Минната индустрия огорчена от въвеждането на нов данък! Готови са на драстични мерки
Българската минно-геоложка камара разгласява мнение по отношение на налога върху подземните благосъстояния. По думите им въвеждането на нов в допълнение възнаграждение върху подземните богатства рискува да закрие минния отрасъл. Ето какво още се споделя в известието:
" Ключов за стопанската система на България бранш е заплашен поради препоръчан нов налог, който ще може да сложи доста компании под риск от банкрут, а редица български райони - от емиграция на популацията и обезлюдяване.
Минният отрасъл в България застава изрично против предлагането на Министерството на финансите за налагане на нов, спомагателен налог върху подземните благосъстояния, заложен в преходните и заключителните разпореждания на плана за държавен бюджет за 2025 година
Планираното в допълнение данъчно облагане по отношение на добива на подземни благосъстояния е нарушаване на основополагащи кардинални положения и положителни практики в данъчното право, измежду които правилото на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни отговорности. Подобни оферти биха повлияли отрицателно върху капиталовия климат и бизнес средата у нас в интервал на икономическа неустановеност, в интервал на възходяща застоялост в районен и международен мащаб и при нужда пред страната ни от опазване на стратегически браншове със забележителна добавена стойност.
Секторът на миннодобивната и преработваща промишленост към този момент е претрупан с немалка по мярка финансова тежест посредством начисляваните концесионни такси. Смятаме, че не са налице условия и предпоставки за въвеждане на нов налог, посредством който страната, едностранно и голословно трансформира размера на изгодите, които получава от добива за подземни благосъстояния, без да обезпечава благоприятни условия да упражнява на правото на рандеман.
Възразяваме и сме изрично срещу всички планувани в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 (ПЗДБРБ) оферти за изменение на Закон за подземните благосъстояния (ЗПБ), оповестен на формалната интернет страница на Министерство на финансите на 09.12.2024 година " Оспорваме верността на претекстовете, с които Министърът на финансите и Министерски съвет обосновават предложенията за промени в Закона за подземните благосъстояния “ – декларира инж. Драгомир Драганов, ръководител на УС на Българската минно-геоложка камара в позиция на сектора, публикувана към способените институции и медиите.
Предложените промени в Закона за подземните благосъстояния не са обсъждани с минно-добивния отрасъл и за първи път са показани на 09.12.2024 година след публикуването на препоръчаната нова данъчна тежест в уеб страницата на Министерството на финансите.
" Въвеждането на нов налог би сложило миннодобивните предприятия в неравностойно състояние по отношение на съперници в бранша в Европа и в света, които нямат сходна комбинирана данъчна тежест. По предписание, налози върху оборота в страни от Европейски Съюз се постановат единствено върху потреблението, а не върху оборота от стопанска активност на избрана група субекти. Липсва разбор, който да аргументира препоръчаните промени, резултатите от тях за сектора и стопанската система на страната “ – декларира още инж. Драганов в оповестената позиция.
Миннодобивният бранш има основна роля за стопанската система. Предприятията в бранша освен основават работни места, само че и влагат в инфраструктура и обществени планове, като спомагат за развиването на локалните общности. Всяко увеличение на данъчната тежест би довело до понижаване на тези вложения, което би оказало директно отрицателно влияние върху икономическата и обществената резистентност на районите.
Този фрапантен налог ще има сериозна обществена цена, тъй като може да докара до отлив и миграция на висококвалифицирани експерти, съкращения на работни места, което би нараснало общественото напрежение и би довело до емиграция на популацията. Предвид обстоятелството, че миннодобивната промишленост в България е измежду най-големите работодатели, понижаване на работните места би засегнало освен промишлеността, само че и обвързваните с нея други браншове.
Въвеждането на спомагателен налог върху добива на подземни благосъстояния би влезнало в несъгласие и с интернационалните задължения на Република България за поощряване на стабилно развиване и запазване на сериозни запаси. Европейският съюз (ЕС) интензивно работи за основаването на предвидима и удобна бизнес среда за рандеман на стратегически първични материали, в това число мед, която е стратегическа суровина и суровина от сериозно значение според Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за основаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на първични материали от сериозно значение. Суровините от сериозно значение са от изключителна значимост за Европейски Съюз, а достъпът до тях е директно обвързван със реализирането на Зелената договорка
Считаме, че плануваните промени, в случай че бъдат признати, ще окажат доста неподходящо влияние върху оперативната активност и бъдещите капиталови проекти на предприятията в бранша.
Вярваме, че задачата на служебното държавно управление е да сътвори предвидима и постоянна данъчна рамка, която да подкрепя устойчивото развиване на стопанската система. Въвеждането на този налог обаче опонира на тези правила, като основава неустановеност и подкопава доверието на бизнеса в институциите. Считаме, че постигането на фискална непоклатимост не би трябвало да бъде за сметка на устойчивото развиване на стопанската система и на обществената правдивост.
Във връзка с това, призоваваме Министерството на финансите, откакто извърши изчерпателен разбор на икономическото и общественото влияние на предлагания налог, да обмисли различни ограничения за увеличение на приходите в бюджета, които да не водят до дискриминация и нарушение на устойчивостта на стратегически браншове, какъвто е миннодобивният бранш. “ – се споделя в позицията на Българската минно-геоложка камара.
" Ключов за стопанската система на България бранш е заплашен поради препоръчан нов налог, който ще може да сложи доста компании под риск от банкрут, а редица български райони - от емиграция на популацията и обезлюдяване.
Минният отрасъл в България застава изрично против предлагането на Министерството на финансите за налагане на нов, спомагателен налог върху подземните благосъстояния, заложен в преходните и заключителните разпореждания на плана за държавен бюджет за 2025 година
Планираното в допълнение данъчно облагане по отношение на добива на подземни благосъстояния е нарушаване на основополагащи кардинални положения и положителни практики в данъчното право, измежду които правилото на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни отговорности. Подобни оферти биха повлияли отрицателно върху капиталовия климат и бизнес средата у нас в интервал на икономическа неустановеност, в интервал на възходяща застоялост в районен и международен мащаб и при нужда пред страната ни от опазване на стратегически браншове със забележителна добавена стойност.
Секторът на миннодобивната и преработваща промишленост към този момент е претрупан с немалка по мярка финансова тежест посредством начисляваните концесионни такси. Смятаме, че не са налице условия и предпоставки за въвеждане на нов налог, посредством който страната, едностранно и голословно трансформира размера на изгодите, които получава от добива за подземни благосъстояния, без да обезпечава благоприятни условия да упражнява на правото на рандеман.
Възразяваме и сме изрично срещу всички планувани в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 (ПЗДБРБ) оферти за изменение на Закон за подземните благосъстояния (ЗПБ), оповестен на формалната интернет страница на Министерство на финансите на 09.12.2024 година " Оспорваме верността на претекстовете, с които Министърът на финансите и Министерски съвет обосновават предложенията за промени в Закона за подземните благосъстояния “ – декларира инж. Драгомир Драганов, ръководител на УС на Българската минно-геоложка камара в позиция на сектора, публикувана към способените институции и медиите.
Предложените промени в Закона за подземните благосъстояния не са обсъждани с минно-добивния отрасъл и за първи път са показани на 09.12.2024 година след публикуването на препоръчаната нова данъчна тежест в уеб страницата на Министерството на финансите.
" Въвеждането на нов налог би сложило миннодобивните предприятия в неравностойно състояние по отношение на съперници в бранша в Европа и в света, които нямат сходна комбинирана данъчна тежест. По предписание, налози върху оборота в страни от Европейски Съюз се постановат единствено върху потреблението, а не върху оборота от стопанска активност на избрана група субекти. Липсва разбор, който да аргументира препоръчаните промени, резултатите от тях за сектора и стопанската система на страната “ – декларира още инж. Драганов в оповестената позиция.
Миннодобивният бранш има основна роля за стопанската система. Предприятията в бранша освен основават работни места, само че и влагат в инфраструктура и обществени планове, като спомагат за развиването на локалните общности. Всяко увеличение на данъчната тежест би довело до понижаване на тези вложения, което би оказало директно отрицателно влияние върху икономическата и обществената резистентност на районите.
Този фрапантен налог ще има сериозна обществена цена, тъй като може да докара до отлив и миграция на висококвалифицирани експерти, съкращения на работни места, което би нараснало общественото напрежение и би довело до емиграция на популацията. Предвид обстоятелството, че миннодобивната промишленост в България е измежду най-големите работодатели, понижаване на работните места би засегнало освен промишлеността, само че и обвързваните с нея други браншове.
Въвеждането на спомагателен налог върху добива на подземни благосъстояния би влезнало в несъгласие и с интернационалните задължения на Република България за поощряване на стабилно развиване и запазване на сериозни запаси. Европейският съюз (ЕС) интензивно работи за основаването на предвидима и удобна бизнес среда за рандеман на стратегически първични материали, в това число мед, която е стратегическа суровина и суровина от сериозно значение според Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за основаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на първични материали от сериозно значение. Суровините от сериозно значение са от изключителна значимост за Европейски Съюз, а достъпът до тях е директно обвързван със реализирането на Зелената договорка
Считаме, че плануваните промени, в случай че бъдат признати, ще окажат доста неподходящо влияние върху оперативната активност и бъдещите капиталови проекти на предприятията в бранша.
Вярваме, че задачата на служебното държавно управление е да сътвори предвидима и постоянна данъчна рамка, която да подкрепя устойчивото развиване на стопанската система. Въвеждането на този налог обаче опонира на тези правила, като основава неустановеност и подкопава доверието на бизнеса в институциите. Считаме, че постигането на фискална непоклатимост не би трябвало да бъде за сметка на устойчивото развиване на стопанската система и на обществената правдивост.
Във връзка с това, призоваваме Министерството на финансите, откакто извърши изчерпателен разбор на икономическото и общественото влияние на предлагания налог, да обмисли различни ограничения за увеличение на приходите в бюджета, които да не водят до дискриминация и нарушение на устойчивостта на стратегически браншове, какъвто е миннодобивният бранш. “ – се споделя в позицията на Българската минно-геоложка камара.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ