Българската етническа група обхваща 84.6% от населението на България, или

Българската етническа група обгръща 84.6% от популацията на България, или 5 118 494 души. Делът им понижава с 0.2 процентни пункта за 10 години. Турците са 508 378 (8.4% от населението), с 0.4% по-малко, в сравнение с през 2011 година. Като роми са се самоопределили 4.4%, или 266 720 души в страната.

Това демонстрират окончателните данни от националното броене през 2021 година за етнокултурните характерности, показани през днешния ден от Националния статистически институт (НСИ) на семинар в Боровец. Те са настоящи към 7 септември 2021 година. И при трите съществени етноса в България има понижение в абсолютния брой на популацията, което следва трендовете в демографските процеси у нас.

Въпросите за етнокултурните характерности бяха доброволни, както през последните три преброявания, и данните са изчислени единствено на база далите отговор на тези въпроси хора. Като други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.6% от популацията. Не могат да се самоопределят 15 746  души (0.3%). Отговор “Не искам да отговоря ” са дали 63 767 (1.0% от отговорилите) души.
Графата “Други ”
В графата „ Други “ етническите групи са както следва:

– помашка – близо 15 хиляди души;

– съветска – 14 хиляди души (данните са настоящи към 7 септември 2021 година, т.е. преди началото на войната), които са се нараснали с близо 4 хиляди по отношение на 2011 г.;

– българо-мохамеданска – 10 849;

– арменска – 5306 души; тя е намаляла от над 6000 души, колкото са били през 2011 г.;

– украинска – 3239 души (данните са настоящи към 7 септември 2021 година, т.е. преди началото на войната);

– британска – 2894 души;

– каракачанска – 2071 души;

– влашка – 1643 души;

– гръцка – 1625 души;

– еврейска – 1153 души;

– македонска – 1143 души;

– татарска – 1129 души;

– италианска – 865 души;

– полска – 824 души

– румънска – 863 души;

Дадени са още 16 хиляди отговора, които са разнородни и не са били категоризирани.

Доброволността и персоналното самоопределяне коментира зам.-председателят на Национален статистически институт Диана Янчева.

“Никой не може да задължи никого да се самоопредели. Дали сме опция хората да кажат, че не желаят или че не могат да се самоопределят ”, сподели тя. По отношение на самоопределянето разяснява, че даже и преброител да вижда едно, в случай че преброяваният каже друго, той е задължен да впише казаното, а не друго:

“Ти можеш да виждаш едно, ти го виждаш, че е българин, само че той споделя: “Не, аз съм марсианец ”. Ти си задължен да запишеш това, което е отговорено.

Имаме и зевзеци, не можем да им се сърдим. Има някои, които се чувстат и като табуретки, няма какво да се лъжем, има и такива отговори. Важното е, че са малко и не могат да повлияят на трендовете и главната конструкция, която се обрисува след обработката на данните ”.

Примерът с марсианеца не е фиктивен. Действително има дал отговор по този начин жител, а от Национален статистически институт не издават от коя област е той.

Най-големият дял самоопределили се като българи е регистриран през 1975 година Тогава 90.9% са се самоопределили по този начин. Най-многобройно турско население е регистрирано през 1900 година: 14.2%. При ромите годината на броене с най-голям % е 2011 година – 9.4 на 100.

Янчева разяснява и въпроса защо при броене предишния септември данните се афишират в този момент.

Докато преброяването лиши месец, обработката на данните коства към година, тъй като има софтуерно време, с цел да бъдат въведени анкетните карти, които по-късно е належащо да се валидират и редактират там, където е належащо поради несъвместими неща.

Има и непреброени хора, множеството от които са били добавени към общата цялост на база данни от административните регистри. „ Не е машинален развой, за всеки се действа поединично и в основата стои условието това лице да се срещне най-малко в два държавни регистъра, с цел да бъде прибавено към популацията, което живее в България “, увери зам.-председателят на Национален статистически институт.

Има хора, които са открити единствено в един указател. Тях сме ги оставили настрани, сподели Янчева, само че добави, че те са доста малко: „ 1000-2000 души не могат да извърнат колата във връзка с обрисувалите се трендове “.

Градове vs. села

В началото на предишния век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето българското население се е урбанизирало доста повече спрямо ромите и турците. Към 7 септември 2021 година в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал от 1900 година до 2021 година продължава да живее в селата.

Разпределение на етносите по области

Българската етническа общественост доминира във всички области без Кърджали и Разград. В област Кърджали популацията от българския етнос е 29.0%, а в област Разград – 39.7%.

Самоопределилите се като турци в област Кърджали са 64.5%, в област Разград са 50.4%, в Търговище – 37.7%, в Силистра – 37.1% и в Шумен – 31.3%. В петте области живее съвсем половината от популацията, самоопределило се като турско – 48.4%.

Ромите са по-равномерно разпределени и са във всички области на страната. Най-голям е делът им в област Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%. Следват Шумен с 8%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.

Застаряване

Застаряването на популацията в България, особено за последните десетилетия, визира в най-голяма степен българската етническа общественост. При нея делът на популацията на 65 и повече години е 25% към 7 септември 2021 година.