България в Атласа на икономическата сложност: вървим напред, но бавно
Българската стопанска система с сдържан ритъм се катери нагоре във веригите на добавена стойност; това сочат данните в последното издание на Атласа на икономическата трудност, оповестен от харвардския Growth Lab. Индексът преглежда не просто какъв брой изнася дадена страна, а какво изнася и дали тези артикули и услуги изискват профилирани познания и умения. Колкото по-сложни и разнородни са изделията, които създава дадена стопанска система, толкоз по-добри са вероятностите ѝ за напредък.
Индексът на икономическата трудност (ECI) преглежда експортния профил на страните и ги класира съгласно знанието, умения и софтуерното ниво, належащо за производството или даването на стоките и услугите в износа. Рафиниран фармацевтичен артикул или прецизна машина носят висока оценка; пшеница или необработена руда — не толкоз. Ключовата теза на Growth Lab е, че точно отклоненията от предстоящата за обещано равнище на приход трудност предсказват бъдещия напредък — страните, чието произвеждане е по-сложно, в сравнение с би следвало да бъде съгласно други индикатори, да вземем за пример брутния вътрешен артикул, порастват по-бързо.
В настоящото издание (основано на данни за 2024 г.) България е на 33-о място с ECI оценка 0,8 — горната третина в международен мащаб. Преди десетилетие страната се движела към 40-45-во място, тъй че имаме всички учредения да заключим, че налице е действителен прогрес. Това обаче се случва релативно постепенно, изключително на фона на останалите страни със сходна икономическа траектория. В последното издание на показателя Чехия е на 7-мо място, Унгария — на 13-о, Словакия — на 17-о, Румъния — на 23-то. Всичките тези страни имат сходна насочна точка, само че основни разлики: Чехия и Унгария са привлекли големи вложения в автомобилостроене и електроника; Словакия е построила един от най-наситените автомобилни производства на глава от популацията в света. Румъния, която преди десетилетие беше зад България, през днешния ден изпреварва с близо 10 позиции.
Сред водещите износни артикули на България не престават да имат осезателен дял артикули като течни горива, мед, зърнени култури и текстил — категории с ниска до междинна трудност съгласно модела на Growth Lab. Нито един от тях не е от вида, за който харвардският показател дава висока оценка. IT секторът пораства, фармацевтиката също, само че делът им в общия изхабен профил остава непретенциозен. Въз основа на настоящата трудност, създателите на класацията предвиждат бъдещия ритъм на напредък – към 1,7% годишно за България, надалеч под нужното за бързо доближаване със средноевропейските равнища на приходи.
Growth Lab предлага и аналитична рамка за политики, ползвайки следния метод: по-висок напредък изисква повишение на икономическата трудност, а това от своя страна изисква ориентиране към произвеждане на нови артикули в непосредствена непосредственост до настоящия профил. За България това значи, най-общо, три неща. Първо, целеустремено привличане на вложения в браншове, в които към този момент съществува действителна база — машиностроене, електроника, фармацевтика. Второ, действителна връзка сред образованието и пазара на труда — софтуерните компании в София и Пловдив към този момент се оплакват не от налози, а от липса на фрагменти. Трето — и може би най-важно — понижаване на административните спънки пред частните вложения. Бавната и непредвидима регулаторна среда кара евентуални вложители да избират Прага или Будапеща пред София.
*Текстът е част от петъчния бюлетина на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
