Историкът д-р Александър Стоянов: Османската и съветската власт са двете катастрофи, белязали България
Българската страна се е развивала и вървяла напред, когато българинът е осъзнавал, че страната не е нещо непознато, че идеята на страната и идеята на народа са идентични. Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът доктор Александър Стоянов, чиято най-нова книга " Българите сред две произшествия - 1396 - 1944 година " излезе при започване на септември.
Ученият е безапелационен, че рухването на България под османска власт в края на ХІV век и превратът от 9 септември 1944 година, когато у нас се открива руска власт са двете най-големи произшествия в нашата история.
" При другите две национални произшествия – Балканските войни и Първата международна война – страната ни релативно бързо преодолява последствията. Османската и руската управляващи остават прекомерно дълготрайни отрицателни натрупвания в съзнанието на българина ", акцентира доктор Стоянов.
Историкът със страдание означи, че 36 години след рухването на комунизма доста от нещата от онази ера не престават да участват в манталитета ни. Едно от тях е обвързвано с това по какъв начин възприемаме страната. " Продължаваме да възприемаме народа и страната като две обособени неща, а те в действителност са едно и също ", съобщи доктор Стоянов.
Той уточни, че след 9 септември страната действително се трансформира от една по-плуралистична, въпреки и ръководена до неотдавна властническо социална система, в една тоталитарна система, която е присъща за някои от европейските страни през този интервал, по-специално комунистическия Съветски съюз.
" Това води, естествено, до всички вероятни аберации в развиването на обществото, които произлизат от едно такова развиване, сходно и на разновидностите в множеството случаи в природата, които не постоянно са позитивни. В нашия случай, за жалост, не става въпрос за позитивна еволюция. Затова и съм употребявал термина " разновидност ", тъй като се получава едно деформиране на всичко в страната – политика, обществено развиване, културно развиване. Това е безусловно обикновено за всяка една тоталитарна система ", съобщи доктор Стоянов.
Няма добра тоталитарна система, безапелационен е историкът. " Не е като ние да сме изтеглили късата съчка, а примерно в Северна Корея, Виетнам или в Китай тоталитарната система да е добра? Тоталитарните системи са едни и същи на всички места ", уточни той.
Според него едно от нещата, които доста добре са се получили на българския тоталитаризъм е да убеди българина в една измислена действителност, обвързвана с неща като сякаш нулева престъпност, липса на обществени, материални и стопански проблеми и така нататък
" Колегите историци към този момент демонстрираха в доста проучвания, че става въпрос за престъпност безусловно сравнима и даже надвишаваща днешните равнища. Много съществени проблеми с стопанската система. Тук проф. Даниел Вачков беше извадил една статистика за 300-400 души на година, които умират при трудови злополуки, което е неуместно в съпоставяне със сегашните равнища. Броят на злополуките е бил същият като в този момент, само че при три пъти по-малко коли. Имало е обири, убийства, серийни убийци и така нататък ", означи доктор Стоянов.
Той напомни, че по времето на социализма България банкрутира три пъти. " Абсолютният проблем е, че цялостното осведомително затъмнение е оставяло чувството у хората, че в случай че нещо не се случва на тях, то не се случва въобще. Което е казусът ", добави историкът.
По отношение на усещането на Великите сили и тяхната политика по отношение на България доктор Стоянов счита, че най-адекватно държание е имал елитът след Освобождението ни през 1878 г.
" Поколението, което стартира да ръководи българската политика след Освобождението, сякаш по-добре е успявало да борави във взаимоотношенията си с Великите сили от настоящето. Това най-много се дължи на обстоятелството, че не са били толкоз уплашени от това, че някоя страна е огромна, а пък България е дребна. Някак си с доста повече тежест са участвали българските пратеници и представители в чужбина. По-равни са се държали по един или различен метод с тези велики страни. И това от време на време е било и в наш интерес, тъй като тъкмо в навечерието на Втората балканска война нашите дипломати се пробват надали не да държат сметка на съветския император какво счита да прави и какво не счита да прави. Тоест, имало е едно възприятие на горделивост, едно възприятие на тежест на това, че те съставляват една самостоятелна, свободна българска страна, едно българско царство ", акцентира доктор Стоянов.
Той счита, че в този момент нашите политици и дипломати доста постоянно се " държат като едни деца, които са отишли да попитат учителя за нещо в учебно заведение. Или на някой, който желае помощ от чичо си или от вуйна си, които вижда веднъж на 10 години, и някак си се усеща неловко да беседва с тях, което е доста тъжно ", разяснява историкът.
За новата си книга " Българите сред две произшествия - 1396 - 1944 година " доктор Стоянов показа, че се е опитал да опише в нея историята по този начин, както я преподава на своите възпитаници – по елементарен и наличен метод. Книгата също по този начин съдържа доста препратки към към този момент съществени, задълбочени писания, в които читателите могат да потърсят значително по-стойностно разглеждане на информацията.
" Идеята на тази книга е да събере есенцията от това, което българската академична общественост е разкрила, само че по някаква причина не доближава до българската общност като хрумвания, вероятности и настройки. Това, което се съдържа в нея, е минимумът обстоятелства, които по принцип би трябвало да знаем като българи. Нищо повече от това ", съобщи доктор Александър Стоянов.
Ученият е безапелационен, че рухването на България под османска власт в края на ХІV век и превратът от 9 септември 1944 година, когато у нас се открива руска власт са двете най-големи произшествия в нашата история.
" При другите две национални произшествия – Балканските войни и Първата международна война – страната ни релативно бързо преодолява последствията. Османската и руската управляващи остават прекомерно дълготрайни отрицателни натрупвания в съзнанието на българина ", акцентира доктор Стоянов.
Историкът със страдание означи, че 36 години след рухването на комунизма доста от нещата от онази ера не престават да участват в манталитета ни. Едно от тях е обвързвано с това по какъв начин възприемаме страната. " Продължаваме да възприемаме народа и страната като две обособени неща, а те в действителност са едно и също ", съобщи доктор Стоянов.
Той уточни, че след 9 септември страната действително се трансформира от една по-плуралистична, въпреки и ръководена до неотдавна властническо социална система, в една тоталитарна система, която е присъща за някои от европейските страни през този интервал, по-специално комунистическия Съветски съюз.
" Това води, естествено, до всички вероятни аберации в развиването на обществото, които произлизат от едно такова развиване, сходно и на разновидностите в множеството случаи в природата, които не постоянно са позитивни. В нашия случай, за жалост, не става въпрос за позитивна еволюция. Затова и съм употребявал термина " разновидност ", тъй като се получава едно деформиране на всичко в страната – политика, обществено развиване, културно развиване. Това е безусловно обикновено за всяка една тоталитарна система ", съобщи доктор Стоянов.
Няма добра тоталитарна система, безапелационен е историкът. " Не е като ние да сме изтеглили късата съчка, а примерно в Северна Корея, Виетнам или в Китай тоталитарната система да е добра? Тоталитарните системи са едни и същи на всички места ", уточни той.
Според него едно от нещата, които доста добре са се получили на българския тоталитаризъм е да убеди българина в една измислена действителност, обвързвана с неща като сякаш нулева престъпност, липса на обществени, материални и стопански проблеми и така нататък
" Колегите историци към този момент демонстрираха в доста проучвания, че става въпрос за престъпност безусловно сравнима и даже надвишаваща днешните равнища. Много съществени проблеми с стопанската система. Тук проф. Даниел Вачков беше извадил една статистика за 300-400 души на година, които умират при трудови злополуки, което е неуместно в съпоставяне със сегашните равнища. Броят на злополуките е бил същият като в този момент, само че при три пъти по-малко коли. Имало е обири, убийства, серийни убийци и така нататък ", означи доктор Стоянов.
Той напомни, че по времето на социализма България банкрутира три пъти. " Абсолютният проблем е, че цялостното осведомително затъмнение е оставяло чувството у хората, че в случай че нещо не се случва на тях, то не се случва въобще. Което е казусът ", добави историкът.
По отношение на усещането на Великите сили и тяхната политика по отношение на България доктор Стоянов счита, че най-адекватно държание е имал елитът след Освобождението ни през 1878 г.
" Поколението, което стартира да ръководи българската политика след Освобождението, сякаш по-добре е успявало да борави във взаимоотношенията си с Великите сили от настоящето. Това най-много се дължи на обстоятелството, че не са били толкоз уплашени от това, че някоя страна е огромна, а пък България е дребна. Някак си с доста повече тежест са участвали българските пратеници и представители в чужбина. По-равни са се държали по един или различен метод с тези велики страни. И това от време на време е било и в наш интерес, тъй като тъкмо в навечерието на Втората балканска война нашите дипломати се пробват надали не да държат сметка на съветския император какво счита да прави и какво не счита да прави. Тоест, имало е едно възприятие на горделивост, едно възприятие на тежест на това, че те съставляват една самостоятелна, свободна българска страна, едно българско царство ", акцентира доктор Стоянов.
Той счита, че в този момент нашите политици и дипломати доста постоянно се " държат като едни деца, които са отишли да попитат учителя за нещо в учебно заведение. Или на някой, който желае помощ от чичо си или от вуйна си, които вижда веднъж на 10 години, и някак си се усеща неловко да беседва с тях, което е доста тъжно ", разяснява историкът.
За новата си книга " Българите сред две произшествия - 1396 - 1944 година " доктор Стоянов показа, че се е опитал да опише в нея историята по този начин, както я преподава на своите възпитаници – по елементарен и наличен метод. Книгата също по този начин съдържа доста препратки към към този момент съществени, задълбочени писания, в които читателите могат да потърсят значително по-стойностно разглеждане на информацията.
" Идеята на тази книга е да събере есенцията от това, което българската академична общественост е разкрила, само че по някаква причина не доближава до българската общност като хрумвания, вероятности и настройки. Това, което се съдържа в нея, е минимумът обстоятелства, които по принцип би трябвало да знаем като българи. Нищо повече от това ", съобщи доктор Александър Стоянов.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ