Българската икономика е 7-ма по ръст през третото тримесечие в

Българската стопанска система е 7-ма по растеж през третото тримесечие в Европейския съюз, при повишаване с 0.6% по отношение на педходното второ тримесечие, до момента в който разширението на брутния вътрешен артикул (БВП) в Европейски Съюз и еврозоната е надлежно с 0.4% и 0.3 на 100, сочат данните на „ Евростат “, оповестени през днешния ден от статистическата работа на Европейски Съюз. Въпреки това, повишаването на Брутният вътрешен продукт на страната ни се забавя, защото през второто тримесечие „ Евростат “ записва по-силно покачване с 0.8 на 100. Същото е и с разширението на Брутният вътрешен продукт, което се забавя за ЕС-27 (от 0.7% през второто тримесечие) и еврозоната (0.8%). На тримесечна база измежду страните-членки най-голямо нарастване на Брутният вътрешен продукт е регистрирано за Ирландия (+2,3%), следвана от Кипър, Малта и Румъния (и трите +1.3%). Най-голям спад се следи в Естония (-1.8%), Латвия (-1.7%) и Словения (-1.4%). В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година, сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт нараства с 2.3% в еврозоната и с 2.5% в ЕС-27 през третото тримесечие на 2022 година, след +4.2% в еврозоната и +4.3% в Европейски Съюз през предходното второ тримесечие на годишна база. Брутният вътрешен продукт на България на годишна база се уголемява с 3.3%, което е повече от Европейски Съюз и еврозоната, след повишаване с 4.6 на 100 през второто тримесечие на годишна база. За съпоставяне през третото тримесечие на 2022 година Брутният вътрешен продукт в Съединени американски щати се е нараснал с 0.7% по отношение на предходното тримесечие (след -0.1% през второто тримесечие на 2022 г.). На годишна база, по отношение на същото тримесечие на миналата година Брутният вътрешен продукт нараства с 1.9% (след +18% през предходното тримесечие). Нивата на Брутният вътрешен продукт в еврозоната и Европейски Съюз по отношение на 2019 година Въз основа на сезонно поправени данни размерите на Брутният вътрешен продукт в еврозоната и Европейски Съюз са надлежно с 2.2% и 2.8% над равнището, записано през четвъртото тримесечие на 2019 година, преди експлоадирането на пандемията COVID-19. За Съединените щати Брутният вътрешен продукт е с 4.3% по-висок от равнището през четвъртото тримесечие на 2019 година. Компоненти на Брутният вътрешен продукт и принос към растежа През третото тримесечие на 2022 година крайните потребителски разноски на семействата са се нараснали с 0,7 на 100 в Европейски Съюз и с 0,9 на 100 в еврозоната, изтривайки от растежа си през предходното тримесечие надлежно 0,2 процентни пункта и 0,1 на 100. Правителствените разноски за извънредно ползване са били нагоре 0,1 на 100 и в двете зони. Бруто образуването на главен капитал се е нараснало с 3,2 на 100 в Съюза и с 3,6 на 100 за страните, приели еврото. Износът от Европейски Съюз се е нараснал с 1,9 на 100, повишавайки се с минималните 0,1 п.п. по отношение на предходното тримесечие, а износът от еврозоната е запазил темпа си от 1,7 на 100. Същевременно вносът е скочил с 4 на 100 в 27-членната общественост и с 4,3 на 100 във валутната зона, след растежи с 2 на 100 и 2,2 на 100 през предходното тримесечие. Ръст на заетостта в Европейски Съюз и в еврозоната Заетостта в Европа продължава да пораства и през третото тримесечие. Отнесено към второто тримесечие, през отминалото третото броят на заетите лица в Европейски Съюз се е нараснал с 0.2 на 100, а в еврозоната - с 0.3 на 100. През юли-септември заетостта се усили с 0,3 на 100 и за двата съюза. В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година растежът на заетостта се е забавил до 1.5 на 100 в Европейски Съюз и 1.8 на 100 във валутната зона. През предходния тримесечен интервал индикаторите са се повишили с 2.4 на 100 и 2.6 на 100. За България данните на „ Евростат “ сочат, че индикаторът за заетите български жители е бил с 0.2 на 100 по-висок през третото тримесечие, отнесено към второто, като резервира равнищата си на нарастване по отношение на второто тримесечие. На годишна база през третото тримесечие заетите българи са нарастнали с 1.2 на 100, прибавяйки 0.1 процентен пункт спрямо растежа от предходното тримесечие. По този индикатор данни за България са близки до междинните за Европейски Съюз и еврозоната на тримесечна база, до момента в който на годишна са по-ниски. Отработените от чиновниците часове, обаче, са намалели, с 0.3 на 100 в ЕС-27 и с 0.1 на 100 в еврозоната, през третото тримесечие на тримесечна основа. На годишна база отработените часове са били с 1.6 на 100 повече в Европейски Съюз, както и с 2.1 на 100 в еврозоната. За интервала юли-септември 2022 година най-голям растеж на заетите лица спрямо предходното тримесечие са отчели Испания (+1.4%), Малта и Кипър (+1 на 100 за всяка). На долния завършек на подреждането максимален спад на заетостта е записана във Финландия (-0.8%), Румъния (-0.6%) и Полша (-0.4%). Според данните на „ Евростат “, през третото тримесечие на 2022 година 213.8 милиона души са били заети в Европейски Съюз, от които 164.5 милиона са били в еврозоната. Отнесена към четвъртото тримесечие на 2019 година заетостта остава с 3.9 милиона души по-ниска в Европейски Съюз и с 3.1 милиона души в еврозоната.