Обществени консултации за Интегрирания план енергетика и климат няма, но какво трябва да има в плана?
България към момента не е показала план за актуализация на Интегрирания народен проект в региона на енергетиката и климата, нито пък е почнала каквато и да е форма на публично разискване. Това е оценката на гражданския и неправителствен бранш в България, която е показана и в отчета на организацията, който излезе предходната седмица. Днес споделяме съответната оценка за България. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, защото досега не е оповестен план или свързани с него изследвания. С съществуването на ново постоянно държавно управление е допустимо първи план на проект да се появи в края на есента. По неофициална информация от Министерството на енергетиката проектът следва да бъде оповестен през ноември. Първият вид на проекта трябваше да е изпратен на Европейската комисия в края на юни като България пропусна този период и се чака да се забави, а финалният период за изпращане е в края на юни идната година. Реално това са малко повече от шест месеца. Защо ИНПЕК е толкоз значим документ? Интегрираният народен проект за енергетика и климат (ИНПЕК) е стратегически документ, който ще начертае енергийното бъдеще на България и замяната на въглищната енергетика с възобновими източници на сила, освен това, ще показа вижданията на страната за енергийния микс на страната. Той би трябвало да им високи упоритости, считат представителите на гражданския бранш. Той би трябвало да е в сходство с всички стратегически документи – в това число Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), обновените Териториални проекти за обективен преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична индиферентност (пътна карта за декарбонизация секторите на стопанската система до 2050 година, направена по моделиране на Комисията за енергиен преход).
Документът би трябвало да подсигурява, че всички национални стратегически документи минават през развой на Екологична оценка (ЕО) и съблюдават правилото за „ Ненанасяне на обилни вреди “ (НЗВ/DNSH). Какви да са упоритостите по отношение на климата и сила преход? Да показа цел за климатична индиферентност и цели за излъчванията по браншове Изключително значимо е Планът да одобри цел за климатична индиферентност и цели за излъчванията по браншове в националния Закон за ограничение изменението на климата (ЗОИК). След това те би трябвало да окажат въздействие върху актуализацията на ИНПЕК.
Според неправителствения бранш би трябвало да се усилят доста упоритостите във връзка с задачите по браншове за 2030 година, спрямо ИНПЕК от 2019 година, изключително за постройките, превоза и индустрията. Да дефинира народен ангажимент за енергийна успеваемост Енергийна успеваемост – да се дефинира народен ангажимент за енергийна успеваемост, който да надвишава минималното понижение по формулата на Директивата за енергийна успеваемост (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична сила и 8,85 за извънредно ползване на сила. Енергийна беднотия – стратегически да се реши необятно публикувания проблем с енергийната беднотия в България в сходство с дефиницията от Директивата за енергийна успеваемост, както и да се адресира нуждата да се поддържа справедливия преход за енергийно бедните и уязвими семейства в границите на Социалния фонд за климата. Да не се позволява удължение потреблението на въглища оттатък 2030 година
Въглища – да не се позволява излишно и неосъществимо удължение на потреблението на въглища оттатък 2030 година, както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните райони в енергийната промяна на България в сходство с Териториалните проекти за обективен преход.
Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от приложимост, с цел да се предотврати заключването в газ, както и вложенията в невъзвръщаеми активи, както в директната инфраструктура, по този начин и в такава за локален рандеман (включително и за рандеман на газ в Черно море). Да се направи сериозен обзор на предстоящото търсене на електрическа енергия и обзор на мегапроектите
Критична оценка – да се направи сериозен обзор на надценяването на предстоящото търсене на електрическа енергия в сегашния модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП). Да се направи обзор на разноските, сроковите и факторите за изпълнимост на енергийните мегапроекти, в това число и нови планове за нуклеарна сила, електрическа сила от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи, разясняват специалистите.
Липсата на съвещания е отрицателен сигнал Необходимо е да се организира публично разискване на проекта на няколко равнища най-малко след публикуването му Незабавно би трябвало да се адресира неналичието на присъединяване под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е мнението на общини, бизнес и цивилен организации, които неведнъж алармират за неналичието на публични разисквания каквито би трябвало да има съгласно рекомендациите на Европейската комисия. Трябва да се организира социална консултация и разговор на няколко равнища по плана за актуализация на ИНПЕК незабавно след публикуването на плана. Това би трябвало да включва публични чувания и експертни мнения на голям брой заинтригувани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП) е оценката и на CAN Europa. Комисията по енергиен преход би трябвало да продължи своята работа най-малко до приемането на Плана Комисията за енергиен преход (КЕП), основана като платформа за многостепенен разговор за разискване на Пътната карта за климатична индиферентност, би трябвало да продължи да действа най-малко до привършване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от изключително значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с идната актуализация на Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година, която ще изисква значителен принос от страна на КЕП. По последна информация работата на Комисията все още е стопирана. Заключенията са част от отчет на интернационалната неправителствена организация CAN Europe. Докладът на CAN Europe е първичната оценка на гражданския бранш на наличните 16 от 27 планове на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – противоположна връзка по опциите за обществено присъединяване досега и тематични рекомендации. Докладът показва начален обзор на някои от главните въпроси, които ще би трябвало да бъдат прегледани в рекомендациите на Европейската комисия към ИНПЕК проектите на страните членки през декември 2023 година. Едва 16 страни членки са показали своите планове на проекти към 23 октомври: Малта, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общност и заинтригуваните страни в процеса на правене е незадоволително, вариращо от едва до несъществуващо.
Документът би трябвало да подсигурява, че всички национални стратегически документи минават през развой на Екологична оценка (ЕО) и съблюдават правилото за „ Ненанасяне на обилни вреди “ (НЗВ/DNSH). Какви да са упоритостите по отношение на климата и сила преход? Да показа цел за климатична индиферентност и цели за излъчванията по браншове Изключително значимо е Планът да одобри цел за климатична индиферентност и цели за излъчванията по браншове в националния Закон за ограничение изменението на климата (ЗОИК). След това те би трябвало да окажат въздействие върху актуализацията на ИНПЕК.
Според неправителствения бранш би трябвало да се усилят доста упоритостите във връзка с задачите по браншове за 2030 година, спрямо ИНПЕК от 2019 година, изключително за постройките, превоза и индустрията. Да дефинира народен ангажимент за енергийна успеваемост Енергийна успеваемост – да се дефинира народен ангажимент за енергийна успеваемост, който да надвишава минималното понижение по формулата на Директивата за енергийна успеваемост (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична сила и 8,85 за извънредно ползване на сила. Енергийна беднотия – стратегически да се реши необятно публикувания проблем с енергийната беднотия в България в сходство с дефиницията от Директивата за енергийна успеваемост, както и да се адресира нуждата да се поддържа справедливия преход за енергийно бедните и уязвими семейства в границите на Социалния фонд за климата. Да не се позволява удължение потреблението на въглища оттатък 2030 година
Въглища – да не се позволява излишно и неосъществимо удължение на потреблението на въглища оттатък 2030 година, както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните райони в енергийната промяна на България в сходство с Териториалните проекти за обективен преход.
Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от приложимост, с цел да се предотврати заключването в газ, както и вложенията в невъзвръщаеми активи, както в директната инфраструктура, по този начин и в такава за локален рандеман (включително и за рандеман на газ в Черно море). Да се направи сериозен обзор на предстоящото търсене на електрическа енергия и обзор на мегапроектите
Критична оценка – да се направи сериозен обзор на надценяването на предстоящото търсене на електрическа енергия в сегашния модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП). Да се направи обзор на разноските, сроковите и факторите за изпълнимост на енергийните мегапроекти, в това число и нови планове за нуклеарна сила, електрическа сила от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи, разясняват специалистите.
Липсата на съвещания е отрицателен сигнал Необходимо е да се организира публично разискване на проекта на няколко равнища най-малко след публикуването му Незабавно би трябвало да се адресира неналичието на присъединяване под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е мнението на общини, бизнес и цивилен организации, които неведнъж алармират за неналичието на публични разисквания каквито би трябвало да има съгласно рекомендациите на Европейската комисия. Трябва да се организира социална консултация и разговор на няколко равнища по плана за актуализация на ИНПЕК незабавно след публикуването на плана. Това би трябвало да включва публични чувания и експертни мнения на голям брой заинтригувани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП) е оценката и на CAN Europa. Комисията по енергиен преход би трябвало да продължи своята работа най-малко до приемането на Плана Комисията за енергиен преход (КЕП), основана като платформа за многостепенен разговор за разискване на Пътната карта за климатична индиферентност, би трябвало да продължи да действа най-малко до привършване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от изключително значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с идната актуализация на Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година, която ще изисква значителен принос от страна на КЕП. По последна информация работата на Комисията все още е стопирана. Заключенията са част от отчет на интернационалната неправителствена организация CAN Europe. Докладът на CAN Europe е първичната оценка на гражданския бранш на наличните 16 от 27 планове на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – противоположна връзка по опциите за обществено присъединяване досега и тематични рекомендации. Докладът показва начален обзор на някои от главните въпроси, които ще би трябвало да бъдат прегледани в рекомендациите на Европейската комисия към ИНПЕК проектите на страните членки през декември 2023 година. Едва 16 страни членки са показали своите планове на проекти към 23 октомври: Малта, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общност и заинтригуваните страни в процеса на правене е незадоволително, вариращо от едва до несъществуващо.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ