Четвъртокласниците ни са 11-и по четене сред 50 страни
България заема 11 място в и проучването PIRLS 2016, което прави оценка уменията на децата в 4 клас да четат и да схващат литературни (художествени) и информативни (научнопопулярни) текстове измежду връстниците им в към 50 страни.
Това е най-хубавото достижение за българските възпитаници в проучването, което се организира през пет години от 2001 година насам, заяви Неда Кристанова - шеф на Центъра за оценяване в предучилищното и учебно обучение към МОН.
Това са и най-хубавите резултатите измежду останалите интернационалните проучвания на достиженията на учениците ни.
PISA: Едва 2% от учениците могат да работят в екип >>>
Участие в актуалното проучване са взели 4281 възпитаници от 153 учебни заведения, като междинната възраст на учениците е 10,8 година и включва с изключение на разнообразни проби по тема, само че и по какъв начин децата ги схващат и интерпретират.
Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки. Българските възпитаници са събрали 552 точки. На първо място е Русия с 581 точки, следва Сингапур, Хонгонг, Ирландия, Финландия, Полша. Съединени американски щати се подреждат след България с 549 точки. След нас са страни като Дания, Австрия, Германия, Испания, Белгия и Франция.
Изследването резервира международна наклонността девойките да се оправят по-добре в четенето от момчетата, като приблизително разликата сред тях е 19 точки. У нас по този индикатор разликата се резервира и е 15 точки.
Според оценката на PIRLS 2016 България е в напреднало ниво на четене и покачва резултатите си с 19 точки по отношение на проучване през 2011 година Учениците ни, които се оправят с четенето на ниско ниво са едвам 5%.
Изследването сочи факторите, които въздействат върху достиженията по четене: фамилната среда, посещаването на детска градина, образователната среда и отношението към четенето.
Родителите с по-високи просветителни опция - с над 100 книги у дома, интернет и лична стая за детето, заниманията с тях, визитата в детска и предучилищна група, въздействат най-силно върху уменията за четене и схващане на текстовете на четвъртокласниците.
Експертите чакат резултатите на българските възпитаници след 5 година да са още по-добри предвид на повишение обсега на децата в детската и предучилищна възраст.
До средата на февруари МОН ще получи цялостния разбор на резултатите от PIRLS 2016. Тогава ще бъде изработен отчет за положителните достижения и къде има да работи с децата от четвърти клас.
PIRLS се осъществя от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж, Съединени американски щати (TIMSS & PIRLS International Study Center, Boston College, USA) дружно с Международната асоциация за оценяване на достиженията в образованието (IEA).
От 2001 година проучването се организира на всеки пет години, като България взе участие в него за четвърти следващ път.
Това е най-хубавото достижение за българските възпитаници в проучването, което се организира през пет години от 2001 година насам, заяви Неда Кристанова - шеф на Центъра за оценяване в предучилищното и учебно обучение към МОН.
Това са и най-хубавите резултатите измежду останалите интернационалните проучвания на достиженията на учениците ни.
PISA: Едва 2% от учениците могат да работят в екип >>>
Участие в актуалното проучване са взели 4281 възпитаници от 153 учебни заведения, като междинната възраст на учениците е 10,8 година и включва с изключение на разнообразни проби по тема, само че и по какъв начин децата ги схващат и интерпретират.
Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки. Българските възпитаници са събрали 552 точки. На първо място е Русия с 581 точки, следва Сингапур, Хонгонг, Ирландия, Финландия, Полша. Съединени американски щати се подреждат след България с 549 точки. След нас са страни като Дания, Австрия, Германия, Испания, Белгия и Франция.
Изследването резервира международна наклонността девойките да се оправят по-добре в четенето от момчетата, като приблизително разликата сред тях е 19 точки. У нас по този индикатор разликата се резервира и е 15 точки.
Според оценката на PIRLS 2016 България е в напреднало ниво на четене и покачва резултатите си с 19 точки по отношение на проучване през 2011 година Учениците ни, които се оправят с четенето на ниско ниво са едвам 5%.
Изследването сочи факторите, които въздействат върху достиженията по четене: фамилната среда, посещаването на детска градина, образователната среда и отношението към четенето.
Родителите с по-високи просветителни опция - с над 100 книги у дома, интернет и лична стая за детето, заниманията с тях, визитата в детска и предучилищна група, въздействат най-силно върху уменията за четене и схващане на текстовете на четвъртокласниците.
Експертите чакат резултатите на българските възпитаници след 5 година да са още по-добри предвид на повишение обсега на децата в детската и предучилищна възраст.
До средата на февруари МОН ще получи цялостния разбор на резултатите от PIRLS 2016. Тогава ще бъде изработен отчет за положителните достижения и къде има да работи с децата от четвърти клас.
PIRLS се осъществя от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж, Съединени американски щати (TIMSS & PIRLS International Study Center, Boston College, USA) дружно с Международната асоциация за оценяване на достиженията в образованието (IEA).
От 2001 година проучването се организира на всеки пет години, като България взе участие в него за четвърти следващ път.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ