Балон на имотите и други скрити кризи в България
Българската стопанска система е в страхотна форма. Това демонстрират последните данни на Национален статистически институт. Брутният вътрешен артикул нараства с 3,9% на годишна база през третото тримесечие. Инфлацията се форсира до 0,6%, което е добре за бизнеса, само че и не потиска потребителското търсене. Безработицата пада до едвам 5,8%. А заетостта се повишава до 73%. Всъщност за първи път в новата история на България стопанската система е на път да реализира цялостна претовареност. Лихвите по заемите от банките са рекордно ниски.
Иззад тази красива картина обаче надничат главите на скрити рецесии, които Насим Талеб назовава „ черни лебеди”.
Изследване: Българинът не има вяра на богатите и желае страната да му дава работа
Неудобната истина за приходите в България
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Докато вложенията през третото тримесечие нарастват с 4,2%, то този растеж наподобява не е идва от промишления бранш. Данните за капиталовата интензивност в индустрията демонстрират, че бизнесмените чакат спад на индикатора с 9,5% през тази и с 4,8% през идната година.
На пръв взор растежът на стопанската система е мощен. Но истината е, че България изостава съществено от прилежаща Румъния , която реализира правосъдна промяна преди години и в този момент бере плодовете на свършеното. Нищо, че министър председателят Бойко Борисов разяснява, след следващия отчет на Европейската комисия за механизма за съдействие и инспекция: „ Пак изпреварихме румънците”.
Само че последните данни за румънската стопанска система демонстрират впечатляващ растеж от 8,6%. Реално Румъния се трансформира в „ икономическия тигър” на Европа. Румънската стопанска система е най-бързо растящата в Европейски Съюз, а е директен съперник на България в привличането на задгранични вложения.
Идилията на българската непоклатимост може да се окаже много нежна. И тази чупливост се крие в вложенията. Преките задгранични вложения понижават с 54% на годишна база през първите 8 месеца на тази година. Наистина вътрешните вложения нарастват през третото тримесечие, само че това става след нескончаем спад.
Защо вложенията падат при растящата стопанска система? Обяснението дава Алесандро Бочи от Световната банка.
От една страна капитало-интензивният частен бранш – фирмите, които не разчитат на на ниска цена труд, са внимателни поради лимитираното търсене. А предприятията, които са движени от евтината работна ръка в страната, нямат потребност от огромни вложения нито в хора, нито в индустриални мощности.
На този декор изниква въпросът на какво тъкмо се дължи последното нарастване на вътрешните вложения в България?
Все още спомените от имотния балон, спукал се през 2009 година, са пресни, а съгласно основния икономист на Института за пазарна стопанска система Десислава Николова, евентуално към този момент се надува нов.
„ Имаме възобновяване на строителството, което се вижда доста ясно в огромните градове. Там можем да горим и за надуване на нов балон. Данните на Национален статистически институт за жал не са задоволително качествени и доста мъчно от тях може да се види този балон, който се надува, тъй като те не регистрират действителни покупко-продажби. Но е реалност, че сега разрешителните за градеж са на пик, който имахме през 2007-2008 г.”, показва специалистът.
„ Т.е. занапред предлагането на парцели ще пораства през идващите 2-3 години. Вижда се, че има и съществено търсене поради доста ниските лихви. Хората гледат на покупката на парцел, като опция на обичайното за страната икономисване в банките, тъй като сега депозитът не подсигурява действително никаква рентабилност. А парцелите се преглеждат като един добър метод за икономисване от българите”, разяснява Десислава Николова.
Според нея идната година притокът на средства по европейските стратегии, които стартираха постепенно в този програмен интервал, ще даде още един подтик на стопанската система.
Но частният бизнес в България има голям проблем с работната ръка. А това води и до ограничение на вложенията, тъй като фирмите не могат да намерят подобаващите хора, за разширение на активността си.
„ В момента България е с най-лошите индикатори в Европейски Съюз във връзка с дефицита фрагменти. Този проблем е с големи мащаби”, регистрира Десислава Николова, която все пак е оптимистично настроена за вероятностите пред българската стопанска система в близо бъдеще.
За идващите 2 години държавното управление чака мотор на стопанската система да бъде вътрешното търсене, движено от растежа на работните хонорари .
И до момента в който за балона при парцелите е ясно, че ще се спука при по-силно повишение на лихвените проценти в страната, обстановката с дефицита на работна ръка е доста по-сложна.
Нещата зависят значително от страната. Но отваряне на българския пазар на труда към нископлатени задгранични служащи може да има тежки стопански и обществени последици. В краткосрочна вероятност сходно деяние ще ерозира растежа на приходите в доста браншове. Освен това то ще докара до усилване на маргинализацията на огромни елементи от популацията на страната и до увеличение на емиграцията към развития Запад.
Скорошно изследване по поръчка на Фондация „ Фридрих Еберт “ сподели, че повече от 300 хиляди българи са без мотивация да работят или да учат. Липсата на предпочитание за работа най-често идва от ниското възнаграждение. Най-демотивирани са хората в дейна възраст - сред 18 и 29 години и над 70% от безработните декларират, че разчитат на прихода на различен член от фамилията или на сезонна работа.
В същото време над 1 милион българи работят или живеят в чужбина и парите, които те изпращат в страната, надвишават размера на задграничните вложения. Обикновено емигрират хора в дейна фертилна възраст, което задълбочава демографската рецесия в България, тъй като в доста случаи страната се лишава и от капацитета на техните бъдещи деца.
Недостигът на работна ръка обаче в действителност изисква незабавни ограничения. По всичко изгледа, че ръководещите ще би трябвало да надскочат себе си, с цел да решат този проблем.
И по този начин, какъв брой надалеч може да стигне България преди идната рецесия? Отговорът на този въпрос зависи от доста фактори и най-много готовността на държавното управление да се заеме с реализирането на дълго бавените промени. Видно е обаче, че зад привидната непоклатимост се крият съществени проблеми, а прилежаща Румъния бързо ни изпреварва.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Иззад тази красива картина обаче надничат главите на скрити рецесии, които Насим Талеб назовава „ черни лебеди”.
Изследване: Българинът не има вяра на богатите и желае страната да му дава работа
Неудобната истина за приходите в България
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Докато вложенията през третото тримесечие нарастват с 4,2%, то този растеж наподобява не е идва от промишления бранш. Данните за капиталовата интензивност в индустрията демонстрират, че бизнесмените чакат спад на индикатора с 9,5% през тази и с 4,8% през идната година.
На пръв взор растежът на стопанската система е мощен. Но истината е, че България изостава съществено от прилежаща Румъния , която реализира правосъдна промяна преди години и в този момент бере плодовете на свършеното. Нищо, че министър председателят Бойко Борисов разяснява, след следващия отчет на Европейската комисия за механизма за съдействие и инспекция: „ Пак изпреварихме румънците”.
Само че последните данни за румънската стопанска система демонстрират впечатляващ растеж от 8,6%. Реално Румъния се трансформира в „ икономическия тигър” на Европа. Румънската стопанска система е най-бързо растящата в Европейски Съюз, а е директен съперник на България в привличането на задгранични вложения.
Идилията на българската непоклатимост може да се окаже много нежна. И тази чупливост се крие в вложенията. Преките задгранични вложения понижават с 54% на годишна база през първите 8 месеца на тази година. Наистина вътрешните вложения нарастват през третото тримесечие, само че това става след нескончаем спад.
Защо вложенията падат при растящата стопанска система? Обяснението дава Алесандро Бочи от Световната банка.
От една страна капитало-интензивният частен бранш – фирмите, които не разчитат на на ниска цена труд, са внимателни поради лимитираното търсене. А предприятията, които са движени от евтината работна ръка в страната, нямат потребност от огромни вложения нито в хора, нито в индустриални мощности.
На този декор изниква въпросът на какво тъкмо се дължи последното нарастване на вътрешните вложения в България?
Все още спомените от имотния балон, спукал се през 2009 година, са пресни, а съгласно основния икономист на Института за пазарна стопанска система Десислава Николова, евентуално към този момент се надува нов.
„ Имаме възобновяване на строителството, което се вижда доста ясно в огромните градове. Там можем да горим и за надуване на нов балон. Данните на Национален статистически институт за жал не са задоволително качествени и доста мъчно от тях може да се види този балон, който се надува, тъй като те не регистрират действителни покупко-продажби. Но е реалност, че сега разрешителните за градеж са на пик, който имахме през 2007-2008 г.”, показва специалистът.
„ Т.е. занапред предлагането на парцели ще пораства през идващите 2-3 години. Вижда се, че има и съществено търсене поради доста ниските лихви. Хората гледат на покупката на парцел, като опция на обичайното за страната икономисване в банките, тъй като сега депозитът не подсигурява действително никаква рентабилност. А парцелите се преглеждат като един добър метод за икономисване от българите”, разяснява Десислава Николова.
Според нея идната година притокът на средства по европейските стратегии, които стартираха постепенно в този програмен интервал, ще даде още един подтик на стопанската система.
Но частният бизнес в България има голям проблем с работната ръка. А това води и до ограничение на вложенията, тъй като фирмите не могат да намерят подобаващите хора, за разширение на активността си.
„ В момента България е с най-лошите индикатори в Европейски Съюз във връзка с дефицита фрагменти. Този проблем е с големи мащаби”, регистрира Десислава Николова, която все пак е оптимистично настроена за вероятностите пред българската стопанска система в близо бъдеще.
За идващите 2 години държавното управление чака мотор на стопанската система да бъде вътрешното търсене, движено от растежа на работните хонорари .
И до момента в който за балона при парцелите е ясно, че ще се спука при по-силно повишение на лихвените проценти в страната, обстановката с дефицита на работна ръка е доста по-сложна.
Нещата зависят значително от страната. Но отваряне на българския пазар на труда към нископлатени задгранични служащи може да има тежки стопански и обществени последици. В краткосрочна вероятност сходно деяние ще ерозира растежа на приходите в доста браншове. Освен това то ще докара до усилване на маргинализацията на огромни елементи от популацията на страната и до увеличение на емиграцията към развития Запад.
Скорошно изследване по поръчка на Фондация „ Фридрих Еберт “ сподели, че повече от 300 хиляди българи са без мотивация да работят или да учат. Липсата на предпочитание за работа най-често идва от ниското възнаграждение. Най-демотивирани са хората в дейна възраст - сред 18 и 29 години и над 70% от безработните декларират, че разчитат на прихода на различен член от фамилията или на сезонна работа.
В същото време над 1 милион българи работят или живеят в чужбина и парите, които те изпращат в страната, надвишават размера на задграничните вложения. Обикновено емигрират хора в дейна фертилна възраст, което задълбочава демографската рецесия в България, тъй като в доста случаи страната се лишава и от капацитета на техните бъдещи деца.
Недостигът на работна ръка обаче в действителност изисква незабавни ограничения. По всичко изгледа, че ръководещите ще би трябвало да надскочат себе си, с цел да решат този проблем.
И по този начин, какъв брой надалеч може да стигне България преди идната рецесия? Отговорът на този въпрос зависи от доста фактори и най-много готовността на държавното управление да се заеме с реализирането на дълго бавените промени. Видно е обаче, че зад привидната непоклатимост се крият съществени проблеми, а прилежаща Румъния бързо ни изпреварва.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ