Българка в Хърватия: Банкоматите не пускат 50 евро на цяла банкнота
Българската журналистка и сътрудник Диана Гласнова живее в Загреб към този момент съвсем 30 години. Нейният път към Хърватия стартира през 1996 година, когато животът в София става сложен и нерешителен за фамилията ѝ. Тогава синът ѝ е на 16 години, а всекидневието е белязано от улична престъпност – от дръзки обири до рискови банди.
Тя открива решение посредством корените на брачна половинка си, който може да претендира за хърватско поданство по кръв. Процедурата върви бързо, а фамилията отпътува за Загреб единствено година след края на войната в Хърватия.
Днес Диана Гласнова е административен секретар на представителя на българското национално малцинство в градския съвет на Загреб и интензивно взе участие в културния живот на българската общественост. В Хърватия има две публични организации на българите, които се финансират от страната за печатни издания и образуване на разнообразни събития.
Последните години диалозите на българите в Хърватия са съсредоточени върху прехода към еврото – развой, който България ще преживее идната година. По думите на Гласнова, подготовката стартира още шест месеца преди формалното въвеждане на новата валута.
" Цените в Хърватия осезаемо се покачват, тъй като търговците пресмятат новите стойности и закръглят нагоре. Никой не закръглял надолу. Всичко нараства, изключително услугите – фризьори, хранителни артикули, всичко “, изяснява тя в изявление за Darik Business Review.
Диана отбелязва, че въпреки банкоматите да не са имали проблем с разплащанията в евро, към момента съществува стеснение:
" Банкоматите не дават 50 евро на цяла банкнота. Например, в случай че ви трябват 300 евро, ви дават купчинка от 10 и 20 евро. Рядко се намират по 50 евро “, споделя Гласнова.
Освен икономическите последствия, преходът към еврото носи и психически резултат. Хората получават същата сума, само че в по-малко банкноти – вместо 26 банкноти от остарялата валута, получават 13 евро банкноти. Това основава чувството за по-малко пари и кара хората да възнамеряват разноските си по-внимателно.
" Това е психически потрес за доста хора, които не са привикнали с новия метод на разпределение на парите. Те стартират да търсят понижения, по-евтини артикули и да възнамеряват бюджета си по нов метод “, добавя Гласнова.
Миналата година в Хърватия се случи по този начин нареченият " протест на магазините “, който провокира забавни реакции измежду хората и бе още един и в други страни, в това число България. Диана изяснява, че резултатът е бил забележим единствено в първия петък, когато множеството хора фактически не влизат в магазините. Още във втория петък част от тях стартират да пазарят още веднъж, а до третия и четвъртия ден резултатът към този момент е съвсем липсващ.
Правителството се пробва да реагира, като афишира лист с " предпазени “ цени на 70 съществени хранителни продукта като захар, брашно, олио и мляко. Въпреки това, съгласно Гласнова, практическото приложение е затруднено:
" Големите магазини бяха длъжни да поставят стоките с закрепените цени на избрани площи. Тези площи са по този начин замаскирани, че с цел да ги намеря, би трябвало да изгубя половин час в магазина. В резултат хората купуват по-малко или се помиряват с неудобствата, а резултатът от протеста се изчерпва бързо “, споделя тя.
Така прекарванията на българите в Хърватия демонстрират, че преходът към еврото не е единствено стопански развой, само че и психическо предизвикателство, което изисква акомодация и деликатно обмисляне на бюджета.
