Българската държава все още не е взела решение за изграждане

Българската страна към момента не е взела решение за създаване на вместилище за погребение на радиоактивни боклуци и към момента се проучват разнообразни местоположения и разновидности. Такова, съгласно последната държавна тактика, би трябвало да бъде взето до 2033 година Това стана ясно от чуване по тематиката на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов в Народното събрание в петък.
Отговорно ръководство
Развитието на нуклеарната енергетика изисква отговорно ръководство на генерираните отработени горива и радиоактивни боклуци, изясни Малинов. Той добави, че съгласно законодателството на Европейски Съюз те би трябвало да се погребват в страната членка, в която са генерирани, в случай че няма съглашение да се употребява оборудване в друга страна.

В момента АЕЦ „ Козлодуй “ и притежателите на лицензи за потребление на радиоактивни източници отработват и съхраняват отработеното гориво междинно в обектите си до предаване на Държавното предприятие „ Радиоактивни боклуци “ (ДП РАО). Той изясни, че то също преработва и съхранява радиоактивни боклуци, само че не за непрекъснато.

В националното вместилище „ Радиана “, което към момента е в развой на създаване, ще се погребват съхраняваните до момента боклуци от хранилището в „ Нови хан “.
Защо не в Русия
Дългоживеещите средноактивни радиоактивни боклуци се образуват от разнообразни крайни артикули от преработката на отработено нуклеарно гориво, получени при употреба и извеждане от такава на нуклеарни реактори. Нормативната уредба изисква след кондиционирането и междинното им предпазване те да бъдат закарани в складове за геоложко погребение.

За отработване и междинно предпазване България разчиташе дълго време на контракта с Русия. Според Малинов финансовите условия и неналичието на нужда от решение на въпросите за приемане на високоативните боклуци е правел метода желан.

Тази процедура обаче сега е невъзможна и се търсят други възможности и се изследват софтуерни благоприятни условия за преправяне на отработено нуклеарно гориво от съответните реактори ", изясни Малинов. 

За отпадъците, които към този момент са изпратени в Русия и се съхраняват краткотрайно там, България също има обвързване да си ги одобри назад, само че не са известни параметри на отпадъка и изискванията на връщането му. 

След като се изпратят тези боклуци, може в средносрочен проект да бъдат държани в хранилището в АЕЦ " Козлодуй ", само че би трябвало да се търси стабилно решение, продължително за тяхното погребение, сподели Малинов. 
Гледа се към Северна България
Въпреки че министърът беше безапелационен и няколко пъти от трибуната означи, че решение за локация няма, от думите му стана ясно, че се преглежда регионът на Северна България. Той не даде отговор за съответно място, само че на база предварителни изследвания на опциите за създаване на вместилище, това е най-подходящата локация.

Изводът е, че България има подобаващи геоложки условия, а точно в Северна България, в мергелните масиви на мизийската плоча за създаване на вместилище за геоложко погребение “, сподели Малинов.

Според депутата Петър Петров от „ Възраждане “, който инициира чуването, става въпрос за Враца, където се преглеждат две села – Върбицаи и Сумер, както и Козлодуй.

Петров цитира отчет на Българска академия на науките (БАН) от 2011 година, в който се проучват 30 евентуално подобаващи места в страната и Сумер дава отговор на най-вече критерии.

Малинов изясни, че не е осведомен с отчета на Българска академия на науките от 2011 година, само че при всички положения той би трябвало да бъде обновен.
Планът
В примерния план-график в плана на обновена тактика на България е заложено до 2050 година да бъде изградено  вместилище за геоложко погребение. До 2033 година пък би трябвало да се осведоми обществеността и локалните управляващи, да се изготви капиталово предложение, както и Оценка на въздействието върху околната среда. Тяхното осъществяване обаче би стартирало едвам откакто Министерският съвет одобри решение за създаване на дълбокогеоложко вместилище за запазване на нуклеарни боклуци.

България преглежда и различни разновидности за погребването на отпадъците. Такъв е Финландия, която ще е първата страна, която ще има такова вместилище, и в случай че има подписано съглашение, утвърдено от Народното събрание за предпазване в други страни, тази опция ще бъде проучена.

Без съществуване на проект с подробни стъпки за въвеждане в употреба на оборудване за погребение на високорадиоактивни боклуци, всяко предложение за създаване на нова нуклеарна мощ не може да бъде прието за стабилно в капиталов план ", сподели Малинов, имайки поради 7 и 8 блок на АЕЦ " Козлодуй ". 
А Странджа?
В началото на тази година също се разясняваше къде в България е уместно да има такова вместилище. Депутатът от Движение за права и свободи доктор Джевдет Чакъров пита тогавашния енергиен министър Румен Радев дали в националната енергийна тактика на България ще залегне създаване на вместилище за дълготрайно запазване на отработено нуклеарно гориво и в случай че да, правени ли са изследвания дали има подобаващи за това места и кои са те.

В отговора тогава се споделяше, че вследствие на изчерпателен обзор на данните от геоложките изследвания, по предварително умозаключение, районите с подобаващи по химичен състав скали са – гранити в Югоизточна България и мергели в Дунавската низина. 

На съвещанието през днешния ден депутатът от ГЕРБ Жечо Станков пита Малинов дали Странджа е подобаваща и той отново повтори, че за момента има правени единствено предварителни изследвания. 

Търсят се подобаващи геоложки условия – няма съответно избрани места, минимум в Странджа ", сподели Малинов.