БАН очаква забавяне на икономическия растеж
Българската стопанска система ще продължи да пораства през идващите години, само че при по-висока външна неустановеност, по-слаб външен бранш и последователно закъснение на инфлацията. Това демонстрира Годишният отчет " Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования " на Института за стопански проучвания към Българската академия на науките.
Докладът показва три сюжета за развиването на стопанската система до 2028 година Според базовия сюжет действителният БВП ще нарасне с 1,6% през 2026 година, с 2,5% през 2027 година и с 3,5% през 2028 година Инфлацията се чака последователно да се намали до 3,7% тази година, 2,9% през 2027 година и 2,4% през 2028 година
Учените от Българска академия на науките регистрират ускорение на инфлацията през предходната година. В края на 2025 година показателят на потребителските цени е повишен с 5%, а средногодишната инфлация е достигнала 4,6%. Според тях главните фактори за повишаването са вътрешни, като доста въздействие оказват храните, енергийните разноски, жилищата, ресторантьорството и хотелиерството.
Докладът предизвестява и за възходящи опасности пред обществените финанси. Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " доближава 3,5% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг се е нараснал с 6,1 процентни пункта за една година. Според икономистите не е стабилно непрекъснати обществени и административни разноски да се финансират посредством нов дълг.
Като един от главните източници на риск е посочен външният бранш. През 2025 година комерсиалният недостиг се е задълбочил до към 8,2% от Брутният вътрешен продукт в резултат на спад на стоковия експорт и мощно вътрешно търсене, което поддържа висок импорт.
Тазгодишният отчет слага специфичен акцент върху факторите, които дефинират цените в българската стопанска система. Анализът на Българска академия на науките демонстрира, че над 80% от измененията в индустриалните цени се обуславят от четири съществени фактора - електрическата енергия, природния газ, пшеницата и работните заплати.
Икономистите предизвестяват за съществуване на лимитирана стагфлационна настройка, характеризираща се с по-нисък напредък, по-висока инфлация и отслабени фискални и външни позиции. Според тях даже при по-благоприятно развиване няма автоматизирано стабилизиране на държавния дълг, което постанова внимателна фискална политика и поддържане на буфери против външни шокове.
В отчета се акцентира, че участието на България в еврозоната носи институционални и финансови преимущества, само че единствено по себе си не подсигурява ускорение на икономическия напредък без повече вложения, софтуерно възобновяване и повишение на продуктивността на труда.
Според разбора през 2025 година българската стопанска система е повишена с 3,1%, което е над междинните темпове за Европейския съюз и еврозоната. Растежът обаче остава мощно подвластен от вътрешното ползване, до момента в който приносът на чистия експорт е негативен.
Докладът показва три сюжета за развиването на стопанската система до 2028 година Според базовия сюжет действителният БВП ще нарасне с 1,6% през 2026 година, с 2,5% през 2027 година и с 3,5% през 2028 година Инфлацията се чака последователно да се намали до 3,7% тази година, 2,9% през 2027 година и 2,4% през 2028 година
Учените от Българска академия на науките регистрират ускорение на инфлацията през предходната година. В края на 2025 година показателят на потребителските цени е повишен с 5%, а средногодишната инфлация е достигнала 4,6%. Според тях главните фактори за повишаването са вътрешни, като доста въздействие оказват храните, енергийните разноски, жилищата, ресторантьорството и хотелиерството.
Докладът предизвестява и за възходящи опасности пред обществените финанси. Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " доближава 3,5% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг се е нараснал с 6,1 процентни пункта за една година. Според икономистите не е стабилно непрекъснати обществени и административни разноски да се финансират посредством нов дълг.
Като един от главните източници на риск е посочен външният бранш. През 2025 година комерсиалният недостиг се е задълбочил до към 8,2% от Брутният вътрешен продукт в резултат на спад на стоковия експорт и мощно вътрешно търсене, което поддържа висок импорт.
Тазгодишният отчет слага специфичен акцент върху факторите, които дефинират цените в българската стопанска система. Анализът на Българска академия на науките демонстрира, че над 80% от измененията в индустриалните цени се обуславят от четири съществени фактора - електрическата енергия, природния газ, пшеницата и работните заплати.
Икономистите предизвестяват за съществуване на лимитирана стагфлационна настройка, характеризираща се с по-нисък напредък, по-висока инфлация и отслабени фискални и външни позиции. Според тях даже при по-благоприятно развиване няма автоматизирано стабилизиране на държавния дълг, което постанова внимателна фискална политика и поддържане на буфери против външни шокове.
В отчета се акцентира, че участието на България в еврозоната носи институционални и финансови преимущества, само че единствено по себе си не подсигурява ускорение на икономическия напредък без повече вложения, софтуерно възобновяване и повишение на продуктивността на труда.
Според разбора през 2025 година българската стопанска система е повишена с 3,1%, което е над междинните темпове за Европейския съюз и еврозоната. Растежът обаче остава мощно подвластен от вътрешното ползване, до момента в който приносът на чистия експорт е негативен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ