БАН: Българската икономика щеше да изпадне в криза и без световната рецесия
„ Българската стопанска система щеше да изпадне в рецесия, даже без световната рецесия. По мащаб, дълбочина, обсег, рецесията е щяла да бъде по-различна, само че икономическа рецесия у нас е щяло да настъпи ”. Това са част от изводите от отчета, отдаден на тематиката " Десет години от началото на световната финансово-икономическа рецесия - поучения и нужни промени ", който бе показан от доцент доктор Даниела Бобева на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Тя посочи, че повода за това е, че в макроикономически проект стопанската система на България е била измежду най-дебалансираните измежду държавите-членки на Европейски Съюз преди рецесията и са били налице " признаци на прегряване " при средногодишна инфлация от 11,95 на 100 за 2008 година, коефициент на безработица от 5,7 на 100, недостиг по настоящата сметка на платежния баланс от минус 22 на 100 от Брутният вътрешен продукт и приток на директни задгранични вложения към страната от 28 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2007 година
Доц. доктор Даниела Бобев напомни, че въздействието на рецесията върху действителния бранш в България е почнало да се усеща през последното тримесечие на 2008 година при забавянето на икономическия напредък до 3,1 на 100 на годишна база. По думите й индустриалната активност е продължавала да се свива и доникъде на 2009 година е бил маркиран насъбран годишен спад от 20 на 100 по отношение на предходните шест месеца, а през първото тримесечие на годината износът на артикули и услуги е понижен с 19 %.
Един от първите резултати още при започване на рецесията през 2008 година от страна на предлагането на финансови запаси беше фрапантното понижаване на кредитния напредък, добави Бобева. Ниският размер и ниска успеваемост на бюджетните капиталови разноски не са могли да противодействат на неподходящите резултати на рецесията. България е изгубила 3,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2009 година в следствие от рецесията, уточни тя.
Изводите от отчета демонстрират още, че в България рецесията не е оказала дълготраен спад на икономическия напредък и нейният темперамент е бил по-скоро депресивен, т.е. забавящ го, в сравнение с демонстриращ се в забележителна загуба на богатство на макроикономическо ниво.
Като цяло обаче следкризисното възобновяване се прави постепенно, като в Европейски Съюз и еврозоната към момента не са достигнати предкризисните нива на икономическия напредък. В България в годините след 2009 година се записват устойчиви равнища на невисок стопански напредък, който последователно се форсира до 3,94 на 100 през 2016 година, само че към момента е надалеч от записания през 2007 година приръст на действителния Брутният вътрешен продукт от 7,1 на 100.
Тя посочи, че повода за това е, че в макроикономически проект стопанската система на България е била измежду най-дебалансираните измежду държавите-членки на Европейски Съюз преди рецесията и са били налице " признаци на прегряване " при средногодишна инфлация от 11,95 на 100 за 2008 година, коефициент на безработица от 5,7 на 100, недостиг по настоящата сметка на платежния баланс от минус 22 на 100 от Брутният вътрешен продукт и приток на директни задгранични вложения към страната от 28 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2007 година
Доц. доктор Даниела Бобев напомни, че въздействието на рецесията върху действителния бранш в България е почнало да се усеща през последното тримесечие на 2008 година при забавянето на икономическия напредък до 3,1 на 100 на годишна база. По думите й индустриалната активност е продължавала да се свива и доникъде на 2009 година е бил маркиран насъбран годишен спад от 20 на 100 по отношение на предходните шест месеца, а през първото тримесечие на годината износът на артикули и услуги е понижен с 19 %.
Един от първите резултати още при започване на рецесията през 2008 година от страна на предлагането на финансови запаси беше фрапантното понижаване на кредитния напредък, добави Бобева. Ниският размер и ниска успеваемост на бюджетните капиталови разноски не са могли да противодействат на неподходящите резултати на рецесията. България е изгубила 3,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2009 година в следствие от рецесията, уточни тя.
Изводите от отчета демонстрират още, че в България рецесията не е оказала дълготраен спад на икономическия напредък и нейният темперамент е бил по-скоро депресивен, т.е. забавящ го, в сравнение с демонстриращ се в забележителна загуба на богатство на макроикономическо ниво.
Като цяло обаче следкризисното възобновяване се прави постепенно, като в Европейски Съюз и еврозоната към момента не са достигнати предкризисните нива на икономическия напредък. В България в годините след 2009 година се записват устойчиви равнища на невисок стопански напредък, който последователно се форсира до 3,94 на 100 през 2016 година, само че към момента е надалеч от записания през 2007 година приръст на действителния Брутният вътрешен продукт от 7,1 на 100.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ