Българската академия на науките излезе със становище - струва ли

Българската академия на науките излезе със мнение - коства ли си продължаването на плана АЕЦ „ Белене “. Заключението на учените е, че новата централа може да бъде финансово сполучлива при 2/3-ти от общо 90 сюжета, създадени от академията. Министерството на енергетиката ще предложи разбора за разискване и се надява следващата година да има консенсусно решение по тематиката - такова, че в последна сметка, да не бъдат изгубени вложените досега над 3 милиарда лв..

Проектът за създаване на АЕЦ „ Белене “ най-вероятно ще бъде размразен,като още веднъж ще се търси стратегически сътрудник на страната. Това стана ясно след представянето на разбора на Българската академия на науките.
проф. Александър Тасев, началник на плана към Българска академия на науките: Най-лошият вид би бил, в случай че нищо не се прави по този въпрос, в случай че в действителност се реши, че това, което е взето дотук просто го заравяме и завършваме.
Като най-негативен вид от Българска академия на науките дефинират страната ни да се опита да продаде реакторите, които към този момент сме купили от Русия. Според изчисленията на учените, бихме били на загуба.
проф. Александър Тасев, началник на плана към Българска академия на науките: Тука става въпрос за стока, която се поръчва с точна спецификация и би трябвало да си отиде на мястото, за което е предопределена. Другото е, че нормално производителят на оборудването, в тази ситуация и на реакторите, би бил по-добре да бъде и строителя.
От Академията са създали над 90 комбинации и десетки сюжети. При две трети от тях, планът „ Белене “ има финансов смисъл.
Българска академия на науките: Проектът АЕЦ "Белене " е жизнерадостен при цена 10,5 милиарда евро
При капиталов разход 10,5 милиарда евро, съответствие 70 на 100 притеглен към 30 на 100 личен капитал, рента най-много 4,5 на 100, планът АЕЦ "Бел...

Според изчисленията на Българска академия на науките централата би била печеливша, в случай че е на стойност, по-ниска от 10,5 милиарда евро, а личният капитал, вложен от страната и стратегически вложител, е до 30%. Останалата част би трябвало да се финансира от заем с рента не по-висока от 4,5%.

Според специалистите токът от втората АЕЦ би коствал сред 57 и 84 евро за мегаватчас, което е повече от два пъти спрямо цената на АЕЦ „ Козлодуй “.

Друга причина да бъде поискано строителството на централата е потребността от нови мощности, която би зародила след 2030 година

проф. Александър Тасев, началник на плана към Българска академия на науките: В България и в района се обрисува дефицит от 2000 мегавата базова мощ, която може да бъде нуклеарна, това е ясно.

Разбира се от Българска академия на науките са планували и сюжети, при които България може да работи и със в този момент съществущите мощности, само че не по-късно от 2050 година, когато ще излезе от употреба и последния блок на АЕЦ „ Козлодуй “.
Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Ние не сме в хипотезата да решаваме дали на България ѝ би трябвало нова нуклеарна мощ, дали не ѝ би трябвало нова нуклеарна мощ. Ние сме в догадка, в която имаме площадка за този план, имаме съоръжение, което в края на предходната година платихме.
Петкова е безапелационна, че анализът на Българска академия на науките ще бъде разгласен за публично разискване след февруари 2018 година когато Академията ще разгласява окончателния му вид.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Когато се взимат решения, които са свързани с такива огромни планове, дали ще се построява или не, това е решение, което би трябвало да бъде взето с консенсус, би трябвало да го вземем с ясното схващане, че ангажираме генерации напред.
Петкова не съумя да даде прецизен период за дефинитивно взимане на решението за градежа на Белене,но счита, че то не би трябвало да се протака прекомерно.