Българската футболистка, състезаваща се в швейцарския Йънг Бойс, Симона Петкова,

Българската футболистка, състезаваща се в швейцарския Йънг Бойс, Симона Петкова, даде извънредно изявление за. Родната състезателка описа за завладяващия си професионален път, тръгнал от родния й град – Габрово, минал през Англия и Италия, с цел да стигне и до актуалната дестинация – швейцарската столица Берн.

Симона разкри и задачата, която си е сложила с издаването на книгата й „ Футболно пътешестване “. Тя желае да покаже по какъв начин може всеки човек да реализира упоритостите си, в случай че работи крепко и старателно за фантазиите си. Накрая, тя даде и своя съвет за всички девойки, които занапред навлизат в спорта у нас.

Здравей, Симона! Сезонът в Швейцария вероятно е в разгара си. Как би оценила твоето показване и това на тима досега през сезона?

Много вярно казахте, в разгара на сезона сме. За момента съм извънредно удовлетворена от представянето си. За доста малко време съумях да се потвърдя и да намеря място в първите 11. Колкото до цялостното ни показване, треньорът има условия и ние се стараем да ги изпълняваме. Допускаме неточности, само че това е част от процеса на израстване и създаване на стила, който желаеме. В средата на таблицата сме, само че несъмнено втория полусезон ще е доста по-успешен. Просто с всеки един мач напредваме и се доближаваме до задачите ни.

След прехвърлянето от Лугано в Йънг Бойс ти направи една сериозна стъпка нагоре в кариерата си. Каква е идната цел пред теб?

Определено това беше непредвидена крачка. Изненадах се, когато ме потърсиха от Йънг Бойс. Радвам се че съм привлякла интереса на топ тим. За мен е чест и наслаждение да съм тук. Следващата ми цел е да се развъртвам още повече и да впечатля с изявите си още по- огромни футболни грандове.

Доволна ли си от живота в Швейцария и би ли желала да опиташ от футбола в друга страна?

Животът в Швейцария доста ми харесва. Вярно е, че стандартът е доста висок, само че пък е наслаждение да се наслаждаваш на всичко, което те заобикаля. Подредено, чисто, умерено и безшумно - на мен този метод на живот ми идва съвършено. Искам да усетя какво е да играеш в Примиера Дивизион. Смятам, че Испания би била една добра опция за мен. Да играя на игрища като „ Камп Ноу “ и „ Сантиаго Бернабеу “ ще е сбъдната фантазия за мен. Но това е в кръга на бъдещите проекти. В момента съм напълно фокусирана върху представянето ми с тима на Йънг Бойс. Доволна съм от изискванията и метода на работа в клуба.

Пътят ти зад граница стартира в Англия. Как се стигна до прекосяването в Лийдс и по-късно в Уотфорд?

След като се дипломирах взех решение да опитвам да се осъществявам в чужбина. Лийдс бяха в 4-а дивизия в Англия, само че ми предложиха да се причисля към тях. След 6 месеца Уотфорд видя качествата ми и ме предложения на проби. Успях да мина пробния интервал сполучливо и изиграх един извънреден мощен сезон с екипа на „ стършелите “. Това беше трамплинът към фантазията ми да спра да работя и да играя единствено футбол.

Кое те крепеше в тежкото всекидневие през този интервал, в който се е налагало да работиш и настрана, с цел да се издържаш?

Вярата, желанието и вярата, че един ден ще съумея да играя и да се устоявам единствено с футбол. Тези три неща ме крепяха от самото начало, както ме крепят и през днешния ден.

Имало ли е моменти, в които си си помислила за отричане и по какъв начин си се разсейвала от тези хрумвания?

Разбира се, че е имало и тежки моменти. И аз съм естествен човек, като всички. Още с идването ми в Италия нещата започнаха да загрубяват и аз не знаех какво и по какъв начин да направя. Мислих си да се прибера в България или отново да отида в Англия. Слава Богу стиснах зъби, изиграх сезона и оттогава не съм помисляла за прекъсване или отричане. Прочетох много книги, които трансформираха възприемането ми напълно за живота, освен за футбола и спорта. Спортната логика на психиката е материя, която би била потребна на всеки състезател. Силно предлагам да се чете подобен вид литература.

Преди година издаде книга. Имаше ли съответна концепция и цел зад написването й и съумя ли да я реализираш досега?

Книгата има цел и концепция. Дала съм частичка от себе си във всеки написан ред. Благодарна съм за противоположната връзка, която получавам. Издадох книгата, с цел да покажа един образец по какъв начин нормално момиче с фантазии се бори с всички провокации, които й сервира животът. С книгата съумях да докосна доста от читателите и мощно се надявам от ден на ден и повече да пораства ползата към книжното ми богатство.

Целта на книгата не е да ми донесе милиони, а да дам на всеки, отворил страниците, малко вяра, религия, храброст и поддръжка. Имаме потребност от малко и можем да реализираме задачите си. Аз имам вяра, че книгата може да стимулира читателите. И да, мога самоуверено да кажа, че осъществих концепцията си. Да издам книга беше една от фантазиите ми. И не щеш ли на 21.12 ще стане една година от реализирането на фантазията ми.

Трябвало ли е да се справяш с предубеждения по време на кариерата си?

Живеем в едно доста необяснимо време. В клопката на естествени катаклизми, биологични отклонения и всевъзможни към този момент признати за естествени промени. Предразсъдъците са част от всекидневието на 90% от популацията. Отдавна съм спряла да се поддавам. Преди време се ядосвах, впечатлявах и губех от силата и позитивното си въодушевление. Е, към този момент съм малко по-голяма и сполучливо съумявам да преминавам през предразсъдъците.

Женският футбол се развива с големи темпове в последното десетилетие. Кои са главните разлики, които виждаш, защото твоята дейна кариера се развива точно в този интервал?

Прогресът на женския футбол е с големи мащаби. Има доста разлики, които мога да изброя, само че желая да се спра на една, която мисля че е най-важна. Мъжете стартират да почитат от ден на ден и повече женския футбол. А това е крачката, от която имаме потребност, с цел да успеем да превърнем обичаното занимание в специалност и метод на живот.

Дори и у нас за женската страна на играта стартира да се приказва от ден на ден. Имаме ли ресурсите, с цел да достигнем обичайно равнище във връзка с развиването на женския футбол?

Радостен е фактът, че и в България се повдига тематиката за женския футбол. Смятам, че имаме запаси и имам вяра, че скоро ще дойдат и резултати от положените старания досега. Ние не сме надалеч от развитите страни, само че имаме потребност от повече поддръжка и несъмнено, самообладание. Развитието лишава време, а това не се харесва на доста хора в страната.

Обмисляла ли си завръщане в България под някаква форма?

За момента давам всичко от себе си, с цел да стигна мечтаните върхове. Смятам да играя до колкото ми разрешат силите и опциите. След като приключа с дейната кариера ще реша дали да се прибера в България.

Ти си измежду най-успешните ни състезателки. Какво би посъветвала младите девойки, които също имат предпочитание да се захванат с професионалния футбол?

Бих ги насърчила да упражняват доста усърдно и да имат вяра в себе си. Всичко се учи, геният се развива, само че без предпочитание и дисциплинираност мъчно може да стигнеш до професионалния спорт. Не на последно място би трябвало да има развлечение. Футболът е игра, най-великата, само че въпреки всичко игра.

И за край, Симона – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект в идните месеци?

Пожелавам освен на себе си, а на Вас и всички Ваши читатели здраве, персонални и професионални триумфи. Едни топли и щастливи коледни и новогодишни празници, и несъмнено, доста мотиви за наслада и споделени усмивки.