От П-1 до Balkan-1: Кратка история на БГ космическата индустрия
Българска компания изпраща в Космоса основан у нас спътник с научно-изследователска задача и евентуални изгоди за интернационалната сигурност. Нещо повече, Balkan-1 е част от бъдеща констелация със 120 спътника, която може да има районна и дори световна значителност. Не е изненада, че триумфът на компанията EnduroSat влезе в новините и стана мотив за основателна национална горделивост.
Това обаче не е (само) първа стъпка. На 500 километра над нас се случва завръщането на България на място, където тя е била преди десетилетия - и то преди доста други страни.
Поглед от Космоса: Какво ще могат 120-те български спътника Balkan
Наблюдение на граници и кораби, бърза реакция при бедствия и оптимизация на земеделието са измежду дилемите на констелацията
" Всяко изстрелване на сателит е удивително достижение на човечеството - освен на съответната нация или група страни, които са го основали. На второ място, няма по какъв начин ние да не се радваме, тъй като демонстрира, че лека бавно се връщаме на полето на този вид икономическо и научно състезание на страните ", изяснява пред Money.bg доцент доктор Алексей Стоев от Института за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките.
Източник:
Доц. доктор Алексей Стоев
Той припомня, че България в действителност е 18-ата галактическа страна със личен апарат в орбита и едвам шестата със собствен космонавт. Ако за полета на Георги Иванов от 1979 година към момента има място в общата памет, като че ли в сянка остава както свършеното от стотици специалисти в разнообразни посоки за същинската галактическа промишленост, с която разполага нашата страна до началото на 90-те, по този начин и триумфите на продължителите на тяхното дело през днешния ден.
Възход
Първият български галактически уред се споделя П-1. Разработен е още в края на 60-те от физици от Българска академия на науките, като той мери параметрите на йоносферната плазма.
През 1972 година приборът е инсталиран на спътника " Интеркосмос 8 " и е сполучливо употребен в орбита.
Голяма горделивост за нашите учени и експерти е спътникът " Интеркосмос-България-1300 " ( " Интеркосмос 22 " ). Той е с 14 български уреда - само телеметрията и служебните системи са съветски, показва доцент доктор Стоев.
Източник:
Част от екипа, работил по спътника
Изстрелян е в орбита през 1981 година и в продължение на две години посредством него е изучавано взаимоотношението сред магнитосферата и йоносферата на Земята. Спътникът и досега обикаля нашата планета.
По време на полета на втория ни космонавт - Александър Александров, са извършени към 15 опита в орбита. Български апарат се употребява за първото в историята директно проучване на Халеевата комета в границите на програмата " Венера - Халей ". Произведено у нас съоръжение е работило и на орбиталната станция " Мир ", както и на нейните прародители.
Източник:
Малко преди изстрелването на " Интеркосмос-България-1300 "
На смешка в Стара Загора споделят, че градът им е център на вселената. В това обаче има и детайл на истина. През 1961 година в града е открита първата астрономическа обсерватория отвън София.
" През 70-те години по концепция на създателите на галактическите проучвания в България - учен Кръстанов, учен Серафимов, учен Мишев, в Стара Загора се основава звено, което е прототип на една бъдеща галактическа промишленост ", показва доцент доктор Алексей Стоев.
Български водач в галактическите технологии притегли $10 милиона капитал
През последните 6 години бизнесът им пораства с над 200% годишно
Изградени са освен обсерватория, само че и Научно-производствено дружество " Космос " и Международен ситуационен център, изяснява ученият, който през днешния ден е шеф на филиала на галактическия институт на Българска академия на науките в града.
Как работят дружно? Когато откривателите работят по даден проблем на галактическата физика, дават абстрактен план за уред, който им е необходим. Предприятието го създава, а тогавашното участие на България в организацията " Интеркосмос " улеснява извеждането му в орбита. Телеметрията се приема от наземна станция в Стара Загора и се обработва до краен резултат в ситуационния център.
Три от приборите на борда на " Интеркосмос-България-1300 " са точно от Града на липите.
Трудни години
По думите на доцент Стоев всичко това е било основано до 1991-1992 година, като дори е бил в ход градеж на ново хале с т.нар " чиста стая " за произвеждане на галактическа инсталация.
" За страдание, тогавашното ръководство на страната реши, че този сегмент на науката, производството и стопанската система не е забавен за България и няма да се влагат пари. Всичко беше зарязано ", сбит е ученият.
Затова по думите му дори и сега обстановката е " жалка картинка " спрямо това, което е било позволено да се унищожи.
Има бъдеще
През последните години още веднъж виждаме присъединяване на български учени и конструктори във значими галактически научни планове. Така като щатен уред на Международната галактическа станция да вземем за пример има набор дозиметри (т.нар матрьошка), посредством които се изследват резултатите от радиационното облъчване върху разнообразни органи от човешкия организъм.
От много време най-интересните галактически вести в всеобщите медии са на първо място свързани с частния бранш и с разнообразни комерсиални приложения. Място единствено за бизнес ли има измежду звездите в епохата на Илон Мъск и Джеф Безос?
" При всички положения, частният бизнес ще играе основна роля в идващите 20-30 години. Той обезпечава целия набор от сателитни групировки, които са нужни за живота ни - радиоразпръскване, телевизионно разпространяване, предаване на комплицирани сигнали, отдалечено наблюдаване, премерване на радиация. Ролята на учените обаче никой не я отменил, тъй като главните правила на частния бизнес са свързани с образуване на облага. Частният бизнес ще върви ръка за ръка с учените - това става в Америка, в Русия, в Китай. Това ще стане и в България ", убеден е доцент доктор Алексей Стоев.
Източник:
Идентично копие на първия български спътник е непокътнато в Стара Загора и ще бъде част от паметник в парк " Артилерийски " в града
По думите му е похвално това, което EnduroSat прави в комерсиалната сфера и компанията би трябвало да получи поддръжката на страната - само че политиците не би трябвало да обръщат тил и на ангажираните с галактическа просвета. Според него е време България да стане пълновръстен член на Европейската галактическа организация, тъй като това би осигурило ресурсите и партньорствата за развиване на тази профилирана промишленост.
Доц. доктор Стоев е оптимист, че Стара Загора може да си върне старите позиции, а и да се наложи в нови сфери - като производството на лиофилизирани храни. Най-важното обаче е да се притегли ползата на младежите - тъй като промишленост без фрагменти не може да съществува.
Румънският галактически опит, който проработи на Международната галактическа станция
Когато технологиите доближават в действителност високо
В града след месец и половина провеждат фестивал на нововъведенията, ориентиран към младежите: " Точно галактическите проучвания, приложението на роботиката, 3D принтирането и изкуственият разсъдък в галактическите действия ще бъдат център на този фестивал ".
Ученият и в този момент работи с младежи с междузвездни фантазии. " Това е кариера за цялостен живот - няма да станат богати, само че ще живеят забавен живот ", споделя с усмивка той.
Това обаче не е (само) първа стъпка. На 500 километра над нас се случва завръщането на България на място, където тя е била преди десетилетия - и то преди доста други страни.

Поглед от Космоса: Какво ще могат 120-те български спътника Balkan
Наблюдение на граници и кораби, бърза реакция при бедствия и оптимизация на земеделието са измежду дилемите на констелацията
" Всяко изстрелване на сателит е удивително достижение на човечеството - освен на съответната нация или група страни, които са го основали. На второ място, няма по какъв начин ние да не се радваме, тъй като демонстрира, че лека бавно се връщаме на полето на този вид икономическо и научно състезание на страните ", изяснява пред Money.bg доцент доктор Алексей Стоев от Института за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките.

Източник:
Доц. доктор Алексей Стоев
Той припомня, че България в действителност е 18-ата галактическа страна със личен апарат в орбита и едвам шестата със собствен космонавт. Ако за полета на Георги Иванов от 1979 година към момента има място в общата памет, като че ли в сянка остава както свършеното от стотици специалисти в разнообразни посоки за същинската галактическа промишленост, с която разполага нашата страна до началото на 90-те, по този начин и триумфите на продължителите на тяхното дело през днешния ден.
Възход
Първият български галактически уред се споделя П-1. Разработен е още в края на 60-те от физици от Българска академия на науките, като той мери параметрите на йоносферната плазма.
През 1972 година приборът е инсталиран на спътника " Интеркосмос 8 " и е сполучливо употребен в орбита.
Голяма горделивост за нашите учени и експерти е спътникът " Интеркосмос-България-1300 " ( " Интеркосмос 22 " ). Той е с 14 български уреда - само телеметрията и служебните системи са съветски, показва доцент доктор Стоев.

Източник:
Част от екипа, работил по спътника
Изстрелян е в орбита през 1981 година и в продължение на две години посредством него е изучавано взаимоотношението сред магнитосферата и йоносферата на Земята. Спътникът и досега обикаля нашата планета.
По време на полета на втория ни космонавт - Александър Александров, са извършени към 15 опита в орбита. Български апарат се употребява за първото в историята директно проучване на Халеевата комета в границите на програмата " Венера - Халей ". Произведено у нас съоръжение е работило и на орбиталната станция " Мир ", както и на нейните прародители.

Източник:
Малко преди изстрелването на " Интеркосмос-България-1300 "
На смешка в Стара Загора споделят, че градът им е център на вселената. В това обаче има и детайл на истина. През 1961 година в града е открита първата астрономическа обсерватория отвън София.
" През 70-те години по концепция на създателите на галактическите проучвания в България - учен Кръстанов, учен Серафимов, учен Мишев, в Стара Загора се основава звено, което е прототип на една бъдеща галактическа промишленост ", показва доцент доктор Алексей Стоев.

Български водач в галактическите технологии притегли $10 милиона капитал
През последните 6 години бизнесът им пораства с над 200% годишно
Изградени са освен обсерватория, само че и Научно-производствено дружество " Космос " и Международен ситуационен център, изяснява ученият, който през днешния ден е шеф на филиала на галактическия институт на Българска академия на науките в града.
Как работят дружно? Когато откривателите работят по даден проблем на галактическата физика, дават абстрактен план за уред, който им е необходим. Предприятието го създава, а тогавашното участие на България в организацията " Интеркосмос " улеснява извеждането му в орбита. Телеметрията се приема от наземна станция в Стара Загора и се обработва до краен резултат в ситуационния център.
Три от приборите на борда на " Интеркосмос-България-1300 " са точно от Града на липите.
Трудни години
По думите на доцент Стоев всичко това е било основано до 1991-1992 година, като дори е бил в ход градеж на ново хале с т.нар " чиста стая " за произвеждане на галактическа инсталация.
" За страдание, тогавашното ръководство на страната реши, че този сегмент на науката, производството и стопанската система не е забавен за България и няма да се влагат пари. Всичко беше зарязано ", сбит е ученият.
Затова по думите му дори и сега обстановката е " жалка картинка " спрямо това, което е било позволено да се унищожи.
Има бъдеще
През последните години още веднъж виждаме присъединяване на български учени и конструктори във значими галактически научни планове. Така като щатен уред на Международната галактическа станция да вземем за пример има набор дозиметри (т.нар матрьошка), посредством които се изследват резултатите от радиационното облъчване върху разнообразни органи от човешкия организъм.
От много време най-интересните галактически вести в всеобщите медии са на първо място свързани с частния бранш и с разнообразни комерсиални приложения. Място единствено за бизнес ли има измежду звездите в епохата на Илон Мъск и Джеф Безос?
" При всички положения, частният бизнес ще играе основна роля в идващите 20-30 години. Той обезпечава целия набор от сателитни групировки, които са нужни за живота ни - радиоразпръскване, телевизионно разпространяване, предаване на комплицирани сигнали, отдалечено наблюдаване, премерване на радиация. Ролята на учените обаче никой не я отменил, тъй като главните правила на частния бизнес са свързани с образуване на облага. Частният бизнес ще върви ръка за ръка с учените - това става в Америка, в Русия, в Китай. Това ще стане и в България ", убеден е доцент доктор Алексей Стоев.

Източник:
Идентично копие на първия български спътник е непокътнато в Стара Загора и ще бъде част от паметник в парк " Артилерийски " в града
По думите му е похвално това, което EnduroSat прави в комерсиалната сфера и компанията би трябвало да получи поддръжката на страната - само че политиците не би трябвало да обръщат тил и на ангажираните с галактическа просвета. Според него е време България да стане пълновръстен член на Европейската галактическа организация, тъй като това би осигурило ресурсите и партньорствата за развиване на тази профилирана промишленост.
Доц. доктор Стоев е оптимист, че Стара Загора може да си върне старите позиции, а и да се наложи в нови сфери - като производството на лиофилизирани храни. Най-важното обаче е да се притегли ползата на младежите - тъй като промишленост без фрагменти не може да съществува.

Румънският галактически опит, който проработи на Международната галактическа станция
Когато технологиите доближават в действителност високо
В града след месец и половина провеждат фестивал на нововъведенията, ориентиран към младежите: " Точно галактическите проучвания, приложението на роботиката, 3D принтирането и изкуственият разсъдък в галактическите действия ще бъдат център на този фестивал ".
Ученият и в този момент работи с младежи с междузвездни фантазии. " Това е кариера за цялостен живот - няма да станат богати, само че ще живеят забавен живот ", споделя с усмивка той.
Източник: money.bg


КОМЕНТАРИ