Българката губи сина и съпруга си и се отдава на

Българката губи сина и брачна половинка си и се отдава на мисионерство в Африка, като финансира плановете си със средства от криптовалута

„ Вървя през джунглата и какво, мислиш, виждам? Колиби от тиня... И вътре натъпкани всички – хора, крави, кози, кучета. Нещо невиждано в XXI век! – вълнува се Диана. – Пият мътна вода от реката, дружно с кравите и козите! “

„ Като вървях през тая джунгла, се почувствах като героиня от филм за XIX век “, споделя замислено българката. Точно по този начин съм си представяла достоверната жена мисионер – фина, сензитивна, съчувствена. Говори накъсано от неспокойствие, подготвена е да се разплаче, споделя bgvoice. bg

Животът удря грубо Диана Дойчинова. Губи наследник и брачен партньор и потегля да обикаля света с вярата да избяга от болката. А след това среща африканчета, също осиротели като нея, и взема решение да ги избави от нищетата.

Български и международен фолклор оживяват на Chicago Folk Festival
Родена е в София, учи за физиотерапевт, има семейство и две деца – момче и момиче. Новото хилядолетие ги заварва в Испания. „ Не бяхме емигранти, имахме прекрасен бизнес в София. Просто децата ни обожаваха испанския и през 2000 година отидохме да учат в Испания “, споделя тя.

Мъжът й е преводач от антични езици, може да работи отдалечено за български издателства и това им разрешава да пътуват доста. През 2008-а се реалокират в Ирландия. А

животът й нанася удар след удар
Първо губи и двамата си родители.

През 2015-а си отива синът й, от свръхдоза хероин, след епична 15-годишна борба с дрогата. Междувременно на мъжа й откриват израстък в мозъка. „ Беше в ремисия, беше добре, досега, в който откри сина ни и тотално се отхвърли да живее и да се бори. И той си отиде през 2016-а “, споделя Диана. Дъщеря й Ирена приключва университет в Мадрид, омъжва се за испанец и тя остава сама.

Тогава взема решение да се раздели с обичаната си Ирландия и с цялото си имущество, събирано там 8 години. Дори пуска публикация в обществените мрежи.

„ Раздадох всичко! От колата до хилките за тенис! Плазми, кухненски уреди, колела, облеклата и принадлежностите на сина ми и мъжа ми. Оставих си един куфар с парцалки. Той и през днешния ден е всичко, което имам. Така съм позната – като „ дамата с единия куфар “. Просто видях живота по друг метод, разделих се с имуществото и потеглих сама по света... “
Първо е Индия за 18 месеца, след това Непал.

„ Имах потребност да се поизлекувам
и това беше като санаториум за мен “, споделя тя. Пътува от Раджастан до най-южната точка на Индия, след това от Калкута потегля през Бангладеш, Китай.

Решава да отиде в Африка. Обикаля всички страни в източната част на континента. Харесва й климатът – към 25 градуса целогодишно.

В Африка тя се среща с мисионера Даниел Делибашев, който се грижи за подслона, изхранването и образованието на стотици деца в Уганда и Танзания (и за който BG VOICE разказа) Двамата работят дружно по разнообразни планове. Обикаля Уганда, Танзания, Руанда, Бурунди и Кения. „ Кения обаче ме сграбчи с хубостта си и взех решение да остана тук “, споделя тя.

През 2022-ра записва неправителствената организация Every Day Care for Africa (ЕDCA). „ Хората ми дадоха мисионерска виза “, споделя тя. Поддържа доста деца по гетата, а щерка й Ирена, която държи ресторант със брачна половинка си в Лансароте, Испания, също върви постоянно да й оказва помощ.

В момента Диана е в самия шубрак, в махала с „ рискова беднотия “, покрай градчето Китале. Сградата, в която са учили децата предходната образователна година, е рискова, и след дълги обиколки из региона Диана е намерила хубаво място. Радва се, че там кенийчетата могат да останат на интернат в нова, доста по-хубава постройка.
Никое от децата, за които се е грижила досега, не е с двама родители.

Обяснява, че в Кения е доста публикувана полигамията. Кенийците вършат деца, а след това се местят на друго място, там още веднъж вършат деца... „ В Кения всички живеят в племена и когато двама решат да се женят, питат от кое племе е другият, тъй като е доста евентуално да се окажат брат и сестра, поради тази полигамия “, изяснява дамата.

До момента се е грижила за 65 деца,
а от този месец е заварила още 125 сироти души на новото място. Така че поема грижата за изхранването, възпитанието и образованието на 180 африканчета.

Доскоро тя самата е живяла цели 7 месеца в пущинака, без ток. Преместила се е в най-близкото градче Китале, тъй като е значимо да поддържа контакти с политици и предприемачи, които да оказват помощ.
Прочети още

Писмо в бутилка от 1886-а откриха строители на жп правата Септември - Костенец
На остарялото място се закотвя, откакто ужасена вижда по какъв начин деца пият мътна вода на реката, дружно с кравите и козите. По най-бързия метод обезпечава машина за издълбаване на бунар. „ Дълбаха до 100 метра, струваше 12 хиляди $, бях събрала 10, 500, другите прибавих от личната си сметка, тъй като не желаех повече да виждам по какъв начин пият мръсна вода. Сега има вода освен за децата, само че и за цялото село “, споделя тя.

Втората й грижа е да инсталират слънчев панел с батерия, с цел да може от този бунар да се точи вода. „ На новото място, където ще преместя децата, също ще изкопаем подобен бунар “, решена е Диана.
Купила униформи на децата за учебно заведение, а те спели с тях, тъй като нямат други облекла. Децата са от 6- до 12-годишни, а Диана е окуражена непременно да се приключи новата постройка, където ще бъдат на интернат.

„ Трябва да се махнат от там, та те даже нямат какво да ядат! Правят им една царевична каша, като нашия качамак, само че по-рядка, може да се пие. С нея си пълнят коремчетата вечер, че другояче не могат да заспят гладни “, споделя тя.

Организира и построяването на парник за зеленчуци с доста семена от България.

„ Всичко е необикновено избуяло. Има табели на британски, на които написа: „ Зеле BG “, „ Домати BG “, смее се Диана. Сега за децата има пресни зеленчуци в обилие. На новото място тя желае да вкара стабилно съвременно земеделие с хоризонтално посаждане. Приятели турци от Лондон пък обезпечават за децата месо за курбан. Планира да направи и разплодник за риба.

„ А децата са необикновено надарени, просто би трябвало да им се даде късмет! Трябва някой да ги провежда! “, пали се Диана. Казва, че за разлика от други организации, които оказват помощ, само че вършат локалните хора подвластни, тя желае да обезпечи на своите деца независимост. Създава други източници на приходи и трансформира напълно съзнанието и мисленето им. Затова е известна и измежду политиците и високопоставените кенийци.
Казва, че ще се реалокира на друго място единствено когато се убеди, че ги е научила по какъв начин сами да си изкарват прехраната. Планира курсове по шиене, за подкастряне, ще се научат да отглеждат зеленчуци.

Дарители? „ Независима съм във финансово отношение “, споделя Диана. От доста години

се занимава с криптовалута,
като обезпечава добър приход за себе си и за бедните деца. „ Дойдох в Кения поради една криптомонета, основана тук. В Мумбаса, пристанищния град, с тази монета отвориха един магазин “, споделя тя.

Източник Сн.: Личен списък

За 16 крингула (криптовалута – б. а.) в Кения дават за една седмица огромни чували с пшенично и царевично брашно, захар, ориз. Диана няма какво да ги прави и стартира да се обажда по домове за сираци и да ги доставя с артикули.
„ Слава богу, че е тази криптовалута, дава ми опция да оказвам помощ в сериозни моменти, когато не мога да получа помощ “, споделя тя.

Заради работата си е решила казуса и с неприятната или изчезнала връзка. Снабдила се е с всевъзможни съоръжения за добър интернет, тъй че когато телефонът няма покритие, незабавно се включва Wi-Fi „ бисквитка “.

Приятелка от Лондон й дава пари особено за музикална уредба и всеки петък провежда за децата празненство. „ Те са толкоз надарени! Просто би трябвало да им се даде късмет. Едно дете напряко си е родено за доктор и ще се боря да осигуря средства за образованието му “, вълнува се Диана.

От 12 септември Диана Дойчинова е в България, защото в Хасково за повторно организират фестивала „ Подай ръка “. Организират го от 19 до 22 септември нейни фенове от обществените мрежи, като половината от средствата ще отидат за лекуването на болно дете от Хасково.
„ Те бяха събрали доста неща за децата - облекла, учебни принадлежности, които нямаше по какъв начин да пренеса, а митата са доста високи “, споделя тя. Затова основава организация, сходна на Неправителствени организации - CBO - Community Based Organisation. При нея няма никакви такси, само че се прави Life Tracking, т.е. чиновници от гранична полиция съпровождат пратката до дестинацията.

Чрез CBO нейните деца могат да получават цели контейнери без мито – облекла, пособия за учебно заведение, компютри. „ Който желае да помогне, може да научи всичко от уеб страницата на фондацията ни EDCA – https://www.edcafrica.org/ Там са оповестени и банковите ни сметки “, споделя Диана.

Кения тя кръстосва на мотор. „ Децата като ме видят, крещят отвред: „ Музунгу, музунгу! “ Това на техния език значи „ бяла жена “. Наричат ме Ди и като се лепнат за мен, не ме пускат “, вълнува се Диана. След като завърши с този план, счита да остане в Кения и да сътвори колкото е допустимо повече такива безусловно самостоятелни селища. „ А по-късно ще стартира да ги образовам на крипто, за какво не? “. Казва го напълно съществено.