Българската държавна администрация продължава да расте напълно безконтролно, достигайки стряскащите

Българската държавна администрация продължава да пораства изцяло безотговорно, достигайки стряскащите 145 623 чиновници през 2025 година, оповестяват от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Според икономическия разбор на специалиста Зорница Славова, основан на формалния Доклад за положението на администрацията, страната ни е изправена пред безспорен абсурд – до момента в който популацията понижава с 10% за последното десетилетие, армията от служители се усилва със същия %, макар внедряването на електронно ръководство и системи с изкуствен интелект.

Цифрова промяна без съкращения

Данните обрисуват система, която се цифровизира, само че отхвърля да се реформира. През 2025 година административните структури наброяват общо 590, от които 114 са централни, а 467 – териториални. Статистиката е безапелационна: страната устоя 2 267 служители на всеки 100 хиляди души от популацията.

Въпреки че държавните отчети отделят доста внимание на електронните услуги и даже мерят потреблението на изкуствен интелект, тази софтуерна рационализация не води до предстоящото редуциране на щата. Изнесените действия (аутсорсинг) също не облекчават тежестта върху бюджета, а функционален разбор на процесите е изработен в едвам 7% от ведомствата.

„ Работата се уголемява, с цел да запълни времето, несъмнено за нейното довеждане докрай “ – този Закон на Паркинсън идеално разказва протичащото се в държавните коридори, акцентират анализаторите. Според тях неналичието на междуобщински услуги и обединение на дублиращи се организации обрича страната на тежки и неоправдани разноски.

Пенсионери на двойна ясла и кухи щатове

Фините настройки на системата разкриват още по-притеснителна картина. Хиляди щатни бройки за експертни длъжности стоят незаети с месеци, което потвърждава, че тези позиции не са сериозно нужни и могат да бъдат заличени. Едновременно с това, страната продължава да заплаща заплати на хиляди чиновници, които към този момент са придобили право на пенсия.

Този проблем е най-остър в структури с право на ранно пенсиониране. В Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ над 400 заети имат право на пенсия, в Групово дело „ Охрана “ и ИА „ Борба с градушките “ обстановката е сходна.

„ В последна сметка, данните демонстрират, че българската администрация продължава да пораства по инерция, макар демографския спад и софтуерния прогрес “, подлага на критика системата Зорница Славова и прибавя, че в случай че не се предприеме териториална промяна, страната в никакъв случай няма да стане по-ефективна.

Реформи за милиарди евро

Проблемът излиза надалеч отвън рамките на елементарната статистика, когато се придвижи на макроикономическо равнище. Темата придобива сериозна тежест на фона на новия бюджет, където разноските на страната се чака да надвишават 51,13 милиарда евро (еквивалент на над 100 милиарда лв. преди приемането на България в еврозоната). Захранването на раздутата администрация е един от главните генератори на огромния бюджетен недостиг, който се покрива с нови задължения.

Експертите от ИПИ оферират коренно решение посредством въвеждането на строго предписание „ 20/10 “. То планува законово ограничение на броя на заетите в обществения бранш до най-много 20% от всички наети в стопанската система, и таван от 10% от Брутният вътрешен продукт за разноски за личен състав. Подобна мярка би свила държавния уред с близо 100 000 души, освобождавайки голям финансов и човешки запас за действителната стопанска система.