Столичанки стават майки най-рано на 30
Българките раждат все по-късно първото си дете, само че с огромна разлика съгласно обитаемоте места. Средната възраст за София е 30,3 година, на другия полюс с 20,7 са в Сливен.
По последни данни междинната възраст, на която дамите у нас стават майки за първи път, е 27,5 година Още не може да се каже дали това ще отлепи страната от най-ниското място във възрастовата ранглиста за Европейски Съюз, където бяхме при последното обобщаване на данните. Там най-късните първи бебета се раждат от италианките – приблизително на 31,3, написа " 24 часа ".
Тенденцията първото майчинство да идва все по-късно е международна. Неблагоприятната от биологична чисто здравна позиция смяна е ненапълно обезщетена от напредъка на репродуктивните технологии. Но науката предизвестява, че са лимитирани опциите за разпъване на интервала за безпроблемно майчинство. Границите му зависят доста от продължителността на биологично закрепените детеродни години. Те оказват въздействие върху планирането на бременност, интервалите сред забременяванията, стремежи брой деца и изключително докога може да се отсрочва решението за последно бебе. През последните десетилетия има тренд дамите да отсрочват брака, да не се женят въобще, да оставят раждането за времето след одобряване в кариерата или да останат с едно дете. Учените предизвестяват, че времето за избор става все по-кратко.
Според метаанализ в “Хюмън репръдъкшън оупън 2022” с данни от 74 страни сега биологичният репродуктивен интервал на дамите варира от 30,9 до 39,3 години. На базата на изследването безплодието е главен проблем в международен мащаб. Засяга сред 8 и 12% от двойките, или 186 милиона души, и рискът пораства с възрастта. В интервала 19-26 година проблем имат 8% от дамите, съществени компликации се регистрират при 13-14% във възрастта 27-34 година и при 18% от 35- 39-годишните. През последните години съразмерно се усилват и репродуктивните проблеми при мъжете.
Освен биологични и генетични фактори въздействат и въздействията на средата и навиците на хората в детеродна възраст. Например множеството от изследванията, употребявани за разбора, оповестяват, че тютюнопушенето понижава биологичната репродуктивна дълготрайност.
В отговор на световния проблем медицината уголемява репродуктивния обсег посредством техники за астистирана репродукция. Най-популярно е инвитро оплождането във всичките му разновидности. В помощ на идеята за бебе са и криоконсервация и трансплантация на овариална тъкан, заледяване на яйцеклетки, майчинство посредством донорски яйцеклетки, криоконсервация на ембриони, угнетяване на интензивността на яйчниците по време на лекуване на рак, модулиране на първичния фоликул и още доста благоприятни условия за подкрепяне на зачеването. Крайната цел е крепко бебе – мярка за триумфа на напъните на многото ангажирани експерти и десетките години надграждане на медицинските техники.
По последни данни междинната възраст, на която дамите у нас стават майки за първи път, е 27,5 година Още не може да се каже дали това ще отлепи страната от най-ниското място във възрастовата ранглиста за Европейски Съюз, където бяхме при последното обобщаване на данните. Там най-късните първи бебета се раждат от италианките – приблизително на 31,3, написа " 24 часа ".
Тенденцията първото майчинство да идва все по-късно е международна. Неблагоприятната от биологична чисто здравна позиция смяна е ненапълно обезщетена от напредъка на репродуктивните технологии. Но науката предизвестява, че са лимитирани опциите за разпъване на интервала за безпроблемно майчинство. Границите му зависят доста от продължителността на биологично закрепените детеродни години. Те оказват въздействие върху планирането на бременност, интервалите сред забременяванията, стремежи брой деца и изключително докога може да се отсрочва решението за последно бебе. През последните десетилетия има тренд дамите да отсрочват брака, да не се женят въобще, да оставят раждането за времето след одобряване в кариерата или да останат с едно дете. Учените предизвестяват, че времето за избор става все по-кратко.
Според метаанализ в “Хюмън репръдъкшън оупън 2022” с данни от 74 страни сега биологичният репродуктивен интервал на дамите варира от 30,9 до 39,3 години. На базата на изследването безплодието е главен проблем в международен мащаб. Засяга сред 8 и 12% от двойките, или 186 милиона души, и рискът пораства с възрастта. В интервала 19-26 година проблем имат 8% от дамите, съществени компликации се регистрират при 13-14% във възрастта 27-34 година и при 18% от 35- 39-годишните. През последните години съразмерно се усилват и репродуктивните проблеми при мъжете.
Освен биологични и генетични фактори въздействат и въздействията на средата и навиците на хората в детеродна възраст. Например множеството от изследванията, употребявани за разбора, оповестяват, че тютюнопушенето понижава биологичната репродуктивна дълготрайност.
В отговор на световния проблем медицината уголемява репродуктивния обсег посредством техники за астистирана репродукция. Най-популярно е инвитро оплождането във всичките му разновидности. В помощ на идеята за бебе са и криоконсервация и трансплантация на овариална тъкан, заледяване на яйцеклетки, майчинство посредством донорски яйцеклетки, криоконсервация на ембриони, угнетяване на интензивността на яйчниците по време на лекуване на рак, модулиране на първичния фоликул и още доста благоприятни условия за подкрепяне на зачеването. Крайната цел е крепко бебе – мярка за триумфа на напъните на многото ангажирани експерти и десетките години надграждане на медицинските техники.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ