„Шпионка в анцуг“: Българката Цветанка, работила за Русия, сега се разхожда свободно във Виена
Българката Цветанка Д., живееща в Австрия, беше разкрита като част от шпионска мрежа, която оперира във Англия. Там шестима участници – също българи, към този момент са наказани. За разлика от тях, Цветанка е във Виена и продължава да живее необезпокоявана – макар доказателства, че е следила публицисти, в това число и основната редакторка на списание Рrofil Анна Талхамер.
Публикуваме нейния персонален роман, който обаче е и обществено предизвестие.
Анна Талхамер е основна редакторка на австрийското списание profil от март 2023 година Преди това е била водещ кореспондент в ежедневника „ Die Presse “. Специализира в проверяваща публицистика и политически разбори, с дълготраен фокус върху корупцията и сигурността. В този текст тя нарушава личното си предписание да не написа за себе си – тъй като историята я визира директно.
Внимание, става персонално. Това е история, в която имам роля. Обикновено заобикалям да пиша за себе си — човек не е справедлив. Защо въпреки всичко го върша в този момент? Защото това е случай, който ме слага в заплаха – и който сега провокира интернационален отзив. С изключение на Австрия, в известна степен. Бездействието на правосъдната система, мълчанието на мнозина по този въпрос в страната ми въздействат директно, те вредят на цялата журналистическа колегия – и заплашват страната.
За какво става въпрос? Българска гражданка е шпионирала по поръчка на избягалия някогашен началник на Wirecard Ян Марсалек (а затова и по поръчка на Владимир Путин) политици, шефа на контраразузнаването, други високопоставени пазители на секрети в областта на сигурността – и двама публицисти, в това число мен. Шестима нейни сътрудници преди малко бяха наказани в зрелищен развой в Лондон, до момента в който във Виена дамата се разхожда свободно. Защо? Добър въпрос.
Журналист съм от близо 20 години, през последните 10 се занимавам интензивно с корупционни и престъпни случаи. Когато правиш това, би трябвало да внимаваш. Не можеш да си страхливец. Веднъж, когато писах за ислямистки терористи, се наложи да ми бъде обезпечена защита.
Друг път политическа партия нае частен детектив, който да върви след мен – по-късно шефът на партията ми призна това на няколко бири и даже ми прочете от известията си в телефона по кое време и къде съм била. Не го рапортувах – в този момент той ми дължи доживот вътрешна информация.
Имаше и един предприемач, който ме посъветва да внимавам за капачките на коленете си, до момента в който прекосявам пешеходни пътеки. Всичко това беше неприятно, ненапълно рисково – само че постоянно съм се чувствала предпазена от страната – и ебило взимано насериозно.
Но Русия? ФСБ? Най-голямата разследваща работа в света с 350 000 чиновници? Изпраща прислужниците си по петите ми? Това е в действителност злокобно и в действителност рисково, в случай че се погледнат интернационалните случаи и познатите способи: от бойни токсини, през рухвания от прозорци до трупове в реки.
„ Защо аз? “, попитах почитан чиновник по сигурността, откакто предходната есен от държавна институция ме уведомиха, че съм била следена в продължение на месеци и че преносимият компютър и телефонът ми са били цел за кражба.
„ Защото си досадна “, сподели той. Добре, чувала съм го и преди. В случая той визираше обстойните ми следствия за хипотетично корумпирани чиновници от контраразузнаването, които евентуално са шпионирали за Русия – в подмяна са поллучавали подкупи от Ян Марсалек. Разследвах и неговите дейности, връзки с Русия и локалната политика (която също има положителни контакти с Русия и се е оставила да бъде употребена от Марсалек лично). Разкрих тези хора и скапах бизнеса им.
Това не би било допустимо без помощта на информатори – чиято идентичност също е обект на интерес.
В резулат ми е била " закачена " българка, живееща във Виена, част от интернационална шпионска клетка (все още ли е?), която ме е следила в продължение на месеци. Това став през лятото на 2022 година – знаем го от непокътнати чатове, въз основа на които успяхме отчасти да възстановим интервенцията.
През есента на 2024 година след месеци на наблюдаване дамата най-сетне е задържана от контраразузнаването. Изглежда тя е работила като шпионка – даже откакто нейните сътрудници към този момент са били задържани в Лондон напролет и след това наказани на дългогодишни присъди.
Какво я чака тук (бел. р. в Австрия)? Досега съвсем нищо. Въпреки интензивното (и качествено) следствие, правосъдната система още веднъж се оказва слабото звено. Жената е освободена от предварителния арест. Все отново е дала обещание, че ще приключи активността си за Путин.
Тя остава обвинена и показва подпомагане, с цел да избегне присъда. Исторически видяно, вероятността да получи присъда не е изключително висока. Във Виена – столицата на шпионите – в никакъв случай не е имало наказание за шпионаж. Обвинения също съвсем няма.
Разследващите органи са също толкоз фрустрирани, колкото и аз и други наранени – някои обмислят искове против страната. Защо никой не работи по това? Кой се грижи за нашата сигурност? Защо би трябвало сами да се пазиме, постоянно с цената на високи персонални разноски? Как може да работиш като самостоятелен публицист, когато си изправен пред сходно нещо и никой не му се опълчва? И за какво Австрия толкоз постоянно е безразлична, когато се разкриват интервенции, подкопаващи демокрацията? Нима не желаеме да се защитим? Защо не се работи по-строго? Какъв е смисълът от всичко това?
" Тя е с елеменарно мислене " – споделя прочут за нея (б. ред. българката Цветанка).
И колеги-журналисти ме питат това всеки ден. Дала съм доста изявленията – profil към този момент е световноизвестно издание, включително и в България. BBC пристигна във Виена, с цел да я следи с камера и да я пита за какво е правила това, което е правила.
Отговор: няма. „ Falter “ беше първата австрийска медия (след profil през декември), която в детайли разказа случая и неговата значителност (благодаря!) – това способства за сигурността. Прозрачността затруднява такива субекти да продължат шпионската си активност и в най-хубавия случай има предпазен, възпиращ резултат.
Затова и в този момент ще хвърлим светлина върху 49-годишната Цвети Д. Коя е тази жена?
С моята колежка Марина Делчева направихме взаимно следствие (Бел. р. Марина Делчева-Гланчниг е българска журналистка, която гради сполучлива кариера в Австрия. От 2014 година управлява икономическия отдел на вестник „ Wiener Zeitung “, а през 2023 година поема същата позиция в profil).
Цветанка отхвърли да приказва с нас, по тази причина потърсихме хора, които я познават. Първоначално тя има вяра, че коронавирусът е международна интрига на зли сили – това е през 2020 година След това става съперник на имунизациите. Когато Русия атакува Украйна през 2022 година, се трансформира в пламенна привърженичка на Русия и стартира да популяризира агитация против Запада, против Украйна и в интерес на Кремъл.
„ Не е неприятен човек. Просто е доста елементарна. И някъде по пътя потегли в неверната посока “, споделя някогашен неин прочут.
Изтритите ѝ профили в обществените мрежи демонстрират това: цупещи устни, секси поза в залата, стотици селфита с котката ѝ. Шпионка по спортен екип. Реалността постоянно е надалеч по-банална от всеки филм за Джеймс Бонд. А действителността на Цветанка Д. е цялостна с баналности.
Цветанка Д. не държи доста на публична работа – само че пари не ѝ липсват.
„ Дълго време нямах никаква концепция по какъв начин тази жена си изкарва прехраната “, споделя Пламен Б. „ Сега най-малко имам някаква визия. “ Той ръководи компания за разчистване в 16-и регион на Виена и през 2015 година за малко е бил неин шеф. Тогава тя чистила офиси и заведения. Б. я среща посредством другар, с който Д. имала връзка.
Знаем, че през 2014 година тя се реалокира от София във Виена. Майка ѝ към този момент живеела там. Днес тя е в жилище в 23-ти регион – отегчителен квартал.
„ Беше блага, само че доста елементарна жена. Не говореше непознати езици, даже съветски. Честно казано, не мога да допускам по какъв начин подобен човек става съветски сътрудник “, майтапи се Б.
Скоро се разделят по взаимно единодушие. Той не е удовлетворен от работата ѝ, а и тя няма огромно предпочитание да чисти. Продължава да се устоя с минимална обществена помощ и някой и различен краткотраен ангажимент. Очевидно – и с добре платени задания от съветски секрети служби – тъй като пари не ѝ липсват.
Цветанка Д. разгласява доста фотоси с котки. Но освен. В обществените мрежи тя качва фотоси в елегантни рокли, от скъпи ваканции – и от козметични процедури, които не са евтини.
„ Постоянно беше във Фейсбук и онлайн. Чудя се по кое време въобще имаше време да работи “, споделя Пламен Б. В интернет ясно проличава смяната ѝ. Според някогашни познати от 2020 година почнала да популяризира теории на конспирацията за Коронавирус, след това водила акция против имунизациите. Чувствала се дискриминирана като неимунизирана и имала компликации с намирането на работа, споделя прочут. Изразявала благосклонности към Австрийската партия на свободата и Херберт Кикъл – и намерено го заявявала онлайн.
След съветската инвазия в Украйна през 2022 година към това се прибавя проруска и антиевропейска агитация. Цветанка театралничи в тениски с Путин и пред съветския монумент. Днес всички тези постове са изтрити.
Цветанка Д. умерено може да бъде наречена фенка на Путин. На една от тениските ѝ написа: „ Чета ви мислите “.
Фактът, че шпионският кръг, оголен в Лондон, се състои от българи, не е инцидентен. От 2022 година съветското военно разузнаване (ГРУ) интензивно набира българи и сърби за дребни и по-големи шпионски задачи. Масовото рекрутиране и интервенция на Русия от ден на ден се трансформират в проблем за българските служби. Руските сътрудници не търсят единствено някогашни офицери от комунизма – те наемат и хора от проведената престъпност, която в двете страни има отлични връзки с политиката. Един от задържаните в Лондон също има престъпно минало.
Освен това за съветските сътрудници пътуванията в чужбина стават все по-рискови. Затова избират локални помощници. Колкото по-лоялни, невидими и необразовани – толкоз по-добре. В България и Сърбия благосклонностите към Русия, макар войната, към момента са относително високи. А след 2022 година доста руснаци се заселиха точно в тези две страни – и напълно не всички от тях са съперници на режима и войната.
Още по времето на Студената война българските сътрудници се славеха с преданост и постоянно вършеха „ мръсната работа “ за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Същото продължава и през днешния ден – изключително във Виена, където тази традиция като че ли остава необезпокоявана. Може би правораздаването не се усеща ангажирано да я приключи. Но ние – да. Ние няма да се оставим да бъдем сплашени. Ще продължим да разобличаваме сътрудниците под прикритие – доколкото можем. Да забележим кой кого ще надхитри.
Публикуваме нейния персонален роман, който обаче е и обществено предизвестие.
Анна Талхамер е основна редакторка на австрийското списание profil от март 2023 година Преди това е била водещ кореспондент в ежедневника „ Die Presse “. Специализира в проверяваща публицистика и политически разбори, с дълготраен фокус върху корупцията и сигурността. В този текст тя нарушава личното си предписание да не написа за себе си – тъй като историята я визира директно.
Внимание, става персонално. Това е история, в която имам роля. Обикновено заобикалям да пиша за себе си — човек не е справедлив. Защо въпреки всичко го върша в този момент? Защото това е случай, който ме слага в заплаха – и който сега провокира интернационален отзив. С изключение на Австрия, в известна степен. Бездействието на правосъдната система, мълчанието на мнозина по този въпрос в страната ми въздействат директно, те вредят на цялата журналистическа колегия – и заплашват страната.
За какво става въпрос? Българска гражданка е шпионирала по поръчка на избягалия някогашен началник на Wirecard Ян Марсалек (а затова и по поръчка на Владимир Путин) политици, шефа на контраразузнаването, други високопоставени пазители на секрети в областта на сигурността – и двама публицисти, в това число мен. Шестима нейни сътрудници преди малко бяха наказани в зрелищен развой в Лондон, до момента в който във Виена дамата се разхожда свободно. Защо? Добър въпрос.
Журналист съм от близо 20 години, през последните 10 се занимавам интензивно с корупционни и престъпни случаи. Когато правиш това, би трябвало да внимаваш. Не можеш да си страхливец. Веднъж, когато писах за ислямистки терористи, се наложи да ми бъде обезпечена защита.
Друг път политическа партия нае частен детектив, който да върви след мен – по-късно шефът на партията ми призна това на няколко бири и даже ми прочете от известията си в телефона по кое време и къде съм била. Не го рапортувах – в този момент той ми дължи доживот вътрешна информация.
Имаше и един предприемач, който ме посъветва да внимавам за капачките на коленете си, до момента в който прекосявам пешеходни пътеки. Всичко това беше неприятно, ненапълно рисково – само че постоянно съм се чувствала предпазена от страната – и ебило взимано насериозно.
Но Русия? ФСБ? Най-голямата разследваща работа в света с 350 000 чиновници? Изпраща прислужниците си по петите ми? Това е в действителност злокобно и в действителност рисково, в случай че се погледнат интернационалните случаи и познатите способи: от бойни токсини, през рухвания от прозорци до трупове в реки.
„ Защо аз? “, попитах почитан чиновник по сигурността, откакто предходната есен от държавна институция ме уведомиха, че съм била следена в продължение на месеци и че преносимият компютър и телефонът ми са били цел за кражба.
„ Защото си досадна “, сподели той. Добре, чувала съм го и преди. В случая той визираше обстойните ми следствия за хипотетично корумпирани чиновници от контраразузнаването, които евентуално са шпионирали за Русия – в подмяна са поллучавали подкупи от Ян Марсалек. Разследвах и неговите дейности, връзки с Русия и локалната политика (която също има положителни контакти с Русия и се е оставила да бъде употребена от Марсалек лично). Разкрих тези хора и скапах бизнеса им.
Това не би било допустимо без помощта на информатори – чиято идентичност също е обект на интерес.
В резулат ми е била " закачена " българка, живееща във Виена, част от интернационална шпионска клетка (все още ли е?), която ме е следила в продължение на месеци. Това став през лятото на 2022 година – знаем го от непокътнати чатове, въз основа на които успяхме отчасти да възстановим интервенцията.
През есента на 2024 година след месеци на наблюдаване дамата най-сетне е задържана от контраразузнаването. Изглежда тя е работила като шпионка – даже откакто нейните сътрудници към този момент са били задържани в Лондон напролет и след това наказани на дългогодишни присъди.
Какво я чака тук (бел. р. в Австрия)? Досега съвсем нищо. Въпреки интензивното (и качествено) следствие, правосъдната система още веднъж се оказва слабото звено. Жената е освободена от предварителния арест. Все отново е дала обещание, че ще приключи активността си за Путин.
Тя остава обвинена и показва подпомагане, с цел да избегне присъда. Исторически видяно, вероятността да получи присъда не е изключително висока. Във Виена – столицата на шпионите – в никакъв случай не е имало наказание за шпионаж. Обвинения също съвсем няма.
Разследващите органи са също толкоз фрустрирани, колкото и аз и други наранени – някои обмислят искове против страната. Защо никой не работи по това? Кой се грижи за нашата сигурност? Защо би трябвало сами да се пазиме, постоянно с цената на високи персонални разноски? Как може да работиш като самостоятелен публицист, когато си изправен пред сходно нещо и никой не му се опълчва? И за какво Австрия толкоз постоянно е безразлична, когато се разкриват интервенции, подкопаващи демокрацията? Нима не желаеме да се защитим? Защо не се работи по-строго? Какъв е смисълът от всичко това?
" Тя е с елеменарно мислене " – споделя прочут за нея (б. ред. българката Цветанка).
И колеги-журналисти ме питат това всеки ден. Дала съм доста изявленията – profil към този момент е световноизвестно издание, включително и в България. BBC пристигна във Виена, с цел да я следи с камера и да я пита за какво е правила това, което е правила.
Отговор: няма. „ Falter “ беше първата австрийска медия (след profil през декември), която в детайли разказа случая и неговата значителност (благодаря!) – това способства за сигурността. Прозрачността затруднява такива субекти да продължат шпионската си активност и в най-хубавия случай има предпазен, възпиращ резултат.
Затова и в този момент ще хвърлим светлина върху 49-годишната Цвети Д. Коя е тази жена?
С моята колежка Марина Делчева направихме взаимно следствие (Бел. р. Марина Делчева-Гланчниг е българска журналистка, която гради сполучлива кариера в Австрия. От 2014 година управлява икономическия отдел на вестник „ Wiener Zeitung “, а през 2023 година поема същата позиция в profil).
Цветанка отхвърли да приказва с нас, по тази причина потърсихме хора, които я познават. Първоначално тя има вяра, че коронавирусът е международна интрига на зли сили – това е през 2020 година След това става съперник на имунизациите. Когато Русия атакува Украйна през 2022 година, се трансформира в пламенна привърженичка на Русия и стартира да популяризира агитация против Запада, против Украйна и в интерес на Кремъл.
„ Не е неприятен човек. Просто е доста елементарна. И някъде по пътя потегли в неверната посока “, споделя някогашен неин прочут.
Изтритите ѝ профили в обществените мрежи демонстрират това: цупещи устни, секси поза в залата, стотици селфита с котката ѝ. Шпионка по спортен екип. Реалността постоянно е надалеч по-банална от всеки филм за Джеймс Бонд. А действителността на Цветанка Д. е цялостна с баналности.
Цветанка Д. не държи доста на публична работа – само че пари не ѝ липсват.
„ Дълго време нямах никаква концепция по какъв начин тази жена си изкарва прехраната “, споделя Пламен Б. „ Сега най-малко имам някаква визия. “ Той ръководи компания за разчистване в 16-и регион на Виена и през 2015 година за малко е бил неин шеф. Тогава тя чистила офиси и заведения. Б. я среща посредством другар, с който Д. имала връзка.
Знаем, че през 2014 година тя се реалокира от София във Виена. Майка ѝ към този момент живеела там. Днес тя е в жилище в 23-ти регион – отегчителен квартал.
„ Беше блага, само че доста елементарна жена. Не говореше непознати езици, даже съветски. Честно казано, не мога да допускам по какъв начин подобен човек става съветски сътрудник “, майтапи се Б.
Скоро се разделят по взаимно единодушие. Той не е удовлетворен от работата ѝ, а и тя няма огромно предпочитание да чисти. Продължава да се устоя с минимална обществена помощ и някой и различен краткотраен ангажимент. Очевидно – и с добре платени задания от съветски секрети служби – тъй като пари не ѝ липсват.
Цветанка Д. разгласява доста фотоси с котки. Но освен. В обществените мрежи тя качва фотоси в елегантни рокли, от скъпи ваканции – и от козметични процедури, които не са евтини.
„ Постоянно беше във Фейсбук и онлайн. Чудя се по кое време въобще имаше време да работи “, споделя Пламен Б. В интернет ясно проличава смяната ѝ. Според някогашни познати от 2020 година почнала да популяризира теории на конспирацията за Коронавирус, след това водила акция против имунизациите. Чувствала се дискриминирана като неимунизирана и имала компликации с намирането на работа, споделя прочут. Изразявала благосклонности към Австрийската партия на свободата и Херберт Кикъл – и намерено го заявявала онлайн.
След съветската инвазия в Украйна през 2022 година към това се прибавя проруска и антиевропейска агитация. Цветанка театралничи в тениски с Путин и пред съветския монумент. Днес всички тези постове са изтрити.
Цветанка Д. умерено може да бъде наречена фенка на Путин. На една от тениските ѝ написа: „ Чета ви мислите “.
Фактът, че шпионският кръг, оголен в Лондон, се състои от българи, не е инцидентен. От 2022 година съветското военно разузнаване (ГРУ) интензивно набира българи и сърби за дребни и по-големи шпионски задачи. Масовото рекрутиране и интервенция на Русия от ден на ден се трансформират в проблем за българските служби. Руските сътрудници не търсят единствено някогашни офицери от комунизма – те наемат и хора от проведената престъпност, която в двете страни има отлични връзки с политиката. Един от задържаните в Лондон също има престъпно минало.
Освен това за съветските сътрудници пътуванията в чужбина стават все по-рискови. Затова избират локални помощници. Колкото по-лоялни, невидими и необразовани – толкоз по-добре. В България и Сърбия благосклонностите към Русия, макар войната, към момента са относително високи. А след 2022 година доста руснаци се заселиха точно в тези две страни – и напълно не всички от тях са съперници на режима и войната.
Още по времето на Студената война българските сътрудници се славеха с преданост и постоянно вършеха „ мръсната работа “ за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Същото продължава и през днешния ден – изключително във Виена, където тази традиция като че ли остава необезпокоявана. Може би правораздаването не се усеща ангажирано да я приключи. Но ние – да. Ние няма да се оставим да бъдем сплашени. Ще продължим да разобличаваме сътрудниците под прикритие – доколкото можем. Да забележим кой кого ще надхитри.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ