България в Камбоджа: Сблъсъкът с Червените кхмери и първата стъпк...
Българската група отлита за Камбоджа на 4 май 1992 година Ариергардната се завръща на 12 септември 1993 година На 8 800 километра от родината пехотните ни роти са ситуирани в към 20 кантона. В двата батальона сини каски служат към 1 300 военнослужещи.
Четирима български бойци умират от патроните на алените кхмери. 11 наши сини каски са ранени, шестима умират при нещастни случаи и неизяснени до дъно условия.
През февруари 1992 година е направено първото импровизирано предложение за присъединяване на България в задачата на Организация на обединените нации UNTAC в Камбоджа с пехотен батальон. Правителството на страната взима позитивно решение и то бе гласувано в Народното събрание, показва в. Българска войска.
Миротворческата задача в Камбоджа е първото присъединяване на българската войска в интернационална интервенция след 1989 година Решението за присъединяване в задачата е взето през 1992 година, когато от геополитическа позиция България се намира в временен интервал – Варшавският контракт към този момент се е разпаднал, а страната ни към момента не се е ориентирала към участие в НАТО.
Мисия на Организация на обединените нации има за цел да възвърне мира и демокрацията след режима на Червените кхмери. Българските бойци, известни като „ сини каски “, се сблъскали с тежки условия, в това число високи температури, заболявания и дефицит на хранителни запаси.
Червените хмери
UNTAC (United Nations Transitional Authority in Cambodia/Временна администрация на Организация на обединените нации в Камбоджа) е мироопазваща задача на Организация на обединените нации, съществувала от 1992 до 1993 година, със задача да възвърне мира и демокрацията в Камбоджа след десетилетия на революция, геноцид и непозната окупация.
Сред главните ѝ цели са осъществяване на свободни и почтени избори, разоръжаване на въоръжените групировки, възобновяване на държавни институции и отбрана на човешките права.
Червените кхмери са комунистическо въоръжено придвижване, водено от Пол Пот, което ръководи Камбоджа от 1975 до 1979 година, извършвайки всеобщи репресии и геноцид, при който умират към 1,7 милиона души.
След свалянето им от власт от виетнамската войска през 1979 година, кхмерите се трансформират в партизанска опозиция и не престават да водят бойни дейности от джунглите против новото държавно управление, подкрепено от Виетнам.
UNTAC съумява да провежда избори през май 1993 година, макар насилието от страна на алените кхмери. Изборите са приети за свободни и демократични, с огромна изборна интензивност. Побеждава FUNCINPEC – монархическа партия, а страната минава към конституционна монархия.
Червените кхмери не престават да съществуват като партизанска мощ до края на 90-те, когато са дефинитивно разгромени.
Българският принос
В задачата се включват общо 1020 български военнослужещи, в това число пехотен батальон от 850 души, 10 щабни офицери, 34 военни наблюдаващи и 11 военни служители на реда. Основната им задача е защитата на обекти и обезпечаването на реда по време на преходния интервал в Камбодж.
Българските миротворци играят основна роля в обезоръжаването на враждуващите сили, защитата на чиновници на Организация на обединените нации и обезпечаването на безконфликтно протичане на националните избори през 1993 година
В памет на починалите български миротворци е издигнат параклисът „ Свети Георги Победоносец “ в двора на българското посолство в Пном Пен.
Тази първа задача слага основите за бъдещите задължения на България в интернационалните мироопазващи интервенции и показва уговорката на страната към световната сигурност и непоклатимост.
ФрогНюз
Четирима български бойци умират от патроните на алените кхмери. 11 наши сини каски са ранени, шестима умират при нещастни случаи и неизяснени до дъно условия.
През февруари 1992 година е направено първото импровизирано предложение за присъединяване на България в задачата на Организация на обединените нации UNTAC в Камбоджа с пехотен батальон. Правителството на страната взима позитивно решение и то бе гласувано в Народното събрание, показва в. Българска войска.
Миротворческата задача в Камбоджа е първото присъединяване на българската войска в интернационална интервенция след 1989 година Решението за присъединяване в задачата е взето през 1992 година, когато от геополитическа позиция България се намира в временен интервал – Варшавският контракт към този момент се е разпаднал, а страната ни към момента не се е ориентирала към участие в НАТО.
Мисия на Организация на обединените нации има за цел да възвърне мира и демокрацията след режима на Червените кхмери. Българските бойци, известни като „ сини каски “, се сблъскали с тежки условия, в това число високи температури, заболявания и дефицит на хранителни запаси.
Червените хмери
UNTAC (United Nations Transitional Authority in Cambodia/Временна администрация на Организация на обединените нации в Камбоджа) е мироопазваща задача на Организация на обединените нации, съществувала от 1992 до 1993 година, със задача да възвърне мира и демокрацията в Камбоджа след десетилетия на революция, геноцид и непозната окупация.
Сред главните ѝ цели са осъществяване на свободни и почтени избори, разоръжаване на въоръжените групировки, възобновяване на държавни институции и отбрана на човешките права.
Червените кхмери са комунистическо въоръжено придвижване, водено от Пол Пот, което ръководи Камбоджа от 1975 до 1979 година, извършвайки всеобщи репресии и геноцид, при който умират към 1,7 милиона души.
След свалянето им от власт от виетнамската войска през 1979 година, кхмерите се трансформират в партизанска опозиция и не престават да водят бойни дейности от джунглите против новото държавно управление, подкрепено от Виетнам.
UNTAC съумява да провежда избори през май 1993 година, макар насилието от страна на алените кхмери. Изборите са приети за свободни и демократични, с огромна изборна интензивност. Побеждава FUNCINPEC – монархическа партия, а страната минава към конституционна монархия.
Червените кхмери не престават да съществуват като партизанска мощ до края на 90-те, когато са дефинитивно разгромени.
Българският принос
В задачата се включват общо 1020 български военнослужещи, в това число пехотен батальон от 850 души, 10 щабни офицери, 34 военни наблюдаващи и 11 военни служители на реда. Основната им задача е защитата на обекти и обезпечаването на реда по време на преходния интервал в Камбодж.
Българските миротворци играят основна роля в обезоръжаването на враждуващите сили, защитата на чиновници на Организация на обединените нации и обезпечаването на безконфликтно протичане на националните избори през 1993 година
В памет на починалите български миротворци е издигнат параклисът „ Свети Георги Победоносец “ в двора на българското посолство в Пном Пен.
Тази първа задача слага основите за бъдещите задължения на България в интернационалните мироопазващи интервенции и показва уговорката на страната към световната сигурност и непоклатимост.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ