Йотова в Бургас: Българската история и българските герои не разделят, те обединяват
Българската история и българските герои не разделят, те сплотяват. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си по време на концерт-спектакъл в Бургас, отдаден на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, оповестиха от прессекретариата на президента.
„ Днес има хора, които желаят да пренапишат българската история. Има политици, които се свенят да изрекат имената на героите от Илинденско-Преображенското въстание, на българите, които желаеха едно – свободна и обединена България. Тези политици няма да се запишат в българската история. Защото българската история и българските герои не разделят, те сплотяват “, означи вицепрезидентът.
„ Имаме отговорност към децата ни и към техните деца – да познават българската история, да не робуват на приказки за геополитически ползи, тъй като няма подобен интерес, който да успее с цената на поругаването на личната ни история. Само по този начин можем да бъдем по-силни и самостоятелни като народ и страна “, акцентира Илияна Йотова. Тя посочи, че Илинденско-Преображенското въстание е общобългарско въстание, продължение на национално-освободителните борби на българския народ, който от „ Паисий и българското Възраждане въстана против своя древен подтисник “.
„ Преди 120 години елементарни българи дръзват да се изправят против една вековна империя и против кроежите на Великите сили, които не желаят тук на Балканите да има огромен, единен и мощен народ. Илинденско-Преображенското въстание се готви дълго и въпреки да не реализира стремежи триумф, за следващ път разсънва Европа за злочестата орис на българския народ, сплотява българите във към този момент освободената част на родината да оказват помощ за българското единство. Общобългарската гражданска война от Илинден и Преображение е битка за българския блян за независимост и обединяване на всички българи – от Тракия, Мизия и Македония “, съобщи вицепрезидентът.
На 2 август 1903 година стартира Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за избавление на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в рамките на Османската империя според Берлинския контракт (13 юли 1878 г.), напомня Българска телеграфна агенция.
Въстанието е проведено и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското държавно управление хвърля големи сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения към 25 000 въстаници се борят с 350-хилядна постоянна турска армия и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на починалите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да изоставен родните си места. Основната част от тях намират заслон в България.
