Проф. Васил Живков: В последните 60 години гората ни е нараснала значително
Българската гора в последните 60 години е повишена доста. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “ проф. Васил Живков – ръководител на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната индустрия. " Дървообработващата и мебелна индустрия е един обичаен дял от българската стопанска система, който има своите корени в далечното минало и през днешния ден продължава да се развива като една съвременна промишленост. Малко се знае за историята на българските гори. България е била много по-обезлесена преди 50-60-100 години, доста повече е приличала на Гърция, а в този момент разликата сред двете страни е явна. България е 8-о място по залесени територии с гора – това е към 38.5% от територията на страната е в гори. Освен това тя е залесена с скъпи дървесни типове – дъб, бук, бял бор, смърч, акация, дървесни типове, които имат доста огромно приложение в разнообразни промишлености, в това число и мебелната промишленост. В резултат и на активността на Лесотехническият университет да имаме образовани лесовъди българската гора в последните 60 години е повишена доста. “
" Много погрешно е схващането, че българската гора е унищожена, изсечена, не е стопанисвана. Напротив, тя е извънредно деликатно отглеждана и това е довело до нейния сериозен образ, който има през днешния ден, – счита още експертът. – Разбира се има и нерегламентирани практики. Хората това виждат и това нервира, и това е нещо, против което ние се борим. Ние нямаме никакъв интерес да поддържаме сивата стопанска система. “
" За повишаването на дървесината в международен мащаб си има и вътрешни фактори. Имаше прочут спад в добива на дървесина, спад в производството по отношение на измененията по време на пандемията от 2020 година. Но през 2021 година се следи напредък в дървообработващата и мебелната индустрия. И в този миг се появи заповед Министерство на земеделието и храните, с която се ограничи добива от горите в етап на напреднала възраст. Получи се неуравновесеност, че ще има ограничавания, че ще има по-малка наличност от дървесина, от суровина. И това автоматизирано докара до далавера в разнообразни направления. Държавните горски стопанства усилиха доста цените – 39.5% растеж на цените. Пазарната стопанска система изигра своята роля: когато цените на суровината са доста по-високи в България по отношение на Европа, тогава няма смисъл да се купува скъпата дървесина. Голяма част от предприятията понижиха внезапно своята продуктивност, изгубиха контракти с чужбина, понижиха своя личен състав, а някои от тях даже затвориха, “ описа за развиването на процесите проф. Васил Живков.
Според експертът има няколко групи проблеми в бранша: " Единият проблем е ориентиран към държавната администрация, към Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна организация по горите. Две години се борим с тази заповед от 2020 година за ограничение с 30% добивът на дървесина да бъде отстранена – и науката, и бизнесът, и самото министерство са уверени, че тази заповед не води до нищо положително. Всички държавни управления за тези 2 години не откриха политическа воля да го създадат. Това е първата стъпка, която може да се направи. Втората стъпка е да се трансформират някои административни актове, което да разреши по-ефективен и по-добър дърводобив. Третата е в лицето на Държавните горски стопанства и Министерство на земеделието и храните да получим поддръжка за понижаване на цените. Това би помогнала за българската промишленост. Това са проблемите, свързани с държавната администрация. От другата страна е дърводобивът – той остана без никакви благоприятни условия за финансирани, както вътрешно, по този начин и на европейско равнище. “
" Когато една гора се ръководи стабилно, тя има потребност от сеч. Това ще направи по-голям прираста на гората, ще даде повече материал за нас, респективно ще развива и други промишлености. Ако ние оставим тя да си почине от единствено себе си, какво става – дърветата, които падат, стартират да гният. Те не отиват в производството, не носят принадена стойност, също така и връщат въглеродния диоксид. Така че тезата, че не би трябвало да се влиза в гората, че не би трябвало да се сече гората, е нездравословна за българката стопанска система. Когато сечите са регламентирани, те са потребни за гората, “ заключи проф. Васил Живков.
" Много погрешно е схващането, че българската гора е унищожена, изсечена, не е стопанисвана. Напротив, тя е извънредно деликатно отглеждана и това е довело до нейния сериозен образ, който има през днешния ден, – счита още експертът. – Разбира се има и нерегламентирани практики. Хората това виждат и това нервира, и това е нещо, против което ние се борим. Ние нямаме никакъв интерес да поддържаме сивата стопанска система. “
" За повишаването на дървесината в международен мащаб си има и вътрешни фактори. Имаше прочут спад в добива на дървесина, спад в производството по отношение на измененията по време на пандемията от 2020 година. Но през 2021 година се следи напредък в дървообработващата и мебелната индустрия. И в този миг се появи заповед Министерство на земеделието и храните, с която се ограничи добива от горите в етап на напреднала възраст. Получи се неуравновесеност, че ще има ограничавания, че ще има по-малка наличност от дървесина, от суровина. И това автоматизирано докара до далавера в разнообразни направления. Държавните горски стопанства усилиха доста цените – 39.5% растеж на цените. Пазарната стопанска система изигра своята роля: когато цените на суровината са доста по-високи в България по отношение на Европа, тогава няма смисъл да се купува скъпата дървесина. Голяма част от предприятията понижиха внезапно своята продуктивност, изгубиха контракти с чужбина, понижиха своя личен състав, а някои от тях даже затвориха, “ описа за развиването на процесите проф. Васил Живков.
Според експертът има няколко групи проблеми в бранша: " Единият проблем е ориентиран към държавната администрация, към Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна организация по горите. Две години се борим с тази заповед от 2020 година за ограничение с 30% добивът на дървесина да бъде отстранена – и науката, и бизнесът, и самото министерство са уверени, че тази заповед не води до нищо положително. Всички държавни управления за тези 2 години не откриха политическа воля да го създадат. Това е първата стъпка, която може да се направи. Втората стъпка е да се трансформират някои административни актове, което да разреши по-ефективен и по-добър дърводобив. Третата е в лицето на Държавните горски стопанства и Министерство на земеделието и храните да получим поддръжка за понижаване на цените. Това би помогнала за българската промишленост. Това са проблемите, свързани с държавната администрация. От другата страна е дърводобивът – той остана без никакви благоприятни условия за финансирани, както вътрешно, по този начин и на европейско равнище. “
" Когато една гора се ръководи стабилно, тя има потребност от сеч. Това ще направи по-голям прираста на гората, ще даде повече материал за нас, респективно ще развива и други промишлености. Ако ние оставим тя да си почине от единствено себе си, какво става – дърветата, които падат, стартират да гният. Те не отиват в производството, не носят принадена стойност, също така и връщат въглеродния диоксид. Така че тезата, че не би трябвало да се влиза в гората, че не би трябвало да се сече гората, е нездравословна за българката стопанска система. Когато сечите са регламентирани, те са потребни за гората, “ заключи проф. Васил Живков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ