Стъкленият таван: Защо корпоративна България си остава "мъжки клуб"?
Българките са измежду най-високообразованите дами в Европа и лидерки в софтуерния бранш, само че когато става въпрос за действителна власт и ръководство, вратите пред тях се затварят. Тази тревожна диспропорционалност е един от главните акценти в новия Доклад за равнопоставеността на дамите и мъжете в България за 2025 година, чийто план е оповестен за публично разискване.
Прочетете още
Данните разрушават мита, че неналичието на подготовка е спънка за кариерно израстване. Жените съставляват 27% от ИКТ експертите у нас , което е доста над междинното за Европейски Съюз равнище от 20%. Нещо повече – 36% от всички приключили висше обучение в STEM специалности (наука, технологии, инженерство и математика) в България са дами.
Парадоксът е забележим и при разбора на безработицата: 63,9% от записаните безработни дами са с висше обучение - или съвсем 2 на 3 дами . За съпоставяне, при безработните мъже делът на висшистите е едвам 36,1% - 1 на 3 мъже. Жените са доста по-активни и в повишението на квалификацията си, като съставляват 71,25% от сполучливо приключилите професионално образование безработни лица.
Къде тогава е казусът? Според отчета, той е съсредоточен по върховете на корпоративната стълбица. В най-големите български сдружения, регистрирани на фондовата борса, относителният дял на дамите като членове на управителни препоръки е едвам 17,4% . Още по-драстична е неналичието на дами на най-висшата позиция – единствено 6,3% заемат поста „ Председател “ .
Неслучайно в европейския Индекс за тъждество сред половете за 2025 година България отбелязва най-слабия си резултат в домейна " Власт " – едвам 25,6 точки, което ни отрежда 19-то място в Европейски Съюз. Докато тези патриархални бизнес модели не бъдат демонтирани, големият учебен и експертен капацитет на българските дами ще остава подценен и необработен.
В опит да бъде пропукан този крепко бетониран стъклен таван, страната е принудена да търси законодателни решения под натиска на Европейския съюз. В момента тече процедура по въвеждане на европейската Директива 2022/2381, чиято съществена цел е изкуствено да усъвършенства салдото сред половете измежду шефовете на сдруженията, позволени до борсовата търговия.
Въпреки че законопроектът е признат на първо четене в Народното събрание през октомври 2025 година, окончателното му гласоподаване необяснимо буксува. Забавянето е толкоз съществено, че Министерството на труда и обществената политика неведнъж е сезирало Народното събрание с предизвестие за действителен риск от пускане на наказателна процедура против България. Тази институционална тромавост е още един признак за скритата опозиция против допускането на дами до действителните лостове за ръководство на огромните капитали.
На фона на общата мрачна статистика, отчетът откроява и компании, които потвърждават, че равнопоставеността по върховете не просто е допустима, само че и работи чудесно. Добър образец е „ Експириън България “, където лидерският екип се състои от 7 души, 4 от които са дами. За да преодолее предразсъдъците, компанията е въвела категорично условие при всяка оповестена позиция за работа наложително да се интервюират и дами претенденти.
Сходен е казусът и с ВиК оператора „ Софийска вода “, където посредством специфични стратегии за развиване на експертния капацитет („ Жени в управлението “), дамите към този момент заемат цели 56% от управителните позиции в сдружението . Тези „ бели лястовици “ потвърждават, че когато корпоративната просвета целеустремено търси експертизата, полът престава да бъде преграда.
Корпоративният стъклен таван обаче не съществува във вакуум – той е огледален облик на разпределението на властта в цялото общество. Според европейските данни за 2025 година, политическата власт у нас също остава непокътната мъжка територия. Жените заемат едвам 25% от депутатските места в Народното събрание и към 27,8% от позициите в националното държавно управление.
Най-тревожни обаче остават публичните настройки, които подхранват това неравноправие. По данни от проучване на Евробарометър за 2024 година, трима от четирима български мъже (75%) са твърдо уверени, че са по-амбициозни от дамите в политиката, а съвсем 63% от самите дами са склонни да се съгласят с това. Докато този традиционен метод на мислене господства, стъкленият таван ще продължи да лишава стопанската система и ръководството ни от големия потенциал на най-образованата част от нацията.
Прочетете още
Данните разрушават мита, че неналичието на подготовка е спънка за кариерно израстване. Жените съставляват 27% от ИКТ експертите у нас , което е доста над междинното за Европейски Съюз равнище от 20%. Нещо повече – 36% от всички приключили висше обучение в STEM специалности (наука, технологии, инженерство и математика) в България са дами.
Парадоксът е забележим и при разбора на безработицата: 63,9% от записаните безработни дами са с висше обучение - или съвсем 2 на 3 дами . За съпоставяне, при безработните мъже делът на висшистите е едвам 36,1% - 1 на 3 мъже. Жените са доста по-активни и в повишението на квалификацията си, като съставляват 71,25% от сполучливо приключилите професионално образование безработни лица.
Къде тогава е казусът? Според отчета, той е съсредоточен по върховете на корпоративната стълбица. В най-големите български сдружения, регистрирани на фондовата борса, относителният дял на дамите като членове на управителни препоръки е едвам 17,4% . Още по-драстична е неналичието на дами на най-висшата позиция – единствено 6,3% заемат поста „ Председател “ .
Неслучайно в европейския Индекс за тъждество сред половете за 2025 година България отбелязва най-слабия си резултат в домейна " Власт " – едвам 25,6 точки, което ни отрежда 19-то място в Европейски Съюз. Докато тези патриархални бизнес модели не бъдат демонтирани, големият учебен и експертен капацитет на българските дами ще остава подценен и необработен.
В опит да бъде пропукан този крепко бетониран стъклен таван, страната е принудена да търси законодателни решения под натиска на Европейския съюз. В момента тече процедура по въвеждане на европейската Директива 2022/2381, чиято съществена цел е изкуствено да усъвършенства салдото сред половете измежду шефовете на сдруженията, позволени до борсовата търговия.
Въпреки че законопроектът е признат на първо четене в Народното събрание през октомври 2025 година, окончателното му гласоподаване необяснимо буксува. Забавянето е толкоз съществено, че Министерството на труда и обществената политика неведнъж е сезирало Народното събрание с предизвестие за действителен риск от пускане на наказателна процедура против България. Тази институционална тромавост е още един признак за скритата опозиция против допускането на дами до действителните лостове за ръководство на огромните капитали.
На фона на общата мрачна статистика, отчетът откроява и компании, които потвърждават, че равнопоставеността по върховете не просто е допустима, само че и работи чудесно. Добър образец е „ Експириън България “, където лидерският екип се състои от 7 души, 4 от които са дами. За да преодолее предразсъдъците, компанията е въвела категорично условие при всяка оповестена позиция за работа наложително да се интервюират и дами претенденти.
Сходен е казусът и с ВиК оператора „ Софийска вода “, където посредством специфични стратегии за развиване на експертния капацитет („ Жени в управлението “), дамите към този момент заемат цели 56% от управителните позиции в сдружението . Тези „ бели лястовици “ потвърждават, че когато корпоративната просвета целеустремено търси експертизата, полът престава да бъде преграда.
Корпоративният стъклен таван обаче не съществува във вакуум – той е огледален облик на разпределението на властта в цялото общество. Според европейските данни за 2025 година, политическата власт у нас също остава непокътната мъжка територия. Жените заемат едвам 25% от депутатските места в Народното събрание и към 27,8% от позициите в националното държавно управление.
Най-тревожни обаче остават публичните настройки, които подхранват това неравноправие. По данни от проучване на Евробарометър за 2024 година, трима от четирима български мъже (75%) са твърдо уверени, че са по-амбициозни от дамите в политиката, а съвсем 63% от самите дами са склонни да се съгласят с това. Докато този традиционен метод на мислене господства, стъкленият таван ще продължи да лишава стопанската система и ръководството ни от големия потенциал на най-образованата част от нацията.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ