Българската държава ще плати висока цена за едно задържане, което

Българската страна ще заплати висока цена за едно задържане, което съдът дефинира като официално, автоматизирано и в нарушаване на съществени човешки права. Апелативният съд в Пловдив и прокуратурата са наказани солидарно да изплатят 280 000 лв. обезщетение на юриста и някогашен член на Висшия правосъден съвет Иван Димов поради противозаконното му задържане по европейска заповед за арест, издадена от Австрия – произвеждане, завършило с цялостното му оправдаване.

Решението е на Софийския градски съд, който отчасти почита желае на Димов по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Бившият арбитър, народен представител и член на Висш съдебен съвет претендираше 300 000 лв. за неимуществени вреди, породени от ареста му в България, последвалата екстрадиция и месеците, прекарани зад решетките и под домакински арест в Австрия. Съдът приема, че претърпените от него болки и премеждия, сривът в професионалната му известност и необятният медиен отзив оправдават присъждането на съвсем цялостния размер на желаното обезщетение.

Иван Димов беше арестуван при започване на февруари 2023 година край Раковски, до момента в който пътува към Сливен. Арестът му бе осъществен въз основа на европейска заповед за арест, издадена от австрийските управляващи, които проверяваха случай на хипотетично пране на пари в размер на 170 000 евро. Според изказванията в ЕЗА, сумата е била превеждана от австрийска банка към адвокатската сметка на Димов, след което той е нареждал следващи преводи по инструкции на собствен клиент.

Още тогава Димов съобщи, че става дума за нормална адвокатска активност – средства, постъпили по доверителна сметка от негови клиенти, които след това са били превеждани в други банки по силата на контракти, подписани от самите клиенти. В съответния случай е била показана и декларация, че парите не са с незаконен генезис. Въпреки това той беше арестуван под стража, а Окръжният съд в Пловдив в началото остави в действие най-тежката мярка за неотклонение.

По-късно Апелативният съд в Пловдив промени мярката в „ домакински арест “, а по-късно Окръжният съд отхвърли да съобщи Димов на австрийските управляващи поради основни неясноти в европейската заповед за арест. Основният мотив беше, че обвиняването е обвързвано с онлайн банкиране – активност, която по своята същина не е обвързана с съответно физическо място и която постоянно се оказва причина българските съдилища да отхвърлят осъществяване на ЕЗА.

Този отвод обаче се оказа краткотраен. На 21 март 2023 година Апелативният съд в Пловдив радикално промени позицията си и постанови предаването на Иван Димов на австрийските управляващи. С претекст, че против него няма формирано наказателно произвеждане в България и че приоритет следва да има делото в издаващата страна, съдът разпореди екстрадицията му. Димов беше арестуван още в правосъдната зала, а седмица по-късно – конвоиран в Австрия.

В претекстовете си по гражданското дело Софийският градски съд обръща особено внимание точно на този поврат и на метода, по който е приложена мярката „ задържане под стража “. От решението излиза наяве, че в Австрия Димов остава в ареста до 10 май 2023 година, след което мярката му е променена в домакински арест. На 27 юни той е изцяло оневинен, а присъдата не е обжалвана от прокуратурата – факт, който съгласно съда в допълнение подсказва неналичието на действителна нужда от задържането още през цялото време.

По делото държавното обвиняване и Апелативният съд в Пловдив оспориха опцията да носят отговорност, като акцентираха, че екстрадицията не съставлява наказателно произвеждане, а форма на интернационално правно съдействие. Според прокуратурата всички условия на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест са били спазени, а българският съд е работил в границите на непознато следствие, без да разполага с доказателствата по него.

Тези причини обаче не бяха възприети от съда. В решението си арбитър Богдана Желявска в детайли се базира на практиката на Европейския съд по правата на индивида, съгласно която лишаването от независимост е възможно единствено когато е резултат от действителна и самостоятелна преценка, когато е належащо и съразмерно и когато не съставлява автоматизирана последица от официално правно съображение.

Софийски градски съд приема, че в тази ситуация българските правосъдни органи са приложили задържането механично, без да проучват личността на Димов, професионалния му статус, здравословното му положение и опцията за по-лека мярка. Особено индикативен за неналичието на аргументираност е фактът, че единствено 45 дни след предаването му австрийският съд е приел, че няма учредения той да остане в ареста – събитие, което съгласно практиката на Европейски съд по правата на човека е сериозна индикация за първична незаконност на лишаването от независимост.

Съдът акцентира още, че българските институции не могат да се прикриват зад правилото на взаимно доверие сред страните членки на Европейски Съюз. Изпълняващата европейската заповед страна също носи отговорност за отбраната на главните права на лицето, а националните органи не са „ механически медиатори “, а длъжни да упражнят деен надзор върху съразмерността на задържането.

В рамките на делото бяха разпитани брачната половинка на Димов – Антонина Благоева, и дългогодишната му другарка Мирослава Белчева. Показанията им обрисуват тежките персонални последствия от задържането – освен за самия него, само че и за цялото му семейство. Според брачната половинка му Димов е претърпял „ фарс на задържане “, изпаднал е в мощен стрес, почнал е да подвига кръвно и е бил неколкократно извеждан от пандиза в болница. Семейството дълго криело протичащото се от 85-годишната му майка, а щерка му се изолирала изцяло и с месеци не излизала от стаята си.

Свидетелите описаха и за тежкия удар върху професионалния му престиж. Колеги и другари се отдръпнали, клиенти прекратили договорите си, а редица каузи се провалили. Случаят беше необятно отразен в медиите първоначално, до момента в който оправдателната присъда в Австрия остана съвсем незабелязана – дисбаланс, който съгласно съда е съдействал за задълбочаването на вредите.

В последна сметка Софийският градски съд одобри, че претърпените от Иван Димов болки и премеждия, общественото уронване на името му и продължителността на лишаването от независимост постановат отсъждане на обезщетение в размер на 280 000 лв., както и 1600 лв. за направените адвокатски разходи. Искът е почетен солидарно против Апелативния съд в Пловдив и прокуратурата – решение, което ясно демонстрира, че европейската заповед за арест не може да служи като автоматизиран инструмент за отнемане от независимост без действителна правосъдна преценка.

Решението не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Софийския апелативен съд