Тандемът Пеевски-Борисов може да отвлече Гражданите за европейско развитие от демократичния им път
Българската народна власт е в заплаха и всички, които милеят за нея, би трябвало да загърбят партийните си пристрастия и да се опълчват на опитите за налагане на автокрация и авторитаризъм в страната. Може тези термини да звучат неразбираемо и пресилено, само че за жалост те разказват тъкмо протичащото се: основни институции са завладени и употребяват власт и принуждение, с цел да постановат ползите на една избрана политическа върхушка, обединена частично на корупционна основа.
Фактите са следните:
От година и нещо тече развой, в който служби, разследване, прокуратура и съд се употребяват, с цел да се унищожават опозиционни партии: първо беше АПС на Доган, в този момент се прави опит с ПП-ДБ;
Пряката цел на този опит е да се постанова напън върху кметове от тези партии, с цел да се откъснат те от опозицията и да минават към ДПС-Ново начало или ГЕРБ. Непряката цел е да се компрометират водачите на опозиционните партии и да се унищожат структурите и поддръжката им;
В разработки, траяли месеци, службите и проверяващите упражняват напън над кметове, заместник-кметове и други опозиционери, с цел да ги накарат да свидетелстват един против различен или против партийните водачи, да ги откажат от партията им и да ги подтикват да преминат в политическия лагер на управляващите;
Използват се някакви възможни прегрешения на натисканите (например, неразбираеми планове за бъдещи корупционни действия), слагат им се всевъзможни клопки със записи и други хватки от репертоара на Петьо Еврото. Или пък напряко се скалъпва някакво подправено обвиняване, като в тази ситуация с кмета на Варна, което разчита на Пламенка или други куриозни, партизирани и израснали в клиентелната мрежа на ръководещите " очевидци " ;
Набедените опозиционери биват оставени в пандиза за наставление и в допълнение изнудване, като въпросите им се разпределят на угодни и подвластни съдии, които са склонни да извършват политически поръчки;
В резултат от всичко това границата за приложимост на наказателна принуда и принуждение против съперника беше неведнъж и систематично нарушавана.
Вече видяхме и другаде провал на демокрацията
Това е обстановката в родината. И преди са се случвали сходни произшествия, само че в този момент става дума за систематично провеждана интервенция против главната опозиционна партия и други неуместни за Пеевски-Борисов. В други страни крахът на демокрацията към този момент се е случвал по този метод. В Грузия, да вземем за пример, страната се ръководи от олигарси и политици от листата " Магнитски ", опозиционните водачи са в пандиза и фантазиите на грузинците за свободно и европейско бъдеще се изпаряват, в случай че не са се към този момент изцяло изпарили. България не е стигнала до тази точка, само че в случай че не се опълчи на развихрящата се политическа принуда, сигурно ще го направи.
Темата на преди малко приключилия международен конгрес на най-авторитетната интернационална политологическа асоциация IPSA в Сеул беше " Съпротива против автократизацията в поляризирани общества " (Resisting autocratisation in polarized societies). Повечето от отчетите бяха на тематика по какъв начин да се предотврати ерозията на демокрацията и нейното колабиране в автокрация в подтекст на съществено политическо опълчване вътре в актуалните общества.
Самата Южна Корея мина през декември 2024 година през опит за прелом, проведен от някогашния президент на страната Юн Сук-йол (от дясноконсервативната партия " Силата на народа " ), който вкара за малко военно състояние. На базата на този и други образци по света, могат да бъдат направени следните заключения и рекомендации за опазване на демокрацията:
1. Разделението на управляващите, самостоятелните съд и прокуратура са главен инструмент за попречване на срив на демокрацията. У нас нещата стоят зле в това отношение. Изпълняващият функционалността основен прокурор Борислав Сарафов е комфортен инструмент на тандема Пеевски-Борисов и като подобен беше оставен на поста си оттатък всевъзможни законови, конституционни и морални ограничавания. Висш съдебен съвет е с изминал мандат, в службите са все назначения на ДПС-ГЕРБ. Вертикалното разделяне на властта - кметовете на опозицията – са подложени на непрестанни офанзиви и биват правосъдно или по различен метод отстранявани от постовете им. Президентът Радев остава като вероятен контрапункт за ръководещите в конституционната система, само че и той не е заел безапелационна позиция по тематиката за автократизацията и политическата принуда. Със съпротивата си против еврото той в допълнение самичък се изолира от огромното проевропейско и про-демократично болшинство в България. В Южна Корея незабавно след опита за прелом и оповестяване на военно състояние депутатите в Народното събрание, водени от неговия ръководител, са бягали до работните места, прескачали са поставените от военните заграждения и са се добрали до залата, с цел да разгласят възобновяване на демократичния ред. Никой не желае от Наталия Киселова да прескача огради и да рискува живота си, само че тя най-малко може да не си затваря очите пред актове на проведена и целенасочена наказателна принуда против опозицията;
2. Управляващото болшинство и особено партиите в дясно в него (ГЕРБ) би трябвало да внимават да не тръгнат по властническа повърхност, като се сдружат с неприятни приятели. Политолозите Левицки и Зиблат настояват, че дясноконсервативното носи особена отговорност за колабирането на демокрацията, тъй като се поддава на властнически изкушения, както десните буржоазни партии и декор Папен през 1933 година са мислили, че ще употребяват Хитлер за лична ракета притежател. У нас тандемът Пеевски-Борисов може да се трансформира в главен инструмент за похищение на Гражданите за европейско развиване от демократичния им път. В ГЕРБ (а и в ДПС) има доста почтени и честни хора. Но тъкмо върху тях пада отговорността да изпратят сигнал до водачите си, че това, което става с тяхната директна или непряка благословия, е безусловно недопустимо. Ако Борисов не вижда заплахата от развихрилата се наказателна принуда, то той очевидно е изгубил качествата си на либерален водач, каквито несъмнено до момента е имал (въпреки сериозните му недостатъци във връзка с корупцията);
3. Опозицията, която отстоява демокрацията, би трябвало да е единна и да не се поддава на изкушението да се разцепва и фрагментира с партизански и идейно-чистофайнически цели. Там, където опозицията е слаба и разграничена (в Унгария и Сърбия, например), автократизацията е мощно напреднала и доста сложна за попречване. Същевременно обаче, не е належащо в опозицията да се вкарват и безусловно всички - просто на отрицателен принцип, тъй като това ще ѝ пречи да се трансформира в ефикасен управнически фактор: мъчно се ръководи с противоположни по желанията си партии. В български подтекст това значи, че ядрото на демократичната съпротива към ПП-ДБ би трябвало да се запази и уголемява и да не се мисли за опортюнистични доближавания с диаметрално противоположни партии на анти-Пеевски-Борисов принцип. Разбира се, всеки има отговорност да се опълчи на нарушаването на правилата на демокрацията, само че това не значи, че политическите разлики сред противопоставящите се изчезват;
4. Гражданите би трябвало да са подготвени да излязат и да отстояват правата си. У нас гражданското общество има и история, и капацитет за мирни митинги. Протестна вълна в поддръжка на демокрацията сега се случва и това е положителен факт. Тук и интелигенцията има особената отговорност да търси готовност и единение, а не да всява разкол и взаимно съмнение. В последна сметка всички, които си затварят очите пред откровената политическа принуда, правят сериозен грях освен в интелектуално отношение, само че и като граждани;
5. Международните фактори. И тук ситуацията е смесено. Интеграцията на България в Европейски Съюз и еврозоната е събитие, което оказва помощ на демокрацията. Поляризацията на обществата, която се ускорява от политици като Тръмп, е негативен фактор обаче. Подкрепата на новата американска администрация за крайнодесните и анти-европейците в Европейски Съюз е озадачаваща, само че по този начин или другояче тя ще има своите отблясъци и у нас, и в други страни. Изводът е, че България не съществува в интернационален парник за подрастващи демокрации, който да ѝ основава условия за развиване, близки до идеалните. Страната от ден на ден би трябвало да разчита главно на себе си в отбраната на личната си народна власт, въпреки че помощ извън ще продължи да има.
България има шансове и не трябва да ги губи
Този къс разбор демонстрира главните запаси и недостатъци на българската свободна народна власт. Положението не е изгубено, само че демократично мислещите хора – и в ръководството, и в опозицията – би трябвало да правят оценка заплахата трезво и обективно и да работят поредно по отношение на нея. България е покрай това да се трансформира в развита, просперираща, свободна и демократична страна. Ако се провали със свободата и демокрацията, бързо ще загуби и възможностите си за разцвет обаче.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Фактите са следните:
От година и нещо тече развой, в който служби, разследване, прокуратура и съд се употребяват, с цел да се унищожават опозиционни партии: първо беше АПС на Доган, в този момент се прави опит с ПП-ДБ;
Пряката цел на този опит е да се постанова напън върху кметове от тези партии, с цел да се откъснат те от опозицията и да минават към ДПС-Ново начало или ГЕРБ. Непряката цел е да се компрометират водачите на опозиционните партии и да се унищожат структурите и поддръжката им;
В разработки, траяли месеци, службите и проверяващите упражняват напън над кметове, заместник-кметове и други опозиционери, с цел да ги накарат да свидетелстват един против различен или против партийните водачи, да ги откажат от партията им и да ги подтикват да преминат в политическия лагер на управляващите;
Използват се някакви възможни прегрешения на натисканите (например, неразбираеми планове за бъдещи корупционни действия), слагат им се всевъзможни клопки със записи и други хватки от репертоара на Петьо Еврото. Или пък напряко се скалъпва някакво подправено обвиняване, като в тази ситуация с кмета на Варна, което разчита на Пламенка или други куриозни, партизирани и израснали в клиентелната мрежа на ръководещите " очевидци " ;
Набедените опозиционери биват оставени в пандиза за наставление и в допълнение изнудване, като въпросите им се разпределят на угодни и подвластни съдии, които са склонни да извършват политически поръчки;
В резултат от всичко това границата за приложимост на наказателна принуда и принуждение против съперника беше неведнъж и систематично нарушавана.
Вече видяхме и другаде провал на демокрацията
Това е обстановката в родината. И преди са се случвали сходни произшествия, само че в този момент става дума за систематично провеждана интервенция против главната опозиционна партия и други неуместни за Пеевски-Борисов. В други страни крахът на демокрацията към този момент се е случвал по този метод. В Грузия, да вземем за пример, страната се ръководи от олигарси и политици от листата " Магнитски ", опозиционните водачи са в пандиза и фантазиите на грузинците за свободно и европейско бъдеще се изпаряват, в случай че не са се към този момент изцяло изпарили. България не е стигнала до тази точка, само че в случай че не се опълчи на развихрящата се политическа принуда, сигурно ще го направи.
Темата на преди малко приключилия международен конгрес на най-авторитетната интернационална политологическа асоциация IPSA в Сеул беше " Съпротива против автократизацията в поляризирани общества " (Resisting autocratisation in polarized societies). Повечето от отчетите бяха на тематика по какъв начин да се предотврати ерозията на демокрацията и нейното колабиране в автокрация в подтекст на съществено политическо опълчване вътре в актуалните общества.
Самата Южна Корея мина през декември 2024 година през опит за прелом, проведен от някогашния президент на страната Юн Сук-йол (от дясноконсервативната партия " Силата на народа " ), който вкара за малко военно състояние. На базата на този и други образци по света, могат да бъдат направени следните заключения и рекомендации за опазване на демокрацията:
1. Разделението на управляващите, самостоятелните съд и прокуратура са главен инструмент за попречване на срив на демокрацията. У нас нещата стоят зле в това отношение. Изпълняващият функционалността основен прокурор Борислав Сарафов е комфортен инструмент на тандема Пеевски-Борисов и като подобен беше оставен на поста си оттатък всевъзможни законови, конституционни и морални ограничавания. Висш съдебен съвет е с изминал мандат, в службите са все назначения на ДПС-ГЕРБ. Вертикалното разделяне на властта - кметовете на опозицията – са подложени на непрестанни офанзиви и биват правосъдно или по различен метод отстранявани от постовете им. Президентът Радев остава като вероятен контрапункт за ръководещите в конституционната система, само че и той не е заел безапелационна позиция по тематиката за автократизацията и политическата принуда. Със съпротивата си против еврото той в допълнение самичък се изолира от огромното проевропейско и про-демократично болшинство в България. В Южна Корея незабавно след опита за прелом и оповестяване на военно състояние депутатите в Народното събрание, водени от неговия ръководител, са бягали до работните места, прескачали са поставените от военните заграждения и са се добрали до залата, с цел да разгласят възобновяване на демократичния ред. Никой не желае от Наталия Киселова да прескача огради и да рискува живота си, само че тя най-малко може да не си затваря очите пред актове на проведена и целенасочена наказателна принуда против опозицията;
2. Управляващото болшинство и особено партиите в дясно в него (ГЕРБ) би трябвало да внимават да не тръгнат по властническа повърхност, като се сдружат с неприятни приятели. Политолозите Левицки и Зиблат настояват, че дясноконсервативното носи особена отговорност за колабирането на демокрацията, тъй като се поддава на властнически изкушения, както десните буржоазни партии и декор Папен през 1933 година са мислили, че ще употребяват Хитлер за лична ракета притежател. У нас тандемът Пеевски-Борисов може да се трансформира в главен инструмент за похищение на Гражданите за европейско развиване от демократичния им път. В ГЕРБ (а и в ДПС) има доста почтени и честни хора. Но тъкмо върху тях пада отговорността да изпратят сигнал до водачите си, че това, което става с тяхната директна или непряка благословия, е безусловно недопустимо. Ако Борисов не вижда заплахата от развихрилата се наказателна принуда, то той очевидно е изгубил качествата си на либерален водач, каквито несъмнено до момента е имал (въпреки сериозните му недостатъци във връзка с корупцията);
3. Опозицията, която отстоява демокрацията, би трябвало да е единна и да не се поддава на изкушението да се разцепва и фрагментира с партизански и идейно-чистофайнически цели. Там, където опозицията е слаба и разграничена (в Унгария и Сърбия, например), автократизацията е мощно напреднала и доста сложна за попречване. Същевременно обаче, не е належащо в опозицията да се вкарват и безусловно всички - просто на отрицателен принцип, тъй като това ще ѝ пречи да се трансформира в ефикасен управнически фактор: мъчно се ръководи с противоположни по желанията си партии. В български подтекст това значи, че ядрото на демократичната съпротива към ПП-ДБ би трябвало да се запази и уголемява и да не се мисли за опортюнистични доближавания с диаметрално противоположни партии на анти-Пеевски-Борисов принцип. Разбира се, всеки има отговорност да се опълчи на нарушаването на правилата на демокрацията, само че това не значи, че политическите разлики сред противопоставящите се изчезват;
4. Гражданите би трябвало да са подготвени да излязат и да отстояват правата си. У нас гражданското общество има и история, и капацитет за мирни митинги. Протестна вълна в поддръжка на демокрацията сега се случва и това е положителен факт. Тук и интелигенцията има особената отговорност да търси готовност и единение, а не да всява разкол и взаимно съмнение. В последна сметка всички, които си затварят очите пред откровената политическа принуда, правят сериозен грях освен в интелектуално отношение, само че и като граждани;
5. Международните фактори. И тук ситуацията е смесено. Интеграцията на България в Европейски Съюз и еврозоната е събитие, което оказва помощ на демокрацията. Поляризацията на обществата, която се ускорява от политици като Тръмп, е негативен фактор обаче. Подкрепата на новата американска администрация за крайнодесните и анти-европейците в Европейски Съюз е озадачаваща, само че по този начин или другояче тя ще има своите отблясъци и у нас, и в други страни. Изводът е, че България не съществува в интернационален парник за подрастващи демокрации, който да ѝ основава условия за развиване, близки до идеалните. Страната от ден на ден би трябвало да разчита главно на себе си в отбраната на личната си народна власт, въпреки че помощ извън ще продължи да има.
България има шансове и не трябва да ги губи
Този къс разбор демонстрира главните запаси и недостатъци на българската свободна народна власт. Положението не е изгубено, само че демократично мислещите хора – и в ръководството, и в опозицията – би трябвало да правят оценка заплахата трезво и обективно и да работят поредно по отношение на нея. България е покрай това да се трансформира в развита, просперираща, свободна и демократична страна. Ако се провали със свободата и демокрацията, бързо ще загуби и възможностите си за разцвет обаче.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ