Ники Михайлов: За няколко часа разбрах, че у нас нищо не се е променило в последните 11 години
Българската колония в Кипър се усили с две познати на родната футболна общност имена - Ивайло Петев и Николай Михайлов, които ще работят дружно в Омония. Вратарят подписа преди дни с отбора от Никозия, откакто за последно бе част от Мерсин. В изявление пред сътрудниците от " Топспорт " Ники Михайлов приказва за престоя в Турция, за вариантите пред него в последните месеци, за Левски, за отношението към него, за новия му клуб:
- Николай, към този момент имаш нов тим. Как се стигна до прехвърлянето в Омония, изобщо какво се случва с теб през последните месеци?
- Умишлено избягвах обществените изяви и интервютата, само че в този момент към този момент откакто всичко е реалност мога да направя ретроспекция на това какво се случи с мен в последните няколко месеца, тъй като четох всевъзможни трудове по медиите, които не дават отговор на истината. Аз когато приказвам, постоянно споделям това, което мисля. Директен съм, няма какво да укривам. Ситуацията беше следната - в последните няколко месеца по една или друга причина останах без тим. Варианти, несъмнено, имаше, само че желаех да избера най-хубавото за себе си. Ще върна лентата обратно, до месец март. Тогава преговарях с управлението на ПАОК. Това стана в деня след мача с Холандия, който спечелихме с 2:0. Срещнахме се с представители на клуба, разговаряхме известно време, в полза на истината това беше първият ми избор. Поради техния интерес оставих на по-заден проект и отхвърлих предложения при започване на лятото от Швейцария, Белгия, Холандия и така нататък Паралелно с мен обаче гърците преговаряха и с един аржентински вратар, за което знаех. В последна сметка избраха него, тъй като към оня миг беше в по-добра моментна позиция от мен.
- Защо в случай, че един път към този момент се бе опарил от Мерсин, още веднъж се съгласи да подпишеш с този клуб?
- Защото там президентите се сменят доста постоянно. Дойде нов човек, който беше доста правилен. Разговаряхме и ми даде обещание да почистим сметките от предходния сезон. Започнахме сезона добре, бяхме известно време даже в първата шестица, само че по-късно още веднъж настъпиха промени, неразбории... И се случи същото, задаи което си потеглих първия път от Мерсин. Това беше единствената причина да се върна в Мерсин.
- За да караме хронологично, какви бяха вариантите пред теб по-късно?
- Опции имаше, в това число и прекосяване в клуб от Лига 1 на Англия, третото равнище на локалния футбол. Реших обаче, че това не е моето място, тъй като тимът се намираше в средата на класирането и нямаше никакви шансове да се изкачи до Чемпиъншип. Пак споделям, варианти и предложения не липсваха. Разбира се, у нас излизаха информации, които нямаха нищо общо с истината, само че съм привикнал с това, когато става дума за моето име. Чета какви ли не работи за себе си, само че нали знаете, че тъкмо с един или два телефона, всичко може да се разбере. Въпросните целенасочени изявления постоянно идват от избрани издания и избрани публицисти, с които съм осведомен доста добре. Но от 11 години съм в чужбина, сега съм на 29, по тази причина не мисля, че би трябвало да влизам в какъвто и да е извинителен режим. Ето, в този момент с теб се чуваме, приказваме, задаваш ми въпроси, аз ти давам отговор. Който ме познава, доста добре знае, че съм откровен.
- Нека уточним нещо - в Кристъл Палас на проби ли отиде, въобще какъв беше статутът ти там?
- Хубаво е, че ми задаваш този въпрос, тъй като се начетох на всевъзможни фантасмагории. Предложението пристигна през септември, по време на паузата поради националните тимове. Един управител, с който работя, ми се обади и ме попита дали желая да отида на подготвителен камп, като по време на него се покрива здравна застраховка и всичко останало. Приех, тъй като по този начин или другояче бях без тим, щеше да е добре за мен. Никога обаче на дневен ред не са стояли контракти, проби и изобщо варианти да подпиша с Кристъл Палас. Тренировъчен камп, поддържане на форма - това беше концепцията на отиването ми там, само че нещата още веднъж се изопачиха.
- Защо избра Омония? Питам, тъй като доколкото съм осведомен, те искаше и първенецът Апоел, който е постоянен участник в евротурнирите, в групите на Шампионска лига.
- Така беше и незабавно изяснявам за какво не се получиха нещата. Всичко завърши в границите на, може би, 24 часа. Ако си спомняш, те имаха мач в Шампионска лига, в който тежко се контузи Бой Ватерман. Той ми е другар, познаваме се добре от времето, когато играехме в Холандия. Тогава от управлението на АПОЕЛ (Никозия) ми се обадиха, по-точно спортният шеф, попита ме дали желая да стана част от тима, аз споделих една сума, която съгласно мен беше в реда на нещата, само че те не я одобриха и взеха различен вратар за много по-малко заплащане. И тъй като стана дума, да уточня още едно нещо - там в никакъв случай не съм ходил, нито съм бил канен на проби, както се твърди в този момент, че се е случило през лятото.
- Преди дни сподели, че зад прехвърлянето ти в Омония стои много време в диалози...
- Да, повече от осем седмици преговаряхме. Действително много време се проточи прехвърлянето, само че имаше и странични фактори, тъй като последва и треньорска промяна. В тима към този момент е Ивайло Петев, което също е плюс за мен, тъй като двамата добре се познаваме от националния тим, също така работим добре дружно. Преди две седмици, може би, там някъде, спортният шеф и някогашният треньор пристигнаха в София. Вечеряхме, уточнихме детайлите, само че по-късно тимът загуби с 0:5 в шампионата и се предприе треньорска рокада. Затова и по-бавно се реализира договорката. А за какво избрах Омония, мога да изброя на първо четене няколко аргументи - дестинацията е добра, клубът е измежду водещите в шампионата, познато име е в европейските шампионати, близо съм до фамилията, сестра ми, Живко Миланов. Отделно, че за мен е доста значимо да вляза непосредствено в игрова конюнктура, а не да повеждам два месеца подготовка. Тук няма спиране, шампионата си тече. Можеше и да изчакам, да видя дали ще излезе нещо през януари, само че реших, че това е вярното решение за момента. Искам да играя, с цел да мога да възвърна бързо предходната си форма.
- Името ти се свързваше с трансфер в Левски. Какво можеш да кажеш по тематиката, имаше ли вид да се върнеш на " Герена "?
- Имах позвъняване през август месец от господин Спас Русев. Обади ми се, предложения ме, само че още на идващия ден разбрах, че в България нищо не се е трансформирало като нрав в последните 11 години. Веднага се появиха информации, че съм желал колосална заплата, някакви луди бонуси... Заради тези неистини разбрах, че мястото ми не е тук. Не е имало диалози с никой различен клуб от Първа лига, просто тъй като, в случай че ще играя у нас, е ясно, че ще бъде единствено с екипа на Левски.
- Финалният въпрос е ориентиран към конфликта Михайлов - Пенев в БФС. Как го виждаш?
- Не е моя работа да давам оценки и да върша мнения за ръководството на футбола. Мога да приказвам за спортно-техническата част на играта, само че за другото равнище не съм способен. Имам си някакво мнение, само че бих употребявал клишето " дано по-добрият да победи ".
- Николай, към този момент имаш нов тим. Как се стигна до прехвърлянето в Омония, изобщо какво се случва с теб през последните месеци?
- Умишлено избягвах обществените изяви и интервютата, само че в този момент към този момент откакто всичко е реалност мога да направя ретроспекция на това какво се случи с мен в последните няколко месеца, тъй като четох всевъзможни трудове по медиите, които не дават отговор на истината. Аз когато приказвам, постоянно споделям това, което мисля. Директен съм, няма какво да укривам. Ситуацията беше следната - в последните няколко месеца по една или друга причина останах без тим. Варианти, несъмнено, имаше, само че желаех да избера най-хубавото за себе си. Ще върна лентата обратно, до месец март. Тогава преговарях с управлението на ПАОК. Това стана в деня след мача с Холандия, който спечелихме с 2:0. Срещнахме се с представители на клуба, разговаряхме известно време, в полза на истината това беше първият ми избор. Поради техния интерес оставих на по-заден проект и отхвърлих предложения при започване на лятото от Швейцария, Белгия, Холандия и така нататък Паралелно с мен обаче гърците преговаряха и с един аржентински вратар, за което знаех. В последна сметка избраха него, тъй като към оня миг беше в по-добра моментна позиция от мен.
- Защо в случай, че един път към този момент се бе опарил от Мерсин, още веднъж се съгласи да подпишеш с този клуб?
- Защото там президентите се сменят доста постоянно. Дойде нов човек, който беше доста правилен. Разговаряхме и ми даде обещание да почистим сметките от предходния сезон. Започнахме сезона добре, бяхме известно време даже в първата шестица, само че по-късно още веднъж настъпиха промени, неразбории... И се случи същото, задаи което си потеглих първия път от Мерсин. Това беше единствената причина да се върна в Мерсин.
- За да караме хронологично, какви бяха вариантите пред теб по-късно?
- Опции имаше, в това число и прекосяване в клуб от Лига 1 на Англия, третото равнище на локалния футбол. Реших обаче, че това не е моето място, тъй като тимът се намираше в средата на класирането и нямаше никакви шансове да се изкачи до Чемпиъншип. Пак споделям, варианти и предложения не липсваха. Разбира се, у нас излизаха информации, които нямаха нищо общо с истината, само че съм привикнал с това, когато става дума за моето име. Чета какви ли не работи за себе си, само че нали знаете, че тъкмо с един или два телефона, всичко може да се разбере. Въпросните целенасочени изявления постоянно идват от избрани издания и избрани публицисти, с които съм осведомен доста добре. Но от 11 години съм в чужбина, сега съм на 29, по тази причина не мисля, че би трябвало да влизам в какъвто и да е извинителен режим. Ето, в този момент с теб се чуваме, приказваме, задаваш ми въпроси, аз ти давам отговор. Който ме познава, доста добре знае, че съм откровен.
- Нека уточним нещо - в Кристъл Палас на проби ли отиде, въобще какъв беше статутът ти там?
- Хубаво е, че ми задаваш този въпрос, тъй като се начетох на всевъзможни фантасмагории. Предложението пристигна през септември, по време на паузата поради националните тимове. Един управител, с който работя, ми се обади и ме попита дали желая да отида на подготвителен камп, като по време на него се покрива здравна застраховка и всичко останало. Приех, тъй като по този начин или другояче бях без тим, щеше да е добре за мен. Никога обаче на дневен ред не са стояли контракти, проби и изобщо варианти да подпиша с Кристъл Палас. Тренировъчен камп, поддържане на форма - това беше концепцията на отиването ми там, само че нещата още веднъж се изопачиха.
- Защо избра Омония? Питам, тъй като доколкото съм осведомен, те искаше и първенецът Апоел, който е постоянен участник в евротурнирите, в групите на Шампионска лига.
- Така беше и незабавно изяснявам за какво не се получиха нещата. Всичко завърши в границите на, може би, 24 часа. Ако си спомняш, те имаха мач в Шампионска лига, в който тежко се контузи Бой Ватерман. Той ми е другар, познаваме се добре от времето, когато играехме в Холандия. Тогава от управлението на АПОЕЛ (Никозия) ми се обадиха, по-точно спортният шеф, попита ме дали желая да стана част от тима, аз споделих една сума, която съгласно мен беше в реда на нещата, само че те не я одобриха и взеха различен вратар за много по-малко заплащане. И тъй като стана дума, да уточня още едно нещо - там в никакъв случай не съм ходил, нито съм бил канен на проби, както се твърди в този момент, че се е случило през лятото.
- Преди дни сподели, че зад прехвърлянето ти в Омония стои много време в диалози...
- Да, повече от осем седмици преговаряхме. Действително много време се проточи прехвърлянето, само че имаше и странични фактори, тъй като последва и треньорска промяна. В тима към този момент е Ивайло Петев, което също е плюс за мен, тъй като двамата добре се познаваме от националния тим, също така работим добре дружно. Преди две седмици, може би, там някъде, спортният шеф и някогашният треньор пристигнаха в София. Вечеряхме, уточнихме детайлите, само че по-късно тимът загуби с 0:5 в шампионата и се предприе треньорска рокада. Затова и по-бавно се реализира договорката. А за какво избрах Омония, мога да изброя на първо четене няколко аргументи - дестинацията е добра, клубът е измежду водещите в шампионата, познато име е в европейските шампионати, близо съм до фамилията, сестра ми, Живко Миланов. Отделно, че за мен е доста значимо да вляза непосредствено в игрова конюнктура, а не да повеждам два месеца подготовка. Тук няма спиране, шампионата си тече. Можеше и да изчакам, да видя дали ще излезе нещо през януари, само че реших, че това е вярното решение за момента. Искам да играя, с цел да мога да възвърна бързо предходната си форма.
- Името ти се свързваше с трансфер в Левски. Какво можеш да кажеш по тематиката, имаше ли вид да се върнеш на " Герена "?
- Имах позвъняване през август месец от господин Спас Русев. Обади ми се, предложения ме, само че още на идващия ден разбрах, че в България нищо не се е трансформирало като нрав в последните 11 години. Веднага се появиха информации, че съм желал колосална заплата, някакви луди бонуси... Заради тези неистини разбрах, че мястото ми не е тук. Не е имало диалози с никой различен клуб от Първа лига, просто тъй като, в случай че ще играя у нас, е ясно, че ще бъде единствено с екипа на Левски.
- Финалният въпрос е ориентиран към конфликта Михайлов - Пенев в БФС. Как го виждаш?
- Не е моя работа да давам оценки и да върша мнения за ръководството на футбола. Мога да приказвам за спортно-техническата част на играта, само че за другото равнище не съм способен. Имам си някакво мнение, само че бих употребявал клишето " дано по-добрият да победи ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ