Българо-гръцкият договор от 16 май 1912 г. (29 май по

Българо-гръцкият контракт от 16 май 1912 година (29 май по нов стил) е скришен съюзен контракт, подписан сред Царство България и Кралство Гърция в навечерието на Балканската война, детайл от Балканския съюз.

Договорът, подписан в София от българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов и от гръцкия пълномощен министър Димитриос Панас, регламентира военна взаимопомощ сред двете страни при положение на спор с Османската империя.

Съгласно член 1 от текста мотив за подобен спор може да стане както османско нахлуване против някоя от двете страни, по този начин и „ систематично нарушаване правата, произходящи от трактатите или главните правила на интернационалното право “.

Конкретните военни задължения на двете страни по контракта са конкретизирани на 22 септември (5 октомври по нов стил) с българо-гръцката военна конвенция​. Тя задължава България да взе участие в идната война с минимум 300 000 бойци, а Гърция - със 120 000 души сухопътна войска и с бойния си флот.

Териториалните разногласия сред двете страни за Солун и Южна Македония остават неуредени. Това е една от аргументите за експлоадирането на Междусъюзническата война незабавно след успеха на Балканския съюз над османците.