Българската икономика: Силно потребление, висока заетост и нарастващи структурни рискове
Българската стопанска система продължава да пораства със относително бърз ритъм. Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие е 3,2% на годишна база, или трети най-голям в Европейски Съюз след Кипър и Полша. Най-големите стопански системи в единния пазар – Германия, Франция и Италия – имат растеж от под 1%. Основен фактор продължава да бъде вътрешното търсене, като крайното ползване нараства с 9,5% по отношение на същия интервал на предходната година. Това се споделя в седмичният разбор на икономистите Зорница Славова и Лъчезар Богданов, представени от " Фокус " .
Задълбочаващата се взаимозависимост на стопанската система от вътрешното ползване се демонстрира и в други основни индикатори. Износът на артикули продължава да спада, като през третото тримесечие е с 8% по-нисък от година по-рано, до момента в който вносът нараства с 2,7% при релативно постоянни и даже намаляващи цени на основни първични материали на световните пазари. Заедно с това действителният показател на продажбите на дребно в България регистрира трети най-голям растеж в Европейски Съюз за септември (след Малта и Кипър) от 5,7%.
Потреблението се подхранва от продължаващото повишаване на заплатите при висока претовареност и изключително от политическите решения за наетите в публичния бранш – към септември разноските за личен състав в бюджета са с над 21% повече от деветмесечието на 2024 година. Не бива да пренебрегваме и към този момент сериозния в макроикономическо измерения резултат на кредитната агресия, която по никакъв начин не се забавя, откакто към септември растежът на банковия заем към семействата е 20,9% и още по-висок при жилищните заеми – 27,6%.
Безработните понижават, а заетите остава относително доста и през третото тримесечие на 2025 година. Коефициентът на безработица за 15-64-годишните доближава 3,4% (спад от 0,2 прочие п. по отношение на третото тримесечие на миналата година), а този на заетостта – 71,4% (спад от 0,3 прочие пункта).
Дотук всичко звучи добре – безработицата като цяло е на естественото си дъно, а заетостта е към пика си. Огромен обаче остава броят на стопански неактивните. През третото тримесечие те са над един милион, като близо 600 хиляди от тях не са в обучение и образование. Предвид ниското присъединяване в учене през целия живот, неефективността на дейните политики на пазара на труда и буксуването на Националния проект за възобновяване и резистентност, в това число в амбициозните планове за образования, неналичието на умения и участия в подготовка и преквалификация ще не престават да спъват по-нататъшното развиване на трудовия пазар.
Същевременно делът на работната заплата от приходите на семействата отбелязва голям скок (от 54,6% до 58,1%), което е директно обвързвано с високите равнища на претовареност, само че и с административно увеличените при започване на годината размери на минималните и оптимални приходи и осигурителна база. Последните пък водят до внезапно повишение на разноските за налози и осигуровки (от 13,3% до 14,9%) и това е третият по величина разход на семействата.
Най-високите заплати остават в ИТ и във финансовия бранш. В същото време нарастванията на заплатите в обществения бранш (основно в Образование и в Държавно управление) не престават да уголемяват разликите и заетите в публичния бранш към този момент са трайно и доста по-добре заплатени.
И доколкото структурата на стопанската система последователно се приспособява към по-високата покупателна мощ на приходите и спомагателните тласъци през фиска и банковата система, движеният най-вече от ползване напредък ще срещне своите естествени ограничавания. Заетостта не може да пораства без решение на проблемите със структурната безработица и качеството на наличните умения на работната мощ. Едновременно с това плануваните нараствания на минималната заплата и оптималния застрахователен приход, както и повишението на осигуровките ще " изядат “ още по-голяма част от приходите на семействата. Без нови вложения и софтуерна промяна частният бранш ще стартира да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността, което в комбиниране със задълбочаващите се проблеми на обичайните промишлености в европейските стопански системи ще потиска износа. Фискалната агресия също ще срещне неизбежен край, когато дефицитите и повишаването на дълга станат несъразмерни, а банките в някакъв миг охладят кредитирането.
Задълбочаващата се взаимозависимост на стопанската система от вътрешното ползване се демонстрира и в други основни индикатори. Износът на артикули продължава да спада, като през третото тримесечие е с 8% по-нисък от година по-рано, до момента в който вносът нараства с 2,7% при релативно постоянни и даже намаляващи цени на основни първични материали на световните пазари. Заедно с това действителният показател на продажбите на дребно в България регистрира трети най-голям растеж в Европейски Съюз за септември (след Малта и Кипър) от 5,7%.
Потреблението се подхранва от продължаващото повишаване на заплатите при висока претовареност и изключително от политическите решения за наетите в публичния бранш – към септември разноските за личен състав в бюджета са с над 21% повече от деветмесечието на 2024 година. Не бива да пренебрегваме и към този момент сериозния в макроикономическо измерения резултат на кредитната агресия, която по никакъв начин не се забавя, откакто към септември растежът на банковия заем към семействата е 20,9% и още по-висок при жилищните заеми – 27,6%.
Безработните понижават, а заетите остава относително доста и през третото тримесечие на 2025 година. Коефициентът на безработица за 15-64-годишните доближава 3,4% (спад от 0,2 прочие п. по отношение на третото тримесечие на миналата година), а този на заетостта – 71,4% (спад от 0,3 прочие пункта).
Дотук всичко звучи добре – безработицата като цяло е на естественото си дъно, а заетостта е към пика си. Огромен обаче остава броят на стопански неактивните. През третото тримесечие те са над един милион, като близо 600 хиляди от тях не са в обучение и образование. Предвид ниското присъединяване в учене през целия живот, неефективността на дейните политики на пазара на труда и буксуването на Националния проект за възобновяване и резистентност, в това число в амбициозните планове за образования, неналичието на умения и участия в подготовка и преквалификация ще не престават да спъват по-нататъшното развиване на трудовия пазар.
Същевременно делът на работната заплата от приходите на семействата отбелязва голям скок (от 54,6% до 58,1%), което е директно обвързвано с високите равнища на претовареност, само че и с административно увеличените при започване на годината размери на минималните и оптимални приходи и осигурителна база. Последните пък водят до внезапно повишение на разноските за налози и осигуровки (от 13,3% до 14,9%) и това е третият по величина разход на семействата.
Най-високите заплати остават в ИТ и във финансовия бранш. В същото време нарастванията на заплатите в обществения бранш (основно в Образование и в Държавно управление) не престават да уголемяват разликите и заетите в публичния бранш към този момент са трайно и доста по-добре заплатени.
И доколкото структурата на стопанската система последователно се приспособява към по-високата покупателна мощ на приходите и спомагателните тласъци през фиска и банковата система, движеният най-вече от ползване напредък ще срещне своите естествени ограничавания. Заетостта не може да пораства без решение на проблемите със структурната безработица и качеството на наличните умения на работната мощ. Едновременно с това плануваните нараствания на минималната заплата и оптималния застрахователен приход, както и повишението на осигуровките ще " изядат “ още по-голяма част от приходите на семействата. Без нови вложения и софтуерна промяна частният бранш ще стартира да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността, което в комбиниране със задълбочаващите се проблеми на обичайните промишлености в европейските стопански системи ще потиска износа. Фискалната агресия също ще срещне неизбежен край, когато дефицитите и повишаването на дълга станат несъразмерни, а банките в някакъв миг охладят кредитирането.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ