БНБ освобождава 16 млрд. лв. на банките, но нямало риск да се налеят в кредити
Българската национална банка (БНБ) предстоящо ще освободи над 16 милиарда лева, които сега поддържа като наложителни запаси на частните търговски банки у нас. Това следва от, съгласно което управата на централната банка е приела анулация на наредбата за наложителните минимални запаси, считано от 1 януари 2026 година
В момента наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките у нас би трябвало да поддържат в Българска народна банка, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този % е едвам 1%, макар че от дълго време се приказва, че той следва да бъде повишен. Така от 1 януари фрапантно се понижава – от 12% на 1%, освен ставката на дължимите запаси, само че и самата депозитна база, върху която тя се начислява. Дава се по отношение на интервала на пресмятане на депозитната база.
Според, които са към 17 октомври, отговорностите на Българска народна банка към банките у нас са 19.99 милиарда лева, само че в тази сума влизат освен ЗМР, а и други пера като да вземем за пример свръхрезервите. Според с данни за май 2025 година наложителните запаси на банките при влизането в еврозоната биха се намалили с към 16.3 милиарда лева В известието от понеделник Българска народна банка не дава по-актуална оценка.
Задължителните запаси са тип буфер за стабилността на системата, а у нас се употребиха и като инструмент за изстудяване на кредитирането. Последно те бяха, когато от системата бе конфискувана ликвидност на стойност над 3 милиарда лева
Доскоро икономисти показваха терзания за това дали изливането на големия ликвиден запас няма да налее спомагателен " бензин в огъня " на така и така бумтящото жилищно кредитиране на семействата у нас, което регистрира 27.6% годишен растеж към септември 2025 година По този мотив " стъпки за гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка ". В известието на Българска народна банка от понеделник обаче няма информация за сходни " стъпки ", само че от по-скорошни уточнения на централната банка излиза наяве, че те към този момент не се считат за нужни.
Най-новите упования и на Българска народна банка, и на частни банкери, с които Mediapool се свърза, са освободените средства да не се излеят в кредитиране, а да останат в салдото на Българска народна банка, само че към този момент непринудено, по линия на така наречен " депозитно облекчение ", което ЕЦБ дава на банките в еврозоната. Това значи, че парите стоят на безрисков депозит в националната си централна банка, само че тя към този момент е длъжна да заплаща рента на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното облекчение на ЕЦБ е 2%, което за запас от 16 милиарда лева прави към 320 млн. лева на година.
Сега парите на банките стоят в Българска народна банка при 0% рента, само че самата централна банки ги влага и внася 75% от осъществената " облага " в държавния бюджет.
Банкери успокоиха, че няма риск милиардите внезапно да се налеят на имотния пазар у нас или като прекалено бизнес кредитиране, тъй като системата така и така е свърхликвидна и няма задоволително планове и потенциал за сходен растеж на кредитирането.
Българска народна банка успокоява, че няма да има проблем и с инфлацията. " Поддържаните от банките средства по депозитното облекчение биха представлявали за тях на практика безрисков актив, който все още дава позитивна рентабилност, заради което може да се чака, че те биха трансферирали по-голямата част от освободения финансов запас от наложителни минимални запаси към депозитното облекчение. Това значи, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. В резултат на това не биха се следили обилни макроикономически резултати от понижаването на ставката на ЗМР върху динамичността на заемите и динамичността на крайните потребителски цени в страната ", излиза наяве от. Оттам допълват, че таман подобен е бил и опитът на Хърватия, а самото присъединение към еврозоната не е довело до взрив на заемите за семействата.
В момента наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките у нас би трябвало да поддържат в Българска народна банка, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този % е едвам 1%, макар че от дълго време се приказва, че той следва да бъде повишен. Така от 1 януари фрапантно се понижава – от 12% на 1%, освен ставката на дължимите запаси, само че и самата депозитна база, върху която тя се начислява. Дава се по отношение на интервала на пресмятане на депозитната база.
Според, които са към 17 октомври, отговорностите на Българска народна банка към банките у нас са 19.99 милиарда лева, само че в тази сума влизат освен ЗМР, а и други пера като да вземем за пример свръхрезервите. Според с данни за май 2025 година наложителните запаси на банките при влизането в еврозоната биха се намалили с към 16.3 милиарда лева В известието от понеделник Българска народна банка не дава по-актуална оценка.
Задължителните запаси са тип буфер за стабилността на системата, а у нас се употребиха и като инструмент за изстудяване на кредитирането. Последно те бяха, когато от системата бе конфискувана ликвидност на стойност над 3 милиарда лева
Доскоро икономисти показваха терзания за това дали изливането на големия ликвиден запас няма да налее спомагателен " бензин в огъня " на така и така бумтящото жилищно кредитиране на семействата у нас, което регистрира 27.6% годишен растеж към септември 2025 година По този мотив " стъпки за гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка ". В известието на Българска народна банка от понеделник обаче няма информация за сходни " стъпки ", само че от по-скорошни уточнения на централната банка излиза наяве, че те към този момент не се считат за нужни.
Най-новите упования и на Българска народна банка, и на частни банкери, с които Mediapool се свърза, са освободените средства да не се излеят в кредитиране, а да останат в салдото на Българска народна банка, само че към този момент непринудено, по линия на така наречен " депозитно облекчение ", което ЕЦБ дава на банките в еврозоната. Това значи, че парите стоят на безрисков депозит в националната си централна банка, само че тя към този момент е длъжна да заплаща рента на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното облекчение на ЕЦБ е 2%, което за запас от 16 милиарда лева прави към 320 млн. лева на година.
Сега парите на банките стоят в Българска народна банка при 0% рента, само че самата централна банки ги влага и внася 75% от осъществената " облага " в държавния бюджет.
Банкери успокоиха, че няма риск милиардите внезапно да се налеят на имотния пазар у нас или като прекалено бизнес кредитиране, тъй като системата така и така е свърхликвидна и няма задоволително планове и потенциал за сходен растеж на кредитирането.
Българска народна банка успокоява, че няма да има проблем и с инфлацията. " Поддържаните от банките средства по депозитното облекчение биха представлявали за тях на практика безрисков актив, който все още дава позитивна рентабилност, заради което може да се чака, че те биха трансферирали по-голямата част от освободения финансов запас от наложителни минимални запаси към депозитното облекчение. Това значи, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. В резултат на това не биха се следили обилни макроикономически резултати от понижаването на ставката на ЗМР върху динамичността на заемите и динамичността на крайните потребителски цени в страната ", излиза наяве от. Оттам допълват, че таман подобен е бил и опитът на Хърватия, а самото присъединение към еврозоната не е довело до взрив на заемите за семействата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ