Българка прави музей на Бай Ганьо във Виена
Българката Сашка Журкова е основател на откриването на музей на бай Ганьо ( “Музей на българските преселници в Австрия “) във Виена. Сънародничката ни живее в Австрия от повече от 30 години, споделя Българска телеграфна агенция.
„ Там сме от преди рухването на Тодор Живков. Това е цялостен разказ. Минахме през лагера за бежанци в Трайскирхен. После през едно малко алпийско селце със седем къщи, без магазини, без доктор, без аптека, без учебно заведение, само че сред хора със златни сърца. След това се преместихме в приказния град Мариацел, поклоннически център във федералната провинция Щирия. Следващото място, където живяхме и работихме, беше в градчето Китзее, покрай границата със Словакия. И най-после се установихме във Виена “, спомня си Сашка Журкова.
Тя е приключила „ Руска лингвистика “ и „ История “ в България, а по-късно „ Славистика “ и „ Етнология “ във Виенския университет. Издател и притежател е на двуезичния вестник „ Виена през днешния ден “, на чиито страници намират място освен настоящите тематики за града, само че и доста лирика и прозаичност от български създатели. Bgvoice.bg
Основател и живописен началник е на Международния конкурс „ Люба Велич “ за млади оперни артисти – Виена. Учредител на премиите „ Българин на годината “ (номиниране на българи по света и у нас – Виена), Международна премията „ Саломе “ за млади оперни гении – Виена “, и премията „ Автор на годината – Виена “ за женска белетристика.
Тя споделя, че концепцията за музея се е зародила доста от дълго време, преди към 30 години. Сашка е работила в Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в замъка на граф доктор Ладислаус Батяни в градчето Китзее, населявано от потомци на българските заселници градинари. Когато сред старинните книги в библиотека на музея открива първото издание на книгата „ Дунавска България и Балканът “, издадена през 1882 година в Лайпциг, написана от Феликс Каниц – етнограф и странник от Австро-Унгария, посещавал от 1860 до 1874 година България, тя взема решение, че в действителност би трябвало да се заеме с подобен план и че старите българи, пък и някои от новите (дейци на изкуството, писатели, лекари и академични преподаватели) заслужават да имат собствен музей. За нея е предизвикателство в един град като Виена, който е мултикултурен, да има емиграционен музей, който да се трансформира в средище на културите на преселниците – тъй като те имат големи културни и научни запаси и собствен принос в развиването на страната, в която живеят и са признали като своя татковина по желание.
Амбицията на Сашка е музеят „ Бай Ганьо “ ( “История на българските заселници в Австрия “) да отвори по-скоро порти. Концепцията към този момент е утвърдена от консултантския екип. Но следва да бъде приспособен за музеен обект. А и има доста незнайни поради характерните условия на пандемията.
Експозицията ще бъде насочена освен към вълнуващо опознавателното прекарване, а ще бъде и мултимедийна и интерактивна експозиция. Културен център за срещи с разнообразни дейни действия като кинопрожекции, промоции на преведени книги на български създатели, художествени изложения, танци, спектакъл, музика, представления, полемики, състезания, беседи, музеен магазин с български сувенири, кулинарен ъгъл с национални специалитети.
Експозицията ще има следните раздели: история на българското градинарство, на българското студентство, известни българи, история на емигрантския щемпел, културно-просветителски сдружения, Бай Ганьо във Виена – прототипи, просветители, писатели, дейци на културата и изкуството от Австро-Унгария с принос в публичния и културен живот на България като Иречек, Феликс Каниц.
