Васил Велев: Зелената сделка и CO₂ квотите са по-разрушителни от ракети „Томахоук“
„ Българската промишленост е изправена пред двоен напън – от една страна, геополитическата неустойчивост в Близкия изток и войната в Украйна, а от друга – структурните провокации, наложени от европейската климатична политика. Днес Народното събрание организира изключително съвещание дали има рецесията с горивата поради войната в Иран, само че съгласно промишлеността без предвидимост и обезщетителни механизми за високите цени на силата, рискът от експорт на капитали и затваряне на производства става сериозен “.
Това разяснява Васил Велев, ръководител на общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал (и изп. шеф на „ Стара Планина холд “), в предаването „ Бизнес старт “ на „ Блумбърг “.
„ Ескалацията на напрежението в Близкия изток и ефикасното затваряне на Ормузкия пролив изстреляха цените на петрола до равнища от близо 120 $ за барел в понеделник, преди да се стабилизират към 93 $ във вторник. Суровият нефт бележи растеж от 50% по отношение на началото на войната, и в случай че тези равнища се запазят, резултатът върху крайния консуматор ще бъде растеж от към 25% “, сподели Велев.
„ Не може да чакаме 50% растеж на горивата за крайния консуматор, тъй като има данък, който не зависи от цената на суровия нефт. По-скоро можем да чакаме към 25% като някакъв таван, “ предвижда Велев.
Според Велев най-големият проблем пред българските предприятия не са директните военни дейности, а наслагването на рецесии и твърдата линия на Европейската комисия във връзка с декарбонизацията.
„ Цената на въглеродните квоти слага европейския бизнес в неизгодно състояние по отношение на съперниците в Съединени американски щати и Азия “, разяснява той
„ Тази обстановка (поскъпването на горивата - бел.ред.) се наслагва към други обстановки - с доста по-голяма поразяваща мощност от ракетите Tomahawk са дейностите на Европейската комисия. Зелената договорка трябваше да се преформатира, само че не се преформатира. Цената на CO2 квотите в Европейски Съюз е с порядък – 10 пъти – по-висока от цените, в случай че въобще има такива, в другите страни и континенти, с които се конкурираме. Санкциите против Русия в допълнение ограничиха източниците и маршрутите за доставка на сила, което способства за деиндустриализацията на Европа и на България “, добави той.
Въпреки че България не разчита всеобщо на природен газ за произвеждане на електрическа енергия, свързаността на пазарите в района (особено с Гърция) поддържа цените на борсата високи. Докато цената за бита е закрепена на равнища под 72 евро за мегаватчас, промишлеността работи при равнища над 100-120 евро.
„ В целия свят битовите консуматори заплащат по-скъпо от предприятията. При нас е тъкмо противоположното. Това слага под риск българската промишленост, “ показва Велев.Реалното измерение на рецесията се вижда в положението на енергоинтензивните предприятия. Спирането на производството в „ Елхим Искра “ е илюстрация за комбинацията от загуба на рентабилни пазари поради глобите против Русия и нелоялна конкуренция от страни като Китай и Турция.
„ Ние загубихме най-рентабилния пазар, който имахме. Допълнителният удар пристигна от нелоялната конкуренция на европейския пазар при цени, които са по-ниски от себестойността на продукцията при нас, “ изясни Велев.
Индустрията упорства за средносрочен обезщетителен механизъм, който да не се приема „ на парче “ за три или шест месеца. Основното искане е за обезпечен таван на цената на електрическата енергия, над който бизнесът да бъде автоматизирано обезщетен от фонда „ Сигурност на електроенергийната система “.
„ Ние постоянно закъсняваме и по този начин изпускаме инфлацията. Трябва да имаме механизъм, който да се задейства автоматизирано, когато това се случи. Това подсигурява сигурност на бизнеса, с цел да може той да възнамерява “, сподели той.
Това разяснява Васил Велев, ръководител на общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал (и изп. шеф на „ Стара Планина холд “), в предаването „ Бизнес старт “ на „ Блумбърг “.
„ Ескалацията на напрежението в Близкия изток и ефикасното затваряне на Ормузкия пролив изстреляха цените на петрола до равнища от близо 120 $ за барел в понеделник, преди да се стабилизират към 93 $ във вторник. Суровият нефт бележи растеж от 50% по отношение на началото на войната, и в случай че тези равнища се запазят, резултатът върху крайния консуматор ще бъде растеж от към 25% “, сподели Велев.
„ Не може да чакаме 50% растеж на горивата за крайния консуматор, тъй като има данък, който не зависи от цената на суровия нефт. По-скоро можем да чакаме към 25% като някакъв таван, “ предвижда Велев.
Според Велев най-големият проблем пред българските предприятия не са директните военни дейности, а наслагването на рецесии и твърдата линия на Европейската комисия във връзка с декарбонизацията.
„ Цената на въглеродните квоти слага европейския бизнес в неизгодно състояние по отношение на съперниците в Съединени американски щати и Азия “, разяснява той
„ Тази обстановка (поскъпването на горивата - бел.ред.) се наслагва към други обстановки - с доста по-голяма поразяваща мощност от ракетите Tomahawk са дейностите на Европейската комисия. Зелената договорка трябваше да се преформатира, само че не се преформатира. Цената на CO2 квотите в Европейски Съюз е с порядък – 10 пъти – по-висока от цените, в случай че въобще има такива, в другите страни и континенти, с които се конкурираме. Санкциите против Русия в допълнение ограничиха източниците и маршрутите за доставка на сила, което способства за деиндустриализацията на Европа и на България “, добави той.
Въпреки че България не разчита всеобщо на природен газ за произвеждане на електрическа енергия, свързаността на пазарите в района (особено с Гърция) поддържа цените на борсата високи. Докато цената за бита е закрепена на равнища под 72 евро за мегаватчас, промишлеността работи при равнища над 100-120 евро.
„ В целия свят битовите консуматори заплащат по-скъпо от предприятията. При нас е тъкмо противоположното. Това слага под риск българската промишленост, “ показва Велев.Реалното измерение на рецесията се вижда в положението на енергоинтензивните предприятия. Спирането на производството в „ Елхим Искра “ е илюстрация за комбинацията от загуба на рентабилни пазари поради глобите против Русия и нелоялна конкуренция от страни като Китай и Турция.
„ Ние загубихме най-рентабилния пазар, който имахме. Допълнителният удар пристигна от нелоялната конкуренция на европейския пазар при цени, които са по-ниски от себестойността на продукцията при нас, “ изясни Велев.
Индустрията упорства за средносрочен обезщетителен механизъм, който да не се приема „ на парче “ за три или шест месеца. Основното искане е за обезпечен таван на цената на електрическата енергия, над който бизнесът да бъде автоматизирано обезщетен от фонда „ Сигурност на електроенергийната система “.
„ Ние постоянно закъсняваме и по този начин изпускаме инфлацията. Трябва да имаме механизъм, който да се задейства автоматизирано, когато това се случи. Това подсигурява сигурност на бизнеса, с цел да може той да възнамерява “, сподели той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ