона за Българска народна банка. Структурата на салдото на Българска народна банка ще бъде във формата, посочен в Приложение IV от Насоки 2024/2941 на ЕЦБ за осчетоводяване и финансова отчетност.

Активите в салдото най-общо биха могли да се разграничат на „ парични “ и „ немонетарни “. Монетарните активи са тези, които пораждат в резултат на провежданата в еврозоната парична политика, като те включват вземания от банки – контрагенти на централната банка, и скъпи бумаги, закупувани за задачите на общата паричната политика. Немонетарните активи са всички други активи, включително личните запаси от финансови вземания и злато на Българска народна банка. Аналогично, пасивите (задълженията) на Българска народна банка също могат да бъдат разграничени на „ парични “ и „ немонетарни “. Монетарните пасиви са банкнотите в обращение и запасите на банковата система. Немонетарните пасиви включват всички останали отговорности на Българска народна банка – към държавното управление и други клиенти, както и капитала, в това число запасите на Българска народна банка. Монетарните активи и пасиви в салдото на Българска народна банка са общи за Евросистемата, надлежно, общите доходи и разноски, които произтичат от тях, се преразпределят сред централните банки и ЕЦБ, до момента в който приходите и разноските от немонетарните активи и пасиви в салдото на Българска народна банка са напълно нейни.

Към момента на присъединение в Евросистемата Българска народна банка няма да има парични активи, зародили в резултат на провежданата парична политика в еврозоната. Всички активи, които Българска народна банка има все още на присъединение в Евросистемата, ще бъдат рекласифицирани и включени в позиции, по които се регистрират немонетарни активи. Пример за такава рекласификация са активите на Българска народна банка, които съставляват вземания в евро от задгранични лица резиденти на еврозоната. До присъединението на Българска народна банка към Евросистемата те се регистрират като вземания в задгранична валута от задгранични лица, а откакто еврото стане национална валута на България, тези активи ще бъдат рекласифицирани в салдото на Българска народна банка като вземания от резиденти на еврозоната в локална валута. Аналогично, след присъединението към еврозоната отговорностите (пасивите) ще бъдат рекласифицирани, само че в пасивната страна на салдото на Българска народна банка ще има парични пасиви.

Какви промени могат да се чакат в динамичността на парите в обращение?

– Половин до една година преди присъединението на България към еврозоната може да се чака доста понижение на левовите банкноти в обращение в резултат на трансформирането им в депозити в банковата система за по-лесно превалутиране в евро.

В Хърватия през шестте месеца преди присъединението към еврозоната (след оповестяването на решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юли 2022 година за приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) се следи понижение на банкнотите в обращение с 42.4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва също демонстрира, че половин до една година преди самото присъединение към еврозоната банкнотите в локална валута, които са в обращение, са спаднали с 40% до 50%.

Динамиката на парите в обращение (евробанкноти и евромонети) след присъединението на България към еврозоната ще зависи главно от търсенето им за транзакционни цели и от желанията на икономическите сътрудници (домакинства, фирми) да държат пари в брой или да поддържат средства под формата на депозити в банковата система.

Могат ли да се чакат промени във връзка с депозита на държавното управление в Българска народна банка?

– На датата на присъединение към еврозоната отговорностите на Българска народна банка към държавното управление, деноминирани в левове, ще се трансформират по формалния закрепен курс на лв. към еврото в отговорности на Българска народна банка към държавното управление, деноминирани в евро. Правителството ще продължи да разполага със средствата си в Българска народна банка без ограничавания, като още от първия ден след приемането на еврото ще може да го употребява за осъществяване на бюджетни интервенции в евро.

Не се чака присъединението на България към еврозоната да докара до смяна във факторите, които дефинират размера на депозита на държавното управление в Българска народна банка. Те ще останат главно свързани с провежданата от държавното управление фискална политика, която дефинира задачите за бюджетно салдо и неговото финансиране, политиката по ръководство на държавния дълг (свързана с емисията на ДЦК на интернационалния и вътрешния пазар и погасителния профил на дълга в обращение), като в допълнение въздействие върху размера на депозита на държавното управление оказва и чистият размер на средствата, получавани по линия на финансиране на европейски стратегии. При равни други условия реализирането на бюджетен недостиг съставлява фактор за изтеглянето на ликвидни средства от депозита на държавното управление в Българска народна банка, до момента в който при реализирането на позитивно бюджетно салдо се акумулират средства в депозита на държавното управление в Българска народна банка.

Какви промени ще настъпят във връзка с интернационалните валутни запаси на Българска народна банка?

– Централните банки употребяват салдото си с цел да реализират своите първостепенни цели за макроикономическа и финансова непоклатимост. Провеждането на парична политика водеща до реализиране на главната цел – ценова непоклатимост – има първостепенно значение за централните банки от евросистемата. Всички останали действия, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, само че които може да имат въздействие върху нейната успеваемост са лимитирани доста посредством разнообразни правни актове. Управлението на личните запаси на националните централни банки е такава активност, като рестриктивните мерки пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова непоклатимост в еврозоната.

С присъединението на България към еврозоната ще отпадне задължението на Българска народна банка да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува задгранична валута при поискване. Тази основна смяна в паричния режим ще разреши на Българска народна банка да преформулира капиталовите цели по повод ръководството на личните си запаси, в това число деноминирани в задгранични валути. Новият закон за Българска народна банка, влизащ в действие от датата на приемането на еврото в България, дава по-широки капиталови благоприятни условия на Българска народна банка по повод ръководството на лични запаси. Доходът от ръководството на запасите служи преди всичко за обезпечаване на финансовата самостоятелност на Българска народна банка, което е належащо изискване за ефикасното ѝ присъединяване в процесa на реализиране на главните цели на паричната политика на Евросистемата.

Ще могат ли да се употребяват запасите на Българска народна банка за финансиране на държавното управление след присъединението на България към еврозоната?

– Не. Забраната за парично финансиране на държавните управления от централните банки е главен принцип на действието на Европейската система на централните банки, дружно с правилото за самостоятелност на централните банки на държавите-членки на Европейския съюз. Договорът за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) не разрешава на всички централни банки да дават заеми под каквато и да е форма, в това число посредством директно закупуване на дългови принадлежности, на обществени органи и други контролирани от общественото право субекти на Съюза и на страните членки и тази възбрана не е обвързвана с присъединяване в единната валута на съюза. В допълнение на Договор за функционирането на Европейския съюз, законът за Българска народна банка също не разрешава финансиране на държавното управление в другите му форми. По силата на Договор за функционирането на Европейския съюз и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на възбраната за парично финансиране.

Всички финансови и други активи в салдото на Българска народна банка, отвън общите за Евросистемата парични активи, са нейни лични, а държавното управление не може да се разпорежда с тях. Правителството може безкрайно да се разпорежда единствено до размера на своите вземания от Българска народна банка (размера на салдата по сметките на държавното управление при БНБ). Както и досега, Българска народна банка ще извършва всяко разпореждане от държавното управление за заплащане до размера на тези наличия, само че не съществува правна опция Българска народна банка да усилва средствата по сметките на държавното управление посредством финансиране или безплатна помощ. Също по този начин Българска народна банка не може да поема отговорности, по които дебитор е държавното управление или други обществени органи.

Обхватът на възбраната по Договор за функционирането на Европейския съюз следва да се преглежда в подтекста на задачата на уредбата, а точно да бъдат насърчени страните членки да организират рационална бюджетна политика. Това значи, че страните членки не може да употребяват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на обществените дефицити, или за реализиране на фаворизиран достъп на обществените органи до финансовите пазари.

Каква е задачата на Закона за въвеждане на еврото?

– Целта на закона е да добави и улесни въвеждането на еврото в Република България и да увеличи прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в сходство с директно използваното право на Европейския съюз. Този закон обезпечава използването на съответните актове на Европейския съюз, като дефинира нужните ограничения на национално равнище за въвеждане на еврото в Република България.

Коя е датата за въвеждане на еврото в Република България?

– Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, избрана в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, признато в сходство с член 140, параграф 2 от Договора за действието на Европейския съюз, (наричано „ Решение за приемане на еврото “), и Регламент на Съвета на Европейския съюз, признат в сходство с член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз.

Кога е признат Законът за въвеждане на еврото в Република България?

– Законът за еврото е признат от 50-ото Народно заседание на 7 август 2024 година и е обнародван в Държавен вестник, след декрет № 200 на президента, публикуван на 19 август 2024 година, на съображение член 98, т. 4 от Конституцията на Република България.

Каква е формалната парична единица след присъединение на страната към еврозоната?

– Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на 100 цента. Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото.

Какъв е формалният валутен курс?

– Официалният валутен курс на лв. към еврото е неотменимо закрепеният валутен курс на лв. към еврото, избран в Регламент на Съвета, признат в сходство с член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз.

Съгласно решение на 48 Народното събрание на Република България, признато на 27 октомври 2022 година, Република България ще вкара еврото като публична парична единица при опазване на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро.

Какъв е интервалът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и лв.?

– Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове стартира един месец след датата на влизане в действие на Решението за приемането на еврото и завършва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се ползват разпоредбите за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.

Кой дава отговор за реализирането на осведомителна акция за еврото?

– Създадeн е и работи Координационен съвет за въвеждане на еврото, който се съпредседателства от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка. От страна на този съвет са признати Национален проект за въвеждане на еврото, Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната. Проведе се и конкурс