БАБХ: Месото е безопасно
Българската организация за сигурност на храните заяви, че взима всички законово открити ограничения и предлаганите на пазара храни от скотски генезис са безвредни за консумация и не съставляват риск за здравето на потребителите. Становището бе публикувано във връзка годишния отчет на Европейската организация по медикаментите. Документът проучва продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски страни през 2015 година Ето и цялостния текст на известието на БАБХ:
България взе участие в плана " Европейско наблюдаване на потреблението на ветеринарни антимикробни артикули “ /ESVAC/ на Европейски Съюз от 2011 година Целта на този план е, посредством събиране и анализиране на данни за продажбите на антимикробни ветеринарно медицински препарати (ВМП) в обособените страни, да се даде научна основа при стратегическото и оперативно обмисляне на ограниченията за ограничение на микробната устойчивост.
Ежегодните отчети на ESVAC не дават информация за действително използваните антимикробни ВМП при обособените типове и категории животни, а на база на данните за общите размери в дадена страна и посредством използване на математически модел да се показа информация за количествата антимикробни вещества, с които евентуално може да бъдат третирани всички животни. За задачата се употребява величината PCU /population correction factor/, която е техническо средство за премерване и не е равнозначно на кг.
На станица 78 от цитирания отчет, в данните за продажбите, подадени от България, категорично е посочено, че същите се дават от търговците на едро с ВМП непринудено и би трябвало да се интерпретират деликатно. Посочено е, че данните за 2014 година за България са непълни, което не разрешава правилен разбор на трендовете. В тази връзка е неточна интерпретацията за “скок ” в използването на антимикробни средства при животните в България, като се съпоставят механично данните за 2015г. /121,89 mg/PCU/ и данните за 2014г. /82,93 mg/PCU/.
Твърдението, че фермерите “тъпчат ” животните с медикаменти “за всеки случай ” е погрешно заради следното:
От 01.01.2006 година в България е в действие възбрана за потреблението на антибиотиците като растежни стимулатори и се съблюдава законовата наредба за нулева торерантност за наличие на антибиотици в стандартните фуражи. За да бъде създаден един медикаментозен фураж, за същия би трябвало да има издадена рецепта от ветеринарен доктор.
От показанията за приложимост в късите характерности, етикети и листовки на лицензираните за приложимост антимикробни ВМП е отпаднала опцията за използването им за профилактично отнасяне.
Отпускането на антимикробни ВМП става единствено против рецепта издадена от регистриран ветеринарен доктор в която е посочен оптималният брой ВМП, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.
Лицензирането за приложимост, търговията, съхранението и използването на ВМП, включително и антимикробни ВМП са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската активност и са обект на непрекъснат надзор от БАБХ.
БАБХ има създаден проект за битка с антимикробната устойчивост, учреден на правилата на Европейския проект за битка с антимикробната устойчивост и метода „ Едно здраве “.
Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова стратегия за надзор на останки от ветеринарномедицински артикули и замърсители от околната среда в храни и първични материали от скотски генезис (НМПКО), която има за цел да управлява неправилна приложимост на ВМП или неспазване на избраните карентни периоди. " Карентен период " е нужният период от време сред последното използване на ВМП върху животни при естествени условия на приложимост и клането им или приемането на хранителни артикули от тях, който подсигурява, че в храните от скотски генезис не се съдържат остатъчни вещества от ВМП в количества, превишаващи оптимално допустимите стойности за дейни вещества, избрани в Регламент (ЕС) № 37/2010. Програмата се изготвя според наредбите на законодателството, утвърждава се от Министъра на земеделието, храните и горите и се съгласува с Европейската комисия. В тази стратегия са включени изпитвания на разнообразни типове първични материали и храни от скотски генезис за антибактериални вещества (антибиотици, сулфонамиди и кинолони).
По този индикатор за 2015, 2016 и до края на месец септември 2017 година са осъществени следните изпитвания за останки от антибактериални вещества (изследвано е месо от едри преживни животни, от прасета, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци. Изследвано е също мляко, яйца, мед и аквакултури):
През 2015 година са изпитани общо 532 проби. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, посочила съществуване на сулфатиазол. По случая е извършено следствие и са подхванати съответните административни ограничения.
През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, посочили съществуване на тетрациклин. По всички случаи са извършени следствия и са подхванати съответните административни ограничения.
През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за съществуване на антибактериални вещества. Не са установени несъответстващи проби за съществуване на антибактериални вещества в храни и първични материали от скотски генезис.
България взе участие в плана " Европейско наблюдаване на потреблението на ветеринарни антимикробни артикули “ /ESVAC/ на Европейски Съюз от 2011 година Целта на този план е, посредством събиране и анализиране на данни за продажбите на антимикробни ветеринарно медицински препарати (ВМП) в обособените страни, да се даде научна основа при стратегическото и оперативно обмисляне на ограниченията за ограничение на микробната устойчивост.
Ежегодните отчети на ESVAC не дават информация за действително използваните антимикробни ВМП при обособените типове и категории животни, а на база на данните за общите размери в дадена страна и посредством използване на математически модел да се показа информация за количествата антимикробни вещества, с които евентуално може да бъдат третирани всички животни. За задачата се употребява величината PCU /population correction factor/, която е техническо средство за премерване и не е равнозначно на кг.
На станица 78 от цитирания отчет, в данните за продажбите, подадени от България, категорично е посочено, че същите се дават от търговците на едро с ВМП непринудено и би трябвало да се интерпретират деликатно. Посочено е, че данните за 2014 година за България са непълни, което не разрешава правилен разбор на трендовете. В тази връзка е неточна интерпретацията за “скок ” в използването на антимикробни средства при животните в България, като се съпоставят механично данните за 2015г. /121,89 mg/PCU/ и данните за 2014г. /82,93 mg/PCU/.
Твърдението, че фермерите “тъпчат ” животните с медикаменти “за всеки случай ” е погрешно заради следното:
От 01.01.2006 година в България е в действие възбрана за потреблението на антибиотиците като растежни стимулатори и се съблюдава законовата наредба за нулева торерантност за наличие на антибиотици в стандартните фуражи. За да бъде създаден един медикаментозен фураж, за същия би трябвало да има издадена рецепта от ветеринарен доктор.
От показанията за приложимост в късите характерности, етикети и листовки на лицензираните за приложимост антимикробни ВМП е отпаднала опцията за използването им за профилактично отнасяне.
Отпускането на антимикробни ВМП става единствено против рецепта издадена от регистриран ветеринарен доктор в която е посочен оптималният брой ВМП, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.
Лицензирането за приложимост, търговията, съхранението и използването на ВМП, включително и антимикробни ВМП са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската активност и са обект на непрекъснат надзор от БАБХ.
БАБХ има създаден проект за битка с антимикробната устойчивост, учреден на правилата на Европейския проект за битка с антимикробната устойчивост и метода „ Едно здраве “.
Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова стратегия за надзор на останки от ветеринарномедицински артикули и замърсители от околната среда в храни и първични материали от скотски генезис (НМПКО), която има за цел да управлява неправилна приложимост на ВМП или неспазване на избраните карентни периоди. " Карентен период " е нужният период от време сред последното използване на ВМП върху животни при естествени условия на приложимост и клането им или приемането на хранителни артикули от тях, който подсигурява, че в храните от скотски генезис не се съдържат остатъчни вещества от ВМП в количества, превишаващи оптимално допустимите стойности за дейни вещества, избрани в Регламент (ЕС) № 37/2010. Програмата се изготвя според наредбите на законодателството, утвърждава се от Министъра на земеделието, храните и горите и се съгласува с Европейската комисия. В тази стратегия са включени изпитвания на разнообразни типове първични материали и храни от скотски генезис за антибактериални вещества (антибиотици, сулфонамиди и кинолони).
По този индикатор за 2015, 2016 и до края на месец септември 2017 година са осъществени следните изпитвания за останки от антибактериални вещества (изследвано е месо от едри преживни животни, от прасета, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци. Изследвано е също мляко, яйца, мед и аквакултури):
През 2015 година са изпитани общо 532 проби. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, посочила съществуване на сулфатиазол. По случая е извършено следствие и са подхванати съответните административни ограничения.
През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, посочили съществуване на тетрациклин. По всички случаи са извършени следствия и са подхванати съответните административни ограничения.
През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за съществуване на антибактериални вещества. Не са установени несъответстващи проби за съществуване на антибактериални вещества в храни и първични материали от скотски генезис.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ