България губи позиции в Индекса за възприятие на корупцията
България зае 84-то място измежду 182 страни и територии в Индекса за усещане на корупцията за 2025 година, като получи 40 точки от 100 вероятни. Това демонстрира годишният Индекс за усещане на корупцията през предходната година, оповестиха от интернационалната организация „ Трансперънси Интернешънъл “ (Transparency International).
Това е най-ниският резултат за страната ни от 2012 година насам и значи сериозен сигнал за институционалната накърнимост и успеваемостта на антикорупционната система. Само за последните две години страната ни губи 5 точки, което е статистически значима смяна, която акцентира следствията от неефективни ограничения и липса на решителни дейности против дългогодишните клептократски мрежи.
Въпреки че Европа остава район с релативно ниски равнища на корупция в международен мащаб, напредъкът в битката с корупцията през последното десетилетие е най-малък. Средният резултат за Европейския съюз и Западна Европа в Индекса за усещане на корупцията е понижен от 66 на 64 точки, като 13 страни означават забележителен спад, а единствено седем реализират усъвършенстване. Това акцентира възходящата разлика сред формалните стандарти за положително ръководство и интегритет и действителното им използване.
Докато европейските страни се изправят пред припокриващи се провокации от политизирани институции до офанзиви против гражданското общество, нуждата от решителни водачи и мощни, самостоятелни институции в никакъв случай не е била по-очевидна, отбеляват от неправителствената организация.
Въпреки че в България законодателната рамка официално съществува, действителното използване на антикорупционните ограничения остава непоследователно. Националната антикорупционна тактика е замразена, редица рекомендации на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо сътрудничество и раз остават неизпълнени, а основни институции като Комисията за противопоставяне на корупцията и самостоятелните регулаторни органи не действат дейно.
Бизнесът усеща резултата на процедура. Според последни изследвания 55% от компаниите дефинират корупцията като сериозен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана. Това основава среда, в която бизнесът се приспособява към неписани правила, а капиталовите решения се забавят поради неустановеност и липса на предвидимост.
Гражданското общество също е подложено на последователен напън. Законопроекти за регистрация на задгранични сътрудници, нарочни парламентарни комисии за следствие на неправителствени организации и ограничение на финансирането им основават чувство за неустановеност и стигматизиране на дейни цивилен организации.
Липсата на поредни промени, политическата неустойчивост и слабият институционален потенциал не престават да попречват напредъка на страната в битката с корупцията.
Без подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи отрицателните трендове, които засягат както демократичното ръководство, по този начин и икономическото развиване на страната, се показва още в отчета на „ Трансперънси Интернешънъл “.
Това е най-ниският резултат за страната ни от 2012 година насам и значи сериозен сигнал за институционалната накърнимост и успеваемостта на антикорупционната система. Само за последните две години страната ни губи 5 точки, което е статистически значима смяна, която акцентира следствията от неефективни ограничения и липса на решителни дейности против дългогодишните клептократски мрежи.
Въпреки че Европа остава район с релативно ниски равнища на корупция в международен мащаб, напредъкът в битката с корупцията през последното десетилетие е най-малък. Средният резултат за Европейския съюз и Западна Европа в Индекса за усещане на корупцията е понижен от 66 на 64 точки, като 13 страни означават забележителен спад, а единствено седем реализират усъвършенстване. Това акцентира възходящата разлика сред формалните стандарти за положително ръководство и интегритет и действителното им използване.
Докато европейските страни се изправят пред припокриващи се провокации от политизирани институции до офанзиви против гражданското общество, нуждата от решителни водачи и мощни, самостоятелни институции в никакъв случай не е била по-очевидна, отбеляват от неправителствената организация.
Въпреки че в България законодателната рамка официално съществува, действителното използване на антикорупционните ограничения остава непоследователно. Националната антикорупционна тактика е замразена, редица рекомендации на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо сътрудничество и раз остават неизпълнени, а основни институции като Комисията за противопоставяне на корупцията и самостоятелните регулаторни органи не действат дейно.
Бизнесът усеща резултата на процедура. Според последни изследвания 55% от компаниите дефинират корупцията като сериозен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана. Това основава среда, в която бизнесът се приспособява към неписани правила, а капиталовите решения се забавят поради неустановеност и липса на предвидимост.
Гражданското общество също е подложено на последователен напън. Законопроекти за регистрация на задгранични сътрудници, нарочни парламентарни комисии за следствие на неправителствени организации и ограничение на финансирането им основават чувство за неустановеност и стигматизиране на дейни цивилен организации.
Липсата на поредни промени, политическата неустойчивост и слабият институционален потенциал не престават да попречват напредъка на страната в битката с корупцията.
Без подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи отрицателните трендове, които засягат както демократичното ръководство, по този начин и икономическото развиване на страната, се показва още в отчета на „ Трансперънси Интернешънъл “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ