ЕК: България все още не изпълнява условията за приемане на еврото
България към момента не извършва изискванията за приемане на еврото, регистрира през днешния ден Европейската комисия, оповестява Българска национална телевизия.
Страната ни не извършва критерия за ценова непоклатимост поради високата инфлация и националното законодателство в региона на паричната политика не е изцяло съвместимо с европейското.
България извършва останалите три критерия за еврозоната - за обществените финанси, обменния курс и дълготрайните лихвени проценти.
Еврокомисията показа през днешния ден отчетите за конвергенцията за 2022 за страните отвън еврозоната, измежду тях и нашата, които са правно задължени да вкарат еврото. Според Еврокомисията сега само Хърватия извършва и четирите критерия за приемане на еврото и законодателството ѝ е съвместимо с европейското.
Според Брюксел Загреб може да одобри еврото на 1 януари 2023 година. Хърватия е последната страна, която се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, а през 2020 дружно с България влезе в по този начин наречената чакалня за еврозоната.
Докладът за конвергенцията на Европейска комисия прави оценка напредъка на България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция към присъединението към еврозоната. Това са седемте страни членки отвън еврозоната, които са правно задължени да вкарат еврото.
В отчета се стига до заключението, че:
Само Хърватия и Швеция дават отговор на критерия за ценова непоклатимост.
Всички страни членки извършват критерия за обществените финанси, като се изключи Румъния, която е единствената страна членка, обект на процедура при несъразмерен недостиг.
България и Хърватия са двете страни членки, които извършват критерия за обменния курс.
България, Хърватия, Чехия и Швеция извършват критерия за дълготрайните лихвени проценти.
В отчета се установи, че Хърватия извършва четирите номинални критерия за конвергенция и нейното законодателство е изцяло съвместимо с условията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
С оглед на оценката на Комисията и като се вземат поради спомагателните фактори, които са от голяма важност за икономическата интеграция и конвергенция, в това число измененията в платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари, Комисията смята, че Хърватия извършва изискванията за приемане на еврото. Поради това тя одобри оферти за решение на Съвета и правилник на Съвета по отношение на въвеждането на еврото в Хърватия.
Съветът ще вземе окончателните решения по отношение на приемането на еврото от Хърватия през първата половина на юли след полемики в границите на Еврогрупата и на Европейския съвет и откакто Европейският парламент и ЕЦБ дадат мненията си.
Днешният отчет бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на Хърватия към приемането на еврото.
В отчета също по този начин се установи, че във всички подложени на оценка страни членки отвън еврозоната с изключение на Хърватия националното законодателство в региона на паричната политика не е изцяло съвместимо със законодателството за ИПС и с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Комисията прегледа също по този начин спомагателните фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети поради при оценката на устойчивостта на конвергенцията. Този разбор демонстрира, че прегледаните страни членки като цяло са добре интегрирани стопански и финансово в Европейски Съюз. Някои от тях обаче към момента изпитват макроикономически компликации и/или са изправени пред провокации, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да основат опасности за устойчивостта на процеса на конвергенция.
Ефективното осъществяване на промените и вложенията, избрани в техните национални проекти за възобновяване и резистентност, ще помогне за справяне с основни макроикономически провокации. Плановете на Унгария и Полша понастоящем се правят оценка от Комисията, с цел да се подсигурява, че всички критерии за оценка са изпълнени.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи: Днес Хърватия направи забележителна стъпка към приемането на еврото — нашата обща валута. По-малко от десетилетие след присъединението си към Европейски Съюз Хърватия е подготвена да се причисли към еврозоната на 1 януари. Това ще направи стопанската система на Хърватия по-силна и ще донесе изгоди за нейните жители, предприятия и общество като цяло. Приемането на еврото от Хърватия също ще направи еврото по-силно. Двадесет години след въвеждането на първите банкноти еврото се трансформира в една от най-мощните валути в света, подобрявайки виталния стандарт на милиони жители в целия Съюз. Еврото е знак на европейската мощ и единение. Поздравления за Хърватия!
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на стопанската система в полза на хората, съобщи: Хърватия показва огромна ангажираност, усърдие и неизменност в напъните си да извърши изискванията за приемане на еврото на 1 януари 2023 година Приемайки общата валута на Европа за своя, Хърватия ще завърши интеграцията си в Европейския съюз по-малко от десетилетие, откакто се причисли към него. Това е огромно достижение. То ще донесе действителни изгоди за хърватския народ и предприятия и ще направи хърватската стопанска система по-устойчива. Това демонстрира също, че еврото остава привлекателна и сполучлива международна валута. Нашата валута е знак на силата, единството и солидарността на Европа, в миг, в който тези качества са подложени на тестване от войната, която бушува по нашите граници.
Комисарят по въпросите на стопанската система Паоло Джентилони съобщи: Днешният ден е исторически миг от европейския път на Хърватия, който свидетелства за решителните старания, положени от хърватските управляващи, с цел да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Хърватският народ към този момент може да чака да се причисли към повече от 340 милиона жители, които употребяват еврото като своя валута, осигуряваща по този начин нужната непоклатимост в тези бурни времена. През годината, през която честваме двадесетата годишнина от въвеждането на еврото като физическа валута, еврозоната може да чака с неспокойствие да посрещне своя двадесети член.
Докладът за конвергенцията е основа за взимане на решение от Съвета на Европейски Съюз по отношение на това дали дадена страна членка извършва изискванията да се причисли към еврозоната. Докладът за конвергенцията на Европейската комисия се изготвя без значение от отчета за конвергенцията на ЕЦБ, като двата отчета се разгласяват по едно и също време.
Докладите за конвергенцията се разгласяват на всеки две години или когато е налице съответно искане от страна членка да бъде оценена нейната подготвеност да се причисли към еврозоната, какъвто беше казусът с Латвия през 2013 година Всички страни членки, като се изключи Дания, са правно задължени да се причислят към еврозоната. Ето за какво отчетът не обгръща Дания, която е договорила в Договора от Маастрихт уговорка за безучастие.
Въпреки че пандемията от COVID-19 и последвалото икономическо възобновяване през 2021 година оказаха доста въздействие върху констатациите в отчета за конвергенцията от 2022 година, въздействието на непровокираното съветското настъпление в Украйна, почнало през февруари 2022 година, върху историческите данни, употребявани за правенето на отчета, беше лимитирано. Степента, до която индикаторите за икономическа конвергенция са наранени от рецесията, провокирана от военната експанзия на Русия, както и от други настоящи стопански събития, е изцяло отразена в икономическите прогнози за 2022 година и 2023 година, които Комисията разгласява на 16 май 2022 година (икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2022 г.) и които се употребяват за оценка на устойчивостта на конвергенцията.
Страната ни не извършва критерия за ценова непоклатимост поради високата инфлация и националното законодателство в региона на паричната политика не е изцяло съвместимо с европейското.
България извършва останалите три критерия за еврозоната - за обществените финанси, обменния курс и дълготрайните лихвени проценти.
Еврокомисията показа през днешния ден отчетите за конвергенцията за 2022 за страните отвън еврозоната, измежду тях и нашата, които са правно задължени да вкарат еврото. Според Еврокомисията сега само Хърватия извършва и четирите критерия за приемане на еврото и законодателството ѝ е съвместимо с европейското.
Според Брюксел Загреб може да одобри еврото на 1 януари 2023 година. Хърватия е последната страна, която се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, а през 2020 дружно с България влезе в по този начин наречената чакалня за еврозоната.
Докладът за конвергенцията на Европейска комисия прави оценка напредъка на България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция към присъединението към еврозоната. Това са седемте страни членки отвън еврозоната, които са правно задължени да вкарат еврото.
В отчета се стига до заключението, че:
Само Хърватия и Швеция дават отговор на критерия за ценова непоклатимост.
Всички страни членки извършват критерия за обществените финанси, като се изключи Румъния, която е единствената страна членка, обект на процедура при несъразмерен недостиг.
България и Хърватия са двете страни членки, които извършват критерия за обменния курс.
България, Хърватия, Чехия и Швеция извършват критерия за дълготрайните лихвени проценти.
В отчета се установи, че Хърватия извършва четирите номинални критерия за конвергенция и нейното законодателство е изцяло съвместимо с условията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
С оглед на оценката на Комисията и като се вземат поради спомагателните фактори, които са от голяма важност за икономическата интеграция и конвергенция, в това число измененията в платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари, Комисията смята, че Хърватия извършва изискванията за приемане на еврото. Поради това тя одобри оферти за решение на Съвета и правилник на Съвета по отношение на въвеждането на еврото в Хърватия.
Съветът ще вземе окончателните решения по отношение на приемането на еврото от Хърватия през първата половина на юли след полемики в границите на Еврогрупата и на Европейския съвет и откакто Европейският парламент и ЕЦБ дадат мненията си.
Днешният отчет бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на Хърватия към приемането на еврото.
В отчета също по този начин се установи, че във всички подложени на оценка страни членки отвън еврозоната с изключение на Хърватия националното законодателство в региона на паричната политика не е изцяло съвместимо със законодателството за ИПС и с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Комисията прегледа също по този начин спомагателните фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети поради при оценката на устойчивостта на конвергенцията. Този разбор демонстрира, че прегледаните страни членки като цяло са добре интегрирани стопански и финансово в Европейски Съюз. Някои от тях обаче към момента изпитват макроикономически компликации и/или са изправени пред провокации, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да основат опасности за устойчивостта на процеса на конвергенция.
Ефективното осъществяване на промените и вложенията, избрани в техните национални проекти за възобновяване и резистентност, ще помогне за справяне с основни макроикономически провокации. Плановете на Унгария и Полша понастоящем се правят оценка от Комисията, с цел да се подсигурява, че всички критерии за оценка са изпълнени.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи: Днес Хърватия направи забележителна стъпка към приемането на еврото — нашата обща валута. По-малко от десетилетие след присъединението си към Европейски Съюз Хърватия е подготвена да се причисли към еврозоната на 1 януари. Това ще направи стопанската система на Хърватия по-силна и ще донесе изгоди за нейните жители, предприятия и общество като цяло. Приемането на еврото от Хърватия също ще направи еврото по-силно. Двадесет години след въвеждането на първите банкноти еврото се трансформира в една от най-мощните валути в света, подобрявайки виталния стандарт на милиони жители в целия Съюз. Еврото е знак на европейската мощ и единение. Поздравления за Хърватия!
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на стопанската система в полза на хората, съобщи: Хърватия показва огромна ангажираност, усърдие и неизменност в напъните си да извърши изискванията за приемане на еврото на 1 януари 2023 година Приемайки общата валута на Европа за своя, Хърватия ще завърши интеграцията си в Европейския съюз по-малко от десетилетие, откакто се причисли към него. Това е огромно достижение. То ще донесе действителни изгоди за хърватския народ и предприятия и ще направи хърватската стопанска система по-устойчива. Това демонстрира също, че еврото остава привлекателна и сполучлива международна валута. Нашата валута е знак на силата, единството и солидарността на Европа, в миг, в който тези качества са подложени на тестване от войната, която бушува по нашите граници.
Комисарят по въпросите на стопанската система Паоло Джентилони съобщи: Днешният ден е исторически миг от европейския път на Хърватия, който свидетелства за решителните старания, положени от хърватските управляващи, с цел да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Хърватският народ към този момент може да чака да се причисли към повече от 340 милиона жители, които употребяват еврото като своя валута, осигуряваща по този начин нужната непоклатимост в тези бурни времена. През годината, през която честваме двадесетата годишнина от въвеждането на еврото като физическа валута, еврозоната може да чака с неспокойствие да посрещне своя двадесети член.
Докладът за конвергенцията е основа за взимане на решение от Съвета на Европейски Съюз по отношение на това дали дадена страна членка извършва изискванията да се причисли към еврозоната. Докладът за конвергенцията на Европейската комисия се изготвя без значение от отчета за конвергенцията на ЕЦБ, като двата отчета се разгласяват по едно и също време.
Докладите за конвергенцията се разгласяват на всеки две години или когато е налице съответно искане от страна членка да бъде оценена нейната подготвеност да се причисли към еврозоната, какъвто беше казусът с Латвия през 2013 година Всички страни членки, като се изключи Дания, са правно задължени да се причислят към еврозоната. Ето за какво отчетът не обгръща Дания, която е договорила в Договора от Маастрихт уговорка за безучастие.
Въпреки че пандемията от COVID-19 и последвалото икономическо възобновяване през 2021 година оказаха доста въздействие върху констатациите в отчета за конвергенцията от 2022 година, въздействието на непровокираното съветското настъпление в Украйна, почнало през февруари 2022 година, върху историческите данни, употребявани за правенето на отчета, беше лимитирано. Степента, до която индикаторите за икономическа конвергенция са наранени от рецесията, провокирана от военната експанзия на Русия, както и от други настоящи стопански събития, е изцяло отразена в икономическите прогнози за 2022 година и 2023 година, които Комисията разгласява на 16 май 2022 година (икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2022 г.) и които се употребяват за оценка на устойчивостта на конвергенцията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ