България заема последно място в Европа и на Балканите по

България заема последно място в Европа и на Балканите по брой бъбречни трансплантации. Над 900 българи сега чакат донори за нов бъбрек. Тези тревожни данни споделят проф. Борис Богов и доктор Румен Филев. Нефрологията у нас търси нови пътища за развиване посредством стратегическо партньорство с Европейската бъбречна асоциация (ERA). Това съдействие обезпечава достъп до най-модерните европейски запаси и образования за българските експерти.

Медицинската общественост у нас вкарва значими промени в диагностиката на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). За първи път в България се употребяват обособени МКБ-кодове за другите стадии на заболяването. Новата подредба с кодове от N18.1 до N18.5 разрешава тъкмо разграничение на петте стадия на болестта. Досега системата работеше единствено с два кода, които описваха напредналите етапи. Ранните стадии оставаха на практика невидими за здравната система. Новите правила целят ранна предварителна защита, профилактика и съответна нефропротективна терапия. Това би трябвало да отдалечи оптимално във времето потребността от диализа или трансплантация.

Статистиката демонстрира, че към 12-14% от популацията в България страда от хронично бъбречно заболяване. За съпоставяне, междинният % за Европа е към 9%. В европейския указател 22% от пациентите на диализа са с диабет. Други 14% попадат там поради нелекувана хипертония. Често бъбреците страдат безшумно и пациентите не усещат признаци в ранните стадии. Липсата на профилактични прегледи води до разкриване на проблемите в доста напреднал етап. Проф. Богов акцентира, че българинът постоянно не познава своя персонален доктор.

Административната смяна към този момент задължава персоналните лекари да изследват интензивно рисковите групи. Това включва хора с диабет, хипертония и метаболитен синдром. Веднъж годишно те би трябвало да ревизират серумния креатинин и скоростта на гломерована дестилация. Изследва се и албумин-креатининовото отношение в урината. При разкриване на отклонения в първите три стадия, пациентът се наблюдава в доболничната помощ. Стадии 4 и 5 изискват наложително ориентиране към експерт нефролог.

Българската нефрологична асоциация (БНА) е основана през октомври 2024 година Тя към този момент сплотява 100 от общо 250 нефролози в страната. Всеки член на Българска народна армия получава автоматизиран достъп до всички европейски запаси и образования на ERA до 2027 година Това е първият случай, в който българско научно събитие получава такова самопризнание. Предстоящият конгрес през май ще събере водещи международни специалисти у нас. Сред тях е проф. Мустафа Аричи, който е ръководител на Европейската бъбречна асоциация.

Идеята е да създадем една постоянна основа, платформа, на която всеки нефролог може да стъпи решително, да почувства своята изгода в другите сесии, да не бъде скучно, да бъде динамично.

Специалистите предизвестяват за модерни закани за бъбречното здраве. Младите хора постоянно злоупотребяват с хранителни добавки, протеини и енергийни питиета. Високопротеиновите диети натоварват съществено бъбречната функционалност. COVID-19 също остави трайни следи върху таргетните органи. Пациентите с хронични болести преди пандемията в този момент демонстрират по-бързо утежняване на функционалностите. Тези късни затруднения изискват непрекъснато и деликатно здравно следене.

Бъбрекът страда безшумно и безсимптомно, а младежите постоянно имат вяра на инфлуенсъри вместо на сертифицирани лекари.

Ситуацията с трансплантациите остава сериозна заради административни и психически аргументи. Към началото на 2026 година 872 българи се нуждаят от трансплантация на органи съгласно данни на Министерството на здравеопазването. Въпреки компликациите, медицинските екипи не престават своята работа. В УМБАЛ „ Александровска “ бяха осъществени сполучливи бъбречни трансплантации на двама мъже точно на Великден. Специалисти от ВМА също регистрират интензивност с поредна чернодробна трансплантация в къси периоди. Обсъжда се и въвеждането на донорство след сърдечна гибел, което изисква скъпа техника.

България е на последно място на Балканите и в Европа по бъбречни трансплантации. Проблемът не е медицински, а административен и психически – липса на доверие и недостиг на координатори.

Парадоксална е обстановката с медикаментите в България. Най-скъпите международни лечения са налични, само че липсват евтини и ефикасни лекарства. Дистрибуторите стопират производството на медикаменти за 3-4 евро заради ниска облага. Това принуждава пациентите да минават на по-тежки и скъпи лечения. Лекарство за напреднала ХБЗ и диабет постоянно липсва на пазара. Пациентите са принудени да го купуват от прилежащи страни на цена от 6 евро.

Професионалните препоръки за здрави бъбреци включват банкет на най-малко 2 литра вода на ден. Здравословната храна и избягването на рискови диети са от основно значение. Профилактичният обзор един път годишно остава най-сигурната отбрана против затруднения. Експертите припомнят, че бирата не лекува бъбреците. Единствено чистата вода и навременната диагностика могат да предотвратят тежките последици на болестта.